Разбираме от лудост


Нали Сартр е казал "адът, това са другите". Ако живееше тук Сартр, какво ли би казал? Не би писал толкова възвишено, убедена съм. Не би писал изобщо. Според мен щеше да каже "майката си е ебало" и да си полудее в някоя панелна кутия например. Не би намерил онзи комфорт, за да полудее така интелигентно. Дори и полудяването има нужда от среда и Сартр нямаше да я намери тук.

Във Франция бездомниците спят в метрото вечер. Затварят метрото, когато те са вътре и сутрин метрото отново отваря. Някои станции миришат на урина. Да, пикаят срещу стените, справят се някак бездомниците. Според мен с тях вечер в метрото остават и някои отегчени млади хора със спрейове в ръка. Всички стени са изпъстрени с графити. Човек се замисля как са възможни тези надписи и рисунки, при условие, че няма как да се мине покрай тези части. Нямам друго обяснение - на бездомниците им правят компания някои сладки, скитащи врагове на общоприетото.
Сутрин в метрото има спретнати и успяващи хора, които съвсем непринудено общуват с бездомниците. Тези, които сме свикнали да бъдат отритнати и етикетирани като "другите", може в метрото във Франция да ги видите като част от обществото. Разбира от луди това общество там. Тоест учат се от лудите, опитват се да разберат нещо от тях. Споделят мястото си във вселената с лудите, бездомните, онеправданите, лузърите, другите.

Е, бих могла да напиша за разликите между нашата инфраструктура и тази във Франция и да задоволя интелектуалната си суета, обаче не ме привлича това. Привлича ме друго, което също може да е резултат от интелектуална суета - подходът към плевелите, към различните цветове. Не бих се присъединила например към скучни заключения от сорта на това, че Сартр, Фуко, Роден, Селин и ред други цветни особняци са резултат само от интелект и добро възпитание. Историята е различна. В общество, където ти дават шанс да си аутсайдер, така бързо се подминават дребнавостите, че бързо понякога се достигат страхотни места.

Искаме да полудеем на спокойствие. Помислете, силно имаме нужда от това. Много хора псуват и много хора искат да зарежат всичко... Обаче вечер нямат метро, което да ги приюти. Няма го обществото, което да ги уважи за избора им. Плевелите се унищожават.
В нашето общество се нуждаем от лудостта, както от водата. Не говоря за политика. Може би не говоря и за България. Говоря за семейството ви, за работата ви, за приятелите ви. Говоря за всички онези, които обичат да ви изтъкват моралните си възгледи. Но всеки, абсолютно всеки спи под земята. И ти си заразен с някакъв твой вид лудост. Ако я намаш лудостта, не усещаш преживяванията. Ако я нямаш лудостта, ела. Ние я разбираме.
Искам навсякъде да има денонощно метро, отворено за скитници, бездомници и луди. И не само за тях, а за истинските луди, които всяка сутрин са забързани и вечер се прибират в домовете си изгнили. За тях, за да видят, че има къде да отидат, ако не се справят.
Та, къде е потенциалният Сартр