True Detective


"Ако един човек е в правия път заради божествената награда, тогава, братле, този човек е пълен боклук."
Когато попаднах на този цитат от сериала, без колебание реших да гледам True Detective. Разбира се, бях чувала за него, но не ме привличаше именно заради шума, който се вдигаше зимата около него, пък и заради страхотния рейтинг в IMDb. И така, избягвах True Detective, въпреки че съм фен на Матю Макконъхи, и като човек не съвсем лишен от предразсъдъци си мислех, че е просто един от многото бъди-коп истории... от онези криминални сериали по кабелната, чиито дублаж оставяме за фон в стаята си. Обаче магията се случи в Интернет от едно изречение и точно това изречение ми обещаваше нещо. Пиша този текст за хората, които случайно са тук и не са гледали True Detective. Има значение този сериал не заради самото удоволствие от гледането, не заради перфектните сценаристи, режисьори, актьори, оператори, а защото този сериал може да те промени, да потвърди твоите мисли, да ти покаже това, което си търсил или да ти покаже дори самия теб. След този сериал аз се чувствам по-сигурна в несигурността си, по-смислена в безсмислието. Просто прави повече от това да заинтригува, прави нещо и тук не говорим за разпусканията пред телевизора след тежък ден - ето един начин да се промени представата за криминален сериал.
За какво става въпрос? Нека сега видим какво резюме бихте срещнали:
"Сюжетът на сезона се върти около опитите на двама детективи да проследят и открият предполагаем сериен убиец в период от 17 години." И тук в главата ви прозвучава мелодията от Туин Пийкс...
 Както и да е, да пробваме с други думи:
"Матю Макконъхи и Уди Харълсън си партнират в този мистериозен и мрачен психотрилър, в който двамата детективи се борят със себе си в търсенето на сериен убиец, който брутално убива млади жени."
Сега вниманието ви привлечено ли е? А да добавим ли и определението "готически хорър"? Ако не беше силна магията на цитата, който срещнах, подобни описания щяха да ме държат встрани за може би дълго време.
Нека сега пробвам глупавата идея и аз да опиша сериала. Ще бъде кратко, т.к. ще се постарая да няма спойл, а да анализирам ми се струва досадно. Да си призная, толкова силно вдъхновяващи неща ме обезсърчават да пиша, но все пак...
Да се върнем малко назад в лабораторията на CSI. Там всяко убийство се разплиташе за 45 минути и в следващата серия  имахме нов случай. Нямаше я еволюцията в сюжета, впрочем CSI е точно този тип сериал,  който добре се вписва като завършек на забързаното ежедневие (сори за клишето, но животът отвън е такова клише).  В True Detective нямаме роботи, а хора, които в продължение на години ги занимава един случай. Случаят се развива, героите се развиват и ние за 8 часа усещаме 17 години като 17 години, без да насилват въображението ни с "17 years later" например.
Да отидем още по-далече от лабораторията на CSI и вкараме Декарт, Данте, Шопенхауер, Ницше и Буда. В тази история няма добро, лошо, дела и последствия, но го има чистилището. Там действат двамата детективи, които след добре или зле свършената работа, няма да се завърнат в своя ад или рай и няма да ви пробутат накрая какво е правилно. Но аз ще ви пробутам идеята, която усетих и в сериала, и тя е, че всичко се повтаря, така че може би не е героизъм точният отговор преди, сега или някога на въпроса "кой" например. Въпросите винаги ще ги има, но красиво е да схванем, че не отговорите са от значение.
Бъдете красиви и гледайте True Detective