Викът


Най-тихият вик е най-силният. И седем милиарда различни вика имат седем милиарда пресечни точки. Всички се борим в една и съща галактика. А какво спечелихме? По-голяма къща и по-красива кола! Повярвахме в любовта, но никога не я разбрахме напълно. И винаги оставахме на същото място. И винаги ще оставаме на същото място. Денят отново ще дойде. Спри да дрънкаш! Колко разочарования са ти нужни, за да зарежеш надеждата? Може ли хората да се учим, а Бог да ни обича?
В ада няма квотен принцип и може да си опънеш палатката и да си свириш на китарата край огъня... Но преди това всеки да остане малко сам.
Доколкото си спомням, една доктрина ни учеше да се отърсим от всички доктрини. Не, това не е парадокс. Пък и какво разбирам аз?
Да отидем сега в една мъглива нощ от близкото бъдеще. Тук По говори със 170-инчов телевизор.
- Не ти се развали настроението, нали? - пита телевизорът
- Не, но просто мисля, че в момента не сме на еднаква честота. - казва По.
- Така, както ти не ми вярваш на мен, така и аз не вярвам в честотите.
- Ти какво можеш да ми обясниш само с червено, зелено и синьо? Колко процента ти е магентата?
- Не съм само червено, зелено и синьо. Светлината не е нито вълна, нито частица. Аз съм светлина!
Ето в онази мъглива нощ По реши да не повярва и на светлината. И всички цветове бяха погълнати от черния