Скука


Хората преминават покрай мен с целите си. Една част от тях са пред мен, другата зад мен. С еднакво темпо се губят от погледа ми. Сякаш всички имат работа. Сякаш никой от тях не скучае. Сякаш само аз не схващам. Пред себе си имам безчувствен джин. Мързи ме дори да отпивам. И така банално си стои джинът. Каня се да поискам сметаката, обаче и това ми се струва усилие. Искам да играя на една игра. Да припознавам хората, които минват покрай мен. Опитвам се. Не се получава. Тази вечер никой на никого не прилича. Навън е студено, заведението пропадащо. Музиката се понася. Ако бях талантлива, сега бих сътворила великата творба. Съдбовна вечер вероятно. Обаче аз просто скучая. И не ми се играе

Етиката е по-важна от качеството



Готвачът, който ни приготвя храната, ако не спазва  хигиенните изисквания, може да ни отрови. Един миг невнимание на шофьора пък може да ни убие. Не само отделни индивиди, а цели компании могат да ни навредят.

Услугите или стоките на което и да е предприятие могат да са вредни за хората и околната среда. Хипократовият принцип "на първо място не причинявай вреда" всъщност трябва да бъде водещ за всяка професия. Ето защо цивилизованите страни се борят за качествен състав на крайните продукти чрез различни технологии на производството, които намаляват вредните емисии. Една от водещите каузи на ЕС е намаляване на вредните газове в атмосферата. Същата идея е разпространена в страни и извън ЕС като САЩ, Япония и др.
Работата на предприятията обаче не се изчерпва само с човешкото здраве и благоденствието на природата. Съвсем опростено ще напиша пример как се създава една влиятелна сфера - използват се средставата на инвеститорите, наемат се хора за работа и се използват суровини често от доставчици. В такава една сфера лошото управление не се изчерпва само с фалит на собствениците, а засяга работниците, доставчиците, а и потребителите също.
Живеем във век, в който марките заемат голямо място в живота ни, оттам и отговорностите им към нас са по-големи. За да илюстрирам влиянието на големите корпорации, ще дам пример с "Уол - Март", където работят над два милиона души. Тази верига притежава 11.500 обекта в 30 страни и всеки ден влиза в живота на десетки милиони хора и търгува с десетки хиляди фирми. Отговорността при ръководенето на такъв мащаб е огромно точно колкото да ръководиш държава!
В последните години се говори, че компаниите трябва да имат социални отговорности и да дават нещо повече на обществото. Големи компании в отговор на това градят проекти в сферата на образованието, здравеопазването и прочие с идея създаване на добър имидж.
Според мен, преди да се нагърби със социални отговорности, всяка фирма трябва да изпълни отговорността си към клиентите, работниците, доставчиците и околната среда, в която произвежда. Да, разбира се, че е добре и компаниите да бъдат съпричастни към обществените проблеми, но преди всичко са отговорностите в сферата на дейността, която упражняват. Справедливостта, прозрачността и отчетността са много по-ценни от корпоративната социална отговорност. Аз лично очаквам от една компания да развива добре дейността си без да вреди на хората и околната среда, отколкото да изгражда проекти в сферата на образованието например. И не става тук въпрос само за добре развита дейност, а и за морал, защото да не се вреди на обществото и околната среда зависи от морала на мениджърите.
Било в личните ни взаимоотношения, било в професионалния ни живот, дори и в политиката етиката е еднаква. Да си етичен означава да не лъжеш, да не крадеш, да не си корумпиран. Във всеки сектор са валидни тези правила и не се променят спрямо хора или институции. Както искаме чистота в личните взаимоотношения, така сме задължени да бъдем и чисти в професиите си. Да лъжеш, да скриеш истината, да хитруваш не само не е красиво в личния живот, еднакво грубо е във всяка област.
Най-пресният пример е скандалът около "Фолксваген". Да прикрият нивата на вредните емисии, вместо да вложат средства в понижаването им е неетично. Заради пари "Фолксваген" излъгаха милиони хора и навредиха на марката си и партньорите си. По-достойно щеше да е "Фолксваген" да не се заемат със социални дейности, както и да спонсорират Бундеслигата,  а да се съсредоточат върху пряката си отговорност и да приемат прозрачността като водеща в дейността си.
Доскоро "Фолксваген" означаваше качествен продукт, но заради изкривяванията в моралните ценности на десетки мениджъри се засегнаха по неприятен начин потребители и дилъри.

Нито една дейност не се изчерпва само със стоката или услугата. Колкото и качествен да е продуктът, една компания трябва преди всичко да спазва основни етични норми. Фирмите, които не спазват тези норми, вредят. Кой каквото и да работи, по-важното от самото естество на работата му е как точно я извършва, т.е. дали е етичен.
Потребителите ако не са доволни от една марка, свободно ще изберат друга, но се оказва, че дълго време може да сме в заблуда, когато някой постъпва нечестно.
Надявам се скандалът с "Фолксваген" да е накарал мениджърите от всички сфери да осъзнаят истинските отговорности