Другите

С "адът, това са другите" вероятно Сартр е искал да обясни нещо много по-дълбоко от това, което мисля аз в момента. Мисля си, че е много просто другите да бъдат ада и за това лесно ще се намерят примери от ежедневието. Човек наблюдава другите. Но не в онзи смисъл, че другите са в основата на етиката. Опитвам се да си обясня съвременната ни суета с помощта на най-простичкия Хайдегеров дискурс, че човекът, веднъж прокълнат/благословен да съществува на Земята е принуден да живее и с другия. Другият е представен като метафизична заплаха, която може да роди дори нещо като геноцид. Другият се бунтува срещу теб и целостта ти. В класическата метафизика, където човекът е сведен до машина, движеща се от логика (или рационално животно), то функцията на другия е ревност. Хората се наблюдават и вече в ума им на наблюдатели възникват сравненията. Зарядът на завистта има движеща сила в съществуването ни. И човек си задава ето този страшничък въпрос "ами ако другият е наистина толкова щастлив?"
Габриел Марсел е бил привърженик на противоположната идея и е поучавал да споделяме нещастието на другия, за да му помогнем. Но се учудвам как той е пропуснал този момент, че проблемът на човека не е с нещастието на другия, а с щастието. Да, в робския ни морал проблемът е с щастието. Човек от сутрин до вечер гледа другите. Всеки гледа, всеки е гледан. И от много дълго време си мисля, че искрата, която ни задвижва е това усилие да  разберем другият наистина ли е толкова щастлив. 
Та, накратко, идеята ми е, че ако живеехме в света на Марсел, където всеки споделяше болката на другия, човечеството щеше да излинее до смърт от лицемерен хуманизъм. Нямаше да има мотивация сутрин да се събуди. 
Милиони хора страдат и ще страдат, но на това поле от безсмислени щастия и нещастия човек живее заради щастието на другия

Обвинявайте!

Здравей! Искаш ли да се пообвиняваме? Идвай - много е забавно. Ще се обвиняваме за това, което не успяхме да станем и нещата, които не успяхме да направим. Изобщо не се замисляй защо, а ела да започнем с това забавление. Ето ме тук пред теб, чувам те и реагирам. Не мисли за хората, които са ти повлияли, те са далече и няма да те слушат. Обвини мен. Сега, разбира се, не можеш да си спомниш за хора и обстоятелства от далечните кътчета на миналото ти. Изтощително е. Но и да си спомниш, не можеш да се разпуснеш  така с тях. Нека се обвиняваме. Не се чуди защо аз съм виновна за всичко. В онзи най-зашеметяващ и екзалтиран миг, намери нещо и нападай. Каквото и да е. Представи си как провалям всичко най-прекрасно в живота ти. Просто намери нещо. Ще видиш как ще се отпуснеш... И сякаш животът ти ще започне на чисто.

Който обвинява, намира успокоение. Човек е някак хармоничен, след като си е открил враг. Когато погледнем в огледалото, търсим един образ, който да се намести между нас. Някой, с когото да бъдем свободни да сме така груби, както не бихме били със себе си. Задължително трябва да има такъв човек. Ако ни е близък, той е просто безценен - много е удобно винаги да има някой на разположение, който да е виновен. Този вид идеално обвинение се среща най-често в брака. Страхотно е да има кой да те превръща в прекрасния и успешен човек с провалените планове. Щастливци са тези, които са обвързани. Най-хубавите и пълноценни връзки се крепят върху свободата на взаимното обвинение. Усмихнете се, ако до вас има човек, с когото се обвинявате. Съществува един ад, където хората са сами и няма кого да обвинят набързо...
За радост обаче в съвременния свят е помислено и за умопомрачените самотници. Сами ли сте? Няма кой да поеме вашата неспособност и безнадеждност? Не бързайте, не се затваряйте в себе си и не изпадайте в екзистенциални кризи. Имаме Интернет! Влизайте и веднага намерете някого за мразене. Луди ли сте да мислите за проблемите и миналото? Решението ви е на един клик разстояние. Няма повече смисъл да си стоите депресирани. Включвайте компютри, лаптопи, телефони и нека обвиненята започнат! Няма значение какво откачено мнение имате! Намерете противоположното и стреляйте. Залейте го с вина, омраза и всякаква мизерия. Излизате накрая чистички!
Обвинявайте, без да ровите в обстоятелствата, които ви формират. Да не ви пука. Най-важното е да откриете вашия начин, по който да повърнете горчивото. Но не е и нужно да мислите прекалено. Ако сте религиозни, нападайте атеистите; ако ядете месо, нападайте веганите; ако сте капиталисти, нападайте комунистите; ако сте националисти, нападайте евреите... изобщо всичко, което не сте вие... ако сте феминисти, нападайте мъжете; ако мислите, че сте умни, атакувайте лудите; ако ви пука за природата, нападайте всички, които си хвърлят дъвките по улицата; ако карате велосипед, нападайте шофьорите; католиците да не жалят протестантите; ако вярвате в зодии, нападайте всички, които се подиграват на зодиите; ако сте от Левски, мачкайте цесекарите; ако сте бели, обвинявайте черните; ако сте котки, обвинeте кучетата; ако сте сладки, обвинете горчивите. Няма нужда от логика, не се хабете. Така тече животът. Бъдете и вие част от този поток. Не тръгвайте по порочния път на самоанализирането, а спешно открийте някой за мразене. Ако не откриете човек с идеологически различия, започнете да обвинявате някой от семейството си. Вие не сте отговорни за нищо. Другите са винаги виновни. Довършете ги