Про-чувствен килър



Нали през целия ден си мислиш за песните, които искаш да чуеш през нощта. Задължително да е през нощта, в тъмното. 

Здрасти.
Аз съм човек без име.

Днес е един ден от време преди смъртта ми и от време след раждането ми. Днес е един ден с тъмни облаци, изморени до такава степен, че няма да пролеят дъжд. Май предпочитат да умрат скромно. Часът изобщо няма значка (с него сме спрели да се преследваме отдавна) Чувствам се странно в такива моменти. Странно като евфемизъм на самотно, разбира се. Това ми е фабричната настройка -> да ми е самотно и да търся евфемизъм на думата.
Вълнувам се, когато убивам. Убивам чувства. В тъмното си давам сметка как го правя. Затварям си очите. S&M. Те си отмъщават, когато се появяват в невинния си образ, а аз си припомням убийството им и давам zoom на акта. В крайна сметка се получава страхотна умствена мастурбация. 
Изнасилвам чистите души, разбивам на парчета чувствителните сърца, изсушавам сълзливите очи, мечтаещите мозъци ги отравям. И докато това се случва, чувствата се събират накуп и ме молят да ги убия. Това е чувствителната ми перверзия.

Скривам всяка омраза, която получавам срещу убито чувство. Имам скришни килийки и там ги пазя немезисите за черни дни. Сеш' се, всяка омраза в един черен ден излиза наяве.
Не мога обаче да открия моралната си страна. И този Бог  се крие зад некви думи и очаква да го намеря. Трябва да намеря нещо, което знам къде е, пък не го намирам. Затова и не вярвам в Бог.
Моята несполука всъщност е, че съм роден убиец. Първата шега на живота.
Последната шега ти не си я спомняш, защото те нямаше. Повярвай ми, и аз не си я спомням, обаче песента, която слушам сега ме кара да чувствам, че знам всичко.
Аз отивам за кафе и още нещо. Бъди тук, имам още за казване.
Знаеш, като умреш, Бог ще те е забравил. Аз ли? Ами не знам, може би