Черната дупка



Това видео съдържа цяла една дълга философска история, поместена само в около 2 минути и половина.
Виждаме един изморен офис служител, останал до късно на работа. Изведнъж от копирната машина излиза странно копие с черна дупка. Неосъзнавайки какво се случва човекът оставя тази хартия настрани, но след броени секунди случайността му помага да открие необикновените й качества. Черната дупка притежава уникалното пропускливо свойство. Човекът решава веднага да изпробва чудото върху вендинг автомата. След тази аванта по изражението му установяваме, че се чуди в каква по-тарикатска ситуация да приложи черната дупка. Дотук идеята за черната дупка изглежда нещо много забавно. Кой ли не иска да притежава подобно нещо? Фантастична вратичка. В действителност това е фикция. В разказите обаче подобни измислици не ни смущават, а ни карат с интерес да проследим историята до края. Това е така, т.к. има едно неписано правило м/у нас и автора. Той ни казва хипотетично да приемем, че съществува това чудо, а ние казваме - ок, има го...и така интересът ни бива провокиран.
Истинска мисловна провокация. Създателят на това видео с всичките стъпки до вендинг автомата цели да ни покаже магията на черната дупка, но ние не се усещаме, че това е и един вид кражба, нали.
След малкото безплатно удоволствие на героя му хрумва, че може да използва черната дупка, за да се порови в сейфа с парите. И така логично започва изпразването на сейфа с многото пари. Граби всичко, но последната връзка банкноти се оказва недостъпни, затова мъжът се "гмурва" изцяло вътре в сейфа и...финал: хартията с черната дупка пада, крадецът остава вътре в касата. Фантастичен елемент, съдържащ в себе си един от 10-те смъртни гряха. Обаче кое е онова, което се наказва в този случай? Кражбата ли? Не! Наказва се алчността. Това е главната причина този край да е толкова интересен. Ако "справедливостта" беше заради самата кражба, това видео нямаше да е толкова интригуващо. И без това всички знаем колко лошо нещо е да се краде, но и при вендинг автомата, и при сейфа, зрителят не си казва "О, колко неморална постъпка"...Точно обратното, ние също се кефим на това откритие. Разбира се, за какво иначе е бил този шанс, ако не се възползва героят от него. И така започваме да се идентифицираме с офис служителя. В самия край обаче го псуваме и се откъсваме от него. Точно това е моментът, в който зрителите си задаваме въпроса "ако бях аз, дали...". Уникалността на клипчето е именно тук: показва едно основно човешко качество, което не зависи нито от времето, нито от пространството. Това човешко качество е сякаш архетипно заложено в мозъка. Качеството се нарича алчност.
Видеото е поучително, защото използва метода на въздействие чрез един единствен елемент. Наистина, този единствен елемент алчността изпълнява функцията си успешно, за да се превърне в символ.
"Играта блокира, когато искаш да надхитриш машината - TILT!"