Въображение, секс, любов





Под едно дърво видях онази костенурка. Ръмеше, а тревата достатъчно беше напоена, за да блести .
Плъзгащата се върху тревата костенурка по силата на ентелехията подаде навън главата си и започна да оглежда наоколо.
Спрях се. Загледах се в костенурката.
Тя мудно направи 1-2 движения напред, но мисля, че ме забеляза и отново се скри в черупката си.
Не обърнах внимание на дъжда и останах там. В една пуста градина, един сиво-зелен ден, бяхме само аз и костенурката, под тихия звук на дъжда. Не подозирах, че това ще ме вдъхнови да започна да пиша отново. Провокацията, която е всъщност форма на вдъхновение, никога не се излива в ума като текст. Всичко е чувство с ключови думи. Съждения като светкавични чувства за 2-3 минути, не повече. Останалото е суета и претенция - да украсиш чувството с думи.
И така...
Тя се страхува от мен, а аз я анализирам.
Това създание, което ми изглежда толкова отегчаващо и безсмислено си има свой живот. Храни се с растения, придвижва се от място на място, крие се от страховете си и се опитва да остане живо, възпроизвежда се, за да продължи вида. Толкова знам за костенурките. Съществуването на тази твар със сигурност има някаква функция в природата. Аз също имам. И тук започват и свършват приликите ни.
Милиони години живее същия живот, без да обогатява света, в определени периоди с определени цели се чифтосва, няма капризи, няма амбиции, няма срамове, не се влюбва, не страда емоционално. Действията й се координират единствено от анатомията.
Моят вид не е такъв.
Ние създаваме, в следващия ни живот предаваме на децата по нещо ново и премахваме нещо ненужно, действията ни се ръководят от чувства плюс тяло, влюбваме се и правим секс за удоволствие.
Заради чувства като любов, обвързване, липса, ревност, притежание, съжаление, отмъщение правим секс в един свят, в който костенурката се чифтосва, за да продължи вида си. Влагаме в това неща, в които едно животно без абстрактен ум няма как да си представи.
Отношенията между душите и кожите ни създават сладко безпокойство в нашата природа.
Животното не знае да се влюбва.
Не знае какво е желанията от нощ на падащи звезди да се пренесат в стая с приглушена светлина, където телата са пламнали метеори, душите са се предали на телесните копнежи, споделени с шепот. Не знае за сблъсъка между табу и удоволствие. Дори не се замисля кое от двете е по-силно и дали онова страстно чувство наистина подсилва любовните отношения.

От много време философи и психиатри твърдят, че зад любовта се крие нагонът. Но никой не е убеден. Може да се влюбиш в някого без секс и можеш да правиш секс без любов. Дори още по-брутално - с човека, в когото си влюбен да правиш вял секс, но с онзи, в когото не си влюбен да правиш страхотен секс.
И докато Шопенхауер и Фройд търсят корена на любовта в либидото, а жените се опитват чрез секса да вкоренят връзката си, несъзнаването дава отговор на друга теория.
Фройд твърди, че духът тълкува по различен начин желанията на тялото. Жените пък интуитивно вярват, че тялото отразява желанията на духа.
По-лесни за рабиране са жените. Това не е вяра, която може да бъде преодоляна с поколенията.
Когато една жена прави секс с човек, в когото не е влюбена, никой не знае и не може да съди за случващото се в подсъзнателното ниво. Но можем да предположим: Жената си мисли, че не само влиза в интимни отношения, тя "иска с конкретния мъж", защото е "влюбена в конкретния мъж" и по този начин извинителните оправдания на духа зачеркват постоянните желанията на тялото, дори табутата. Любовта боготвори секса, по този начин страстното желание се измива в добродетелните води на душата.
Ето защо може би много жени вярват, че са влюбени или обичат човека, с когото са правили секс.
Но със сигурност всяка жена, останала насаме със себе си е дочула в душата си дявол, който да подсказва "ти си голяма кучка". Гласът е плашещ и логично жените се опитват да го потиснат със заблуди. А дали е възможно да се влюбят в човека, с когото са имали интимни отношения в името да надхитрят дявола?
Може ли сексът или по-скоро страхотният секс да отворят вратите на любовта пред жената?
Може ли от собствената самозаблуда да се породят чувства?
Ако положително е така, излиза, че теорията на Фройд за връзката между интимното и любовта важи за жените.
Но мъжете...
Те нямат такива скрити дяволи и не се нуждаят от добродетелни оправдания, за да правят секс.
Но виждаме, че се привързват често към жените, с които имат добър интимен живот.
Възможно ли е нагонът, задоволеното желание на тялото да повлияят и върху душата на мъжа така че, той да се привърже към жената, източник на тази хармония между тяло и душа?
Да наречем ли тази връзка любов?
И кое е по-дълготрайно: любовната или телесната връзка?
Много скоро след страстната си фаза, любовта достига тавана си, очертава едни свои граници, които са твърде обичайни. Императорски завладява душата и тялото. Всяко чувство се нуждае от движение, от "преобличане', от нови територии и вече завладяла всички територии и пробвала всички свои форми, във фазата си на навик, любовта регресира.
Може би затова когато една любов има своите пречки, тя е надеждна любов, защото чувството този път е обременено с вълнението, че има непознати места. Това поражда битка, а битката се свързва с неуморна надежда. И така никога не остава време за стъпки назад.
Обаче сексът не проси пречки. Напротив, когато няма бариери, сексът се засилва, защото това не е чувство, свързано единствено с тялото. Свързано е с ума и въображението. Въображението е безкрайно.
Хората си поставяме толкова забрани, че е трудно да ги преодолеем с тялото, но въображението успява да се премине през този своеобрзен Рубикон. То е по-силно и от духа, и от тялото. Те се изморяват, но въображението никога, дори може да се каже, че въображението е енергийният източник на духа и тялото.
Едно въображение, но с различен декор, с безкрайни представи. Представи, от които трудно може да се откаже човек. Това е въображението в секса. Две или повече тела в ролята на бяло платно.
Това любов ли е? Според мен не
По-слабо чувство от любовта ли е? 100% не
Може ли да прерасне в любов? Може
А може ли влюбените да практикуват такъв секс?
Тук не може да се даде категоричен отговор, защото любовта е понятие, натоварено с чувства като притежание, безпокойство, съмнение, които отклоняват пътя на въображението. Няма почва за въображение, то гние. Любовта намалява удоволствието. Любовта те е научила да намериш човек, с коготото душата ти да почива. Едно удоволствие за сметка на друго.
Както от секса остават незабравими преживявания, така от любовта остават незабравими чувства.
Може ли да правиш секс с човека, в когото си влюбен все едно не си влюбен в него, т.е. все едно ще пренесеш въображенията си върху него.
Винаги се случват изключения.
Може сексът да роди любовта и обратното...
Понякога двете нещата се вплитат отлично. Никой не знае това как и защо се случва. И дали се случва. Но мисля, че всеки търси тази хармония.
Да правиш секс с човека, в когото си влюбен, все едно той не е човекът, в когото си влюбен. Това е една мистерия за костенурката. Дори не я интересува. Изважда си отново главата от черупката и ме поглежда.
Оставих я там под дървото. Нашият живот е по-труден от нейния, по-сложен е. И много по-забавен е. Търсим нещо, което тя не търси - чудото.