wertyusa

Не съм от големите привърженици на фантастиката, но винаги съм подкрепяла тезата, че ни очаква едно тъмно бъдеще. Разбира се, за това са виновни и малкото книги и филми, които са ме впечатлили. Наскоро гледах отново филма The Road и чувството ми беше както и преди. Да, предначертано ни е едно бъдеще, което се вписва в моите мечти.
[Уникално е обаче как книгите и филмите обработват човешките представи и им придават чудновата форма].
Темата не е за актьорите, костюмите, режисурата. Онова, за което си мисля е унищоженият, опустошен свят. Самата идея, че може да ни очаква едно бъдеще без технологии, политика, власт, религия, пари.
Как е възможно?
Сценарият е лесен - природно бедствие, ядрена експлозия, епидемии, войни. Всички тези страшни събития поотделно притежават нужната сила и власт, за да се постави началото. За да се постави краят.
Интересен ми е този експеримент: аз в един унищожен свят. Звучи налудничаво, но това е особена нагласа. Без да се налага да работя, без да съм поредната отливка по нечий калъп, без да се налага да умирам всеки ден, за да оцелявам, без да плащам лихвите на малките удоволствия от живота.
Дали дистопичният живот е по-непривлекателен от живота ни днес?
Ето едно сравнение м/у Mad Max, The Road, I Am Legend, Waterworld и светът днес. Във филмите, които изброих има една допирна точка - лошите хора. Днес тези хора няма ли ги? В нашето време липсва ли онзи лош човек, който съществува, разкъсвайки чуждата плът? Днес ние не сме канибали, но плътта е валутна единица, която ни е така нужна. И в дистопичния свят оцеляването е свързано с осигуряване на храна, в нашия свят - това е перпетуум мобиле на всяко действие. Мизерно живеят хората там, ние също. Техните лица са мръсни, на нас - душите. Всъщност немарливостта е онова нещо, което не ни позволява да си признаем, че днес, ние живеем в една дистопия. Нашата девалвация обаче не е видима, тя е опакована в привидна красота, суета и динамика, плътно напудрена с бутиково лицемерие.
Няма смисъл да удължавам. Както се подразбира, леко съм объркана. В крайна сметка, хората днес са като излезли от историята на Азимов "SILLY ASSES". Амбицията им е да затрият света. Иска ми се да се родя отново в началото на края.
"Цивилизацията е чудовище, останало само с един зъб".