Всичко наред ли е

Здравей! Всичко наред ли е? Добре, разбирам те. Изобщо нямам предвид това, но трябваше да започна отнякъде. И аз така мълча, обаче винаги ме питат "всичко наред ли е". Сякаш не трябва да е наред. Вкарват адреналин във въпроса. Усеща се вълнението им. Нали винаги трябва да има и нещастни. Нещастното им приятелче. Или пък имат предпочитанието да чукат нещастни. Всичко наред ли е? В другия случай пък сякаш всичко трябва да е наред, трябва да е наред, хайде кажи, че е наред, защото няма време за глупости. И защото това всичко е от каприз. Казва му се "свободия".
(Не)тактични хора.
 Простаци
С идеята, че не можем да пишем поезия сътворихме с http://ramone.blog.bg/ някакъв вид поезия.
... той твърди, че сме я сътворили, но всъщност той  я сътвори

За да пишеш стихове
трябва да си
 ...малко
по малко
нещастен!
Ето това е!
Или пък "безмалко нещастен"
 "почти нещастен".
По малко без тире!
Почти девствен!
Тц.
Или си нещастен или не си,
нещастието не може да се степенува.
Ако е малко по малко е в смисъл на
step
by
step
степенуването е плод на субективизъм,
то е относително,
поради това е неустойчиво.
Е, нали трябва да има де-градация
всеки следващ стих да засилва.
Е, ок, щом трябва.
Ма дай пример -
кога си нещастен и кога по-малко?
Не знам дали трябва.
Имам предвид стиховете, като стилиситика,
като спонтанност,
като все по-нарастващото желание да обясниш това нещастие.
Всеки стих е
малко
по
малко
конкретизиране на това нещастие,
затова няма тире, не е сравнителна степен.
Малко
по
малко
градиш това нещастие в стиха – деградираш.