Тишина


- Говоря за идеите.
- например думите ли?
- Не.
- интуицията тогава?
- Донякъде... но не.
- действията?
- Те са най-безсмислените.
- какви са тогава тези идеи?
- Откъде да знам.
Тишина

- Мисля си...
- защо?
- Какво защо?
- защо мислиш?
- Няма друг начин, затова.
- защо няма друг начин?
- ...
- защо няма друг?
- ...
- защо?
- ...
Тишина

- Постигнах всичко с ума си
- или пък изгуби.
- Може.
- може.
- ...
- струваше ли си поне?
- Кое?
- нещата, които спечели или изгуби.
- Не знам, нищо не разбрах.
- може.
- Може.
- а отсега нататък какво ще правиш?
- Ще изляза с няколко крачки.
- а после?
- Не искам да знам.
- защо?
- Има ли значение?
- може
- ...
- може
- ...
- нали?
- ...
- защо мълчиш?
Тишина

- Досещам се за един момент.
- ти пък кой си?
- Аз съм, нали и преди малко ме имаше, говорихме си.
- може. Забравил съм може би.
- Спомням си. Цялото минало си спомням.
- разкажи ми тогава. Разкажи ми.
- Кое?
- всичко.
- Дълго е за разказване.
- нямаме ли толкова време?
- Имаме
Тишина

- Нямам нужда от минало.
- а от бъдеще?
- Това не са ли еднакви неща?
- зависи в коя част на времето си.
- Ами ако няма време?
- обаче има.
- Откъде знаеш?
- ако нямаше време, как щяхме да се срещнем в това?
Тишина

- Само аз ли притежавам такава безпомощност?
- защо се изрази така?
- Не виждаш ли?
- кое?
- Мен!
- виждам.
- Каква лоша съдба.
- кое е лошото?
- Да съществуваш.
Тишина

-  Ако знаехме кога ще умрем, щяхме ли да бъдем толкова щастливи?
-  ако знаехме кога ще се родим, щяхме ли да бъдем толкова нещастни?
Тишина

- Колко може да се промени един човек!
- колко?
- Много.
- колко много?
- Толкова, че да бъде себе си.
Тишина

- Имам нужда от минало.
- мисля, че прекратихме тази тема
- ...
- ...
- Прав си
Тишина

- Как да кажа...
- хайде не казвам.
- Хайде да не казваш?
- да не казваме.
- Кои сме ние?
- Кои?
- не знам.
- Кой кой е?
- не знам.
- Колко е хубаво!
- колко е открито!
- Кое?
- кое?
Тишина

- Ще спечеля.
- какво?
- Защо задаваш толкова въпроси?
- защо толкова много се заблуждаваш?
- Според теб?
- според мен?
- Стига...
- Разбира се.
- ...
- ...
Тишина

- Може да умрем, когато сме свободни.
- може да се освободим, когато умрем.
Тишина

Отваря се вратата на килията. Надзирателят влиза и вижда как осъденият говори на себе си. Прочиства гърлото си надзирателят и установява, че до изпълнението на смъртната присъда остават 10 чàса. Осъденият не го чува. Отново тишината е нарушена от надзирателя, който пита осъдения какво е последното ястие, което желае да вкуси. Осъденият не чува. Надзирателят чака известно време и с тъжен глас изрича нещо. Осъденият не чува. Надзирателят излиза от килията и заключва. Осъденият не чува. Тишината прегръща килията. Осъденият не чува прегръдката


Незабравимо

;

"Харесвам те и това е събитие"

Мислим си с тази приятна песен какво краси живота на повечето хора. Цялата тази суматоха, вълнение, онази "радост от самото съществуване"... защо ги има продълженията, въпреки неизбежните завършеци.
Имаме с какво да помним, но имаме ли с какво да забравяме и чудя се, трябва ли да забравяме. Избрала съм да забравям. Така твърдя и пред себе си. Все едно не се е случвало, празнота. Забравям забравеното, защото то и без това не се е случвало. Лесно и мъчително е.
Живеете, защото не забравяте. Събуждате се с признатото или непризнатото вълнение да изживеете днес нещо, което няма да искате да забравите

Лека нощ


Понякога ми се доспива. Случва се все в необикновено време. Проблемът е, че не сънувам. Преди да заспя си мисля за сънищата, които съм сънувала преди. Сякаш съм излязла от сънищата така, както някои излизате пияни от баровете, без да си спомняте нито за бара, нито за изхода, но проблемът, както предполагам ме разбирате е, че не намирам входoве

Let's play a love game, play a love game ♫...


Играта се нарича приземяване към картина на Малевич.
Двама влюбени скачат с парашут при определена височина. Дълго време падат свободно. Падат според дължината на правата между миналото и бъдещето. След кратко време преживените им мигове заедно са станали оптическа илюзия. Така с приближаването, небето и земята се превръщат в отдалечаващи се парчета. Постепенно това, което предстои, става предварителният преглед на забравеното. Преживява се безкрайно спускане към картина на Малевич. Накрая първият докоснал земята, зарязва другия.
Разбира се, има начин да се предотврати това, въпреки че ползват един парашут. Просто трябва да се знае кой първи е отворил парашута