Уелкъм

Когато не ми остава нищо, всичко ми се струва логично и когато вече всичко е толкова логично, то става непоносимо алогично

All Along The Watchtower



Айнщайн е казал, че проблемите със съня са проклятието на умните. Дали е вярно? Да сложа ли тук едно самодоволно смайли? Не, няма, защото не е свързано с ума, а с онези неща, които той не ги побира. Това е всичко, не съм гений. Не тук, не и с тези неща. Занимавам се сега с неразумната и малко смела работа да не се побера в ума си, отколкото да избягам в съня... Не вярвам в утрешния ден, затова искам сега и тук да слушам тази песен отново и отново... И предпочитам да бъда малко смела, изморена, щастлива и нещастна, не гений

Нека ви обясня

Ако един човек се преебе веднъж, ще се преебе и втори път. Опитът го доказва. Но не моят. От моите опити не се получават мъдрости. Получават се няколко изречения. Няколко изречения като за блог, в който все пак отвреме-навреме се драскат някакви неща с повече от 140 символа. Всички би трябвало да знаят, че ако един човек се преебе веднъж, ще се преебе и втори път. Защо сега обяснявам неща, които всеки знае? Обяснявам, защото и преди съм пробвала. Защото ако си маниакално-депресивен нещастник, сядаш и обясняваш неща, които и преди си пробвал да обясниш. Защото може да се изгубиш в премълчаните си обяснения. Защото на никого не му се занимава с неща и хора, които трябва да се обясняват. Защото се губиш в изречените си обяснения. Защото, така и така, ако един човек се преебе веднъж, ще се преебе и втори път