Споделен гняв

Когато една двойка се чуди днес какво да прави, това означава, че се чуди къде и как точно днес да похарчи парите си. Звучи, все едно се готвя да пиша нещо забавно, обаче ситуацията е тъжна. Тъжна е, но няма какво да се направи...
Винаги съм вярвала, че хората си знаят недостатъците. Всичко осъзнаваме, но се правим на наивни. Пълно е със сложни философски въпроси, които могат и да те убият, ако задълбаеш. Знанието е като крилата - когато нямаш достатъчно умения и опит, за да полетиш, тези крила са там, за да ти натрапват загубеното. Кoйто не може да разруши и после да започне да гради
себе си наново, съвсем естествено не понася въпросите и отговорите. Ако някой е много гневен, то знайте, че зад този гняв стои един ленив протест срещу това да се промени.
И така, двойката, която излиза, за да харчи пари, прави най-доброто, което може да направи. Какво по-ценно от парите може да вложиш в едно време, прекарано с някого? Същите тези пари, които са купили свободата ти. Двойката, ровейки в блюдата с екзотични извращения в скъпия ресторант, знае, че не е трябвало да се случи точно това. Осъзнаването винаги се промъква, обаче се преструват. И прокуждат тази сянка с бляскав смях. И оставят мазните си и цветни следи по чашите...
Какво ще се промени, ако изкрещят осъзнатото?
Отново познатото прозрение на Адорно: "Грешният живот не може да се изживее правилно".
Безпокойството и нещастието на осъзнатите, приети празноти се лекува с едно егоистично и артистично отмъщение, каквото е това да играеш ролята на превъзхождащ останалите.
Прави са хората. Посветили са живота си на парите и разбира се, че имат право да си мислят, че си възвръщат продадения живот, харчейки тези пари.
Обобщено - мотивацията мъж и жена да си прекарват времето заедно не е обич, любов и прочие глупости. Мотивацията е гневът.
Връзките са еманация на гнева. Те съществуват, за да се споделя преструването и трябва да си признаем, споделянето наистина облекчава