wertyusa

Днес в "Клуб 27" се присъедини и името на Ейми Уайнхаус. За много хора този клуб представлява сбор от ужасно пропаднали, вечно млади наркомани.
В дни като този съжалението трябва да е насочено не към Ейми Уайнхаус, а към всички онези непорочни и безгрешни душици, които категорично следват логиката, че щом взимаш наркотици, значи логично ще умреш и то съвсем заслужено. Да, критерият и задоволството на стадото относно естествения отбор, за да остане популация от праведни безгръбначни.
Безспорно наркотиците бяха част от същността на Ейми Уайнхаус. Нейната аура бе изградена от пороци. И въпреки това, тази нейна аура блестеше, защото нищо не е в състояние да обезличи истинския талант. Наркотиците изграждат личността на Ейми Уайнхаус, компонента са на колоритната й душевност.
Тя е знаела, че я очаква този изход, въпреки това - не е могла да изневери на себе си, на личността и темперамента си. Ето тук е нейната сила. Не е слаб човек, а напротив - силен, защото не е успяла да направи компромис и да се откаже от пороците. Да се откаже от себе си. Вторият шанс, новото начало е за онези, които никога няма да открият себе си в един низ от вечни компромиси и експерименти. Тя не е мекотелото, което е позволило да бъде моделирано по шаблон.
Възхищавам се на хората, които се вслушват и следват гласовете на своите желания. Всички останали са лицемери, но пък щастливци в своята скучна подчиненост.
Учудващо, но намирам тази смърт за достойна. Чрез наркотиците и алкохола тя е бягала, докато стигне до задънена улица. Именно там в този момент е застанала срещу страховете, проблемите и всички трудности. Някои никога не успяват да направят това, някои го правят късно, тя е била чувствителна да го направи твърде рано и да намери своя начин. Един смел път от малките дози умирания всеки ден до сблъсъка с една истинска смърт.