Ноември

Очите ми се затваряха. Не исках да заспя. По време на войната между мен и съня надделяваше ту желанието да чета, ту желанието да пиша. Но трябваше да започна, по дяволите започването. Воювах със съня. Мислех и утре нямаше да си спомням нищо.

Дали ако вземех книгата, щях да успея да зачета и да се разсея? Чувствах отговора. Исках да пиша. Исках да застана срещу думите, които се бяха свили в ъглите на мозъка. Още повече- исках да застана срещу себе си.

Мускулите ми бяха уморени. Умът жив. Мозъкът и мускулите се бореха за енергия по време на тази битка. Мускулите нямаха енергия, но мозъкът не им вярваше. Не, тези мускули трябваше да действат. Не може да няма енергия. Не може мозъкът да греши.

Воювах със съня. Исках и не исках да заспя. Исках това да остане като стоп кадър. Исках да заживея в стоп кадър. Може би липсвах на себе си. Отдавна не бях говорила със себе си. Бях забравила какво е да споря със себе си.
Ръцете ми бяха уморени. Леглото прегръщаше цялата тази умора. Дори и да избухваше война, нямаше да стана. Войните на другите. Но мозъкът...мозъкът и неговите капризи...

Пожелах да пиша до сутринта. Да посрещна слънцето. Още малко кафе. Още малко да помириша книгите около мен. Още малко да се поразходя сред мокри листа. Още малко да поговоря с някого безсмислици. Имам страхотни идеи за спасяването на света и колко хубаво, че на никого не му пука.

Воювах със съня. Исках да ми се завие свят в някой лунапарк. Може би щях да си взема сладолед и кока-кола. Какво ли щеше да каже Фройд? Досетих се за мустаците на Ницше. Най-хубавото в тази война бе, че никой не се намесваше. Ако Дон Кихот се беше влюбил в Жулиета, Ромео щеше ли да набие Дон Кихот?

Може би вече трябваше да заспивам. Воювах със съня. Какво друго можеше да направи Расколников? Кого ли е обичал повече Бетовен - Елиза или пианото си? През кой сезон луната е най-вдъхновяваща?

Воювах със съня. Забравях въпросите. Били Айдъл е бил страшно секси. Аксел Роуз също. Само веднъж ноември беше като пролет. Точно тогава имах рожден ден и единственото, което си спомням е слънчев стоп кадър - аз и майка ми ще избираме торта...