Черната дупка



Това видео съдържа цяла една дълга философска история, поместена само в около 2 минути и половина.
Виждаме един изморен офис служител, останал до късно на работа. Изведнъж от копирната машина излиза странно копие с черна дупка. Неосъзнавайки какво се случва човекът оставя тази хартия настрани, но след броени секунди случайността му помага да открие необикновените й качества. Черната дупка притежава уникалното пропускливо свойство. Човекът решава веднага да изпробва чудото върху вендинг автомата. След тази аванта по изражението му установяваме, че се чуди в каква по-тарикатска ситуация да приложи черната дупка. Дотук идеята за черната дупка изглежда нещо много забавно. Кой ли не иска да притежава подобно нещо? Фантастична вратичка. В действителност това е фикция. В разказите обаче подобни измислици не ни смущават, а ни карат с интерес да проследим историята до края. Това е така, т.к. има едно неписано правило м/у нас и автора. Той ни казва хипотетично да приемем, че съществува това чудо, а ние казваме - ок, има го...и така интересът ни бива провокиран.
Истинска мисловна провокация. Създателят на това видео с всичките стъпки до вендинг автомата цели да ни покаже магията на черната дупка, но ние не се усещаме, че това е и един вид кражба, нали.
След малкото безплатно удоволствие на героя му хрумва, че може да използва черната дупка, за да се порови в сейфа с парите. И така логично започва изпразването на сейфа с многото пари. Граби всичко, но последната връзка банкноти се оказва недостъпни, затова мъжът се "гмурва" изцяло вътре в сейфа и...финал: хартията с черната дупка пада, крадецът остава вътре в касата. Фантастичен елемент, съдържащ в себе си един от 10-те смъртни гряха. Обаче кое е онова, което се наказва в този случай? Кражбата ли? Не! Наказва се алчността. Това е главната причина този край да е толкова интересен. Ако "справедливостта" беше заради самата кражба, това видео нямаше да е толкова интригуващо. И без това всички знаем колко лошо нещо е да се краде, но и при вендинг автомата, и при сейфа, зрителят не си казва "О, колко неморална постъпка"...Точно обратното, ние също се кефим на това откритие. Разбира се, за какво иначе е бил този шанс, ако не се възползва героят от него. И така започваме да се идентифицираме с офис служителя. В самия край обаче го псуваме и се откъсваме от него. Точно това е моментът, в който зрителите си задаваме въпроса "ако бях аз, дали...". Уникалността на клипчето е именно тук: показва едно основно човешко качество, което не зависи нито от времето, нито от пространството. Това човешко качество е сякаш архетипно заложено в мозъка. Качеството се нарича алчност.
Видеото е поучително, защото използва метода на въздействие чрез един единствен елемент. Наистина, този единствен елемент алчността изпълнява функцията си успешно, за да се превърне в символ.
"Играта блокира, когато искаш да надхитриш машината - TILT!"

Забавна социология


Тази книга, за която пиша, до ден днешен представлява (може би) най-впечатляващото социологическо проучване върху американското общество. Забавното е, че в книжарниците книгата се намира в отдела "сатира", а не "социология". Сигурно с право, защото карикатурите на Джулс Файфър наистина гарантират и много усмивки. Първо те карат да се усмихнеш, а след известно време усмивката отстъпва място на размисъла.
В широк смисъл се разглежда постиндустриалното общество и по-скоро американското.
Социологията е част от социологичните науки, а карикатурата е клон от пластичните изкуства. На пръв поглед изглежда невъзможна една такава симбиоза между изкуство и суха статистика, но майсторското им смесване в тази книга доказва, че експериментът на Файфър е повече от успешен.
Карикатурата още с възникването си е била насочена към хората, т.е. ние хората със своя бит сме главна муза на кариакатурата. Ако пък карикатуристите използват животни, то те ги олицетворяват, влагат в тях нашите качества и така отново се изобразяват хората. Точно в тази връзка карикатурата е много близка и до две други дисциплини, занимаващи се с човека: философията и историята. Например, политическите карикатури използват историята, а философските проблеми биват представяни по един привлекателен начин.
И социологията е близка до карикатурата, защото представяйки човека, карикатурата не го разграничава от неговата социална среда. Всеки карикатурист се вдъхновява от социалния климат на своята среда/общество. Ярки примери са Уилям Хогарт, който саркастично изобразява нравите на висшето английско общество през 18 век; по- близък до съвремието пък е Жан Жак Семпе, който използва в карикатурите си прехода на френската буржоа от индустриално в постиндустриално общество. Файфър пък е един съвременен карикатурист, който е успял да улови синтеза между социологичната атмосфера днес и карикатурата. В своите карикатури той прави анализ на американското общество след Втората световна война. На фона на Айзенхауер, Джонсън, Картър и др., събиията от '68, Кубинската ракетна криза, Виетнамската война и т.н. Файфър осмива обществото си. Но анализите на Файфър не се изчерпват само с американските проблеми. Неговата решителен и безкомпромисен молив обхваща и един световен мащаб. Тази книга засяга всеки отделен индивид, който е смачкан или се моли да не бъде смачкан от скоростта на капитализма.
Властта, която е много важно понятие на социологията има различни лица в различните общности. За това ще спомена известния социолог Джанфранко Поджи, който пише, че има 4 вида власт: политическа, идеологическа, икономическа и военна. Файфър ни забавлява поотделно със всичките от тези изоброени типове мощ.

Файфър показва как политическата власт остава все пак безсмислена пред човешките чувства.









Важна тема е и идеологическата ерозия. Бодрияр използва понятието "стимулация" и смята, че много често човек търси щастие именно чрез симулация и имитация на реалността, а не чрез досега със самата нея. Цитирам Бодияр, защото го асоциирам с една от карикатурите на Файфър:














Идеологическата власт се проявява като (или по-точно може би е еквивалент на) религиозната власт.
Файфър демонстрира насмешката си чрез един монах, който очаква второто томче на Библията.




















Що се отнася до икономическата и военната сили - съответно те са в ръцете на капиталистите и армията. В съвременното американско общество икономическата сила се определя от капиталистическата система.

... в основата на тази система са залегнали две основни движещи сили: алчност и завист.



















А колкото до военната сила, макар и да бъде свързвана с дисциплина и чест, то понякога и тази сила има своите провали. Най-добрият пример от Файфър е една история, наречена "Мунро" Тук се разказва за войната на едно четиригодишно дете, което иска да се спаси.




Обобщение, че всички тези власти са отчайващи












В карикатурите на Джулс Файфър намират място много различни характери, но с времето някои точно определни типове се утвърждават в творчеството му.
Интересна е карикатурата "Танц за пролет" от 1957.
Първо, виждаме една фина и изискана жена., която танцува за пролет, но за съжаление предизвиква сняг. Още тук излиза характерът на танцьорката. Тя е добронамерена и танцува за един по-добър свят. За съжаление истинското лице на модерния свят я разочарова всеки път. Всъщност само на пръв поглед тази танцьорка изглежда победена и сломена, но истината е, че тя е бунтар.
Танцувайки, тя се бори със статуквото. Файфър споделя, че тази танцьорка е една специална за него жена от реалността.

Уникалният талант на Файфър се изразява в това, че той представя дълбоките проблеми с едни семпли фигури. Има известно взаимстване сякаш от Роден и Матис. Мисля, че карикатурите на Файфър съдържат много мощна композиция, съчетана с отлично владеене на светлосянката, анатомията и много фин усет за движението. Карикатурите му с "танцьорките" са най-добър пример за това негово майсторство.
Неговият талант е така да се каже "отлежал" с времето. Той споделя, че се е вдъхновявал от аниматорите Уилиям Стайг и Робърт Осбърн и се е учел от Уил Айснър.
Джулс Файфър не използва заден план. Това не се дължи на пренебрегване, липса на усет или мързел. Обяснението се крие във връзката му с театралното изкуство, защото той е и сценарист. Хуморът му се изразява чрез монолози или диалози, а драматизмът е представен изцяло от жестове и мимики. Точно по този уникален начин на преден план излизат характерите на фигурите, които изобразява. Определено има резон в неизползването на заден план, защото по този начин вниманието от личността не се отклонява. И като споменах театър, в карикатурите му прожекторът е насочен към човека, а декорът е минимален и дори излишен.
Файфър е успял да се докосне и до литературата. Автор е на 2 романа: "Harry: The Rat with Women" и "Ackroyd". Името му се свързва и с детски книги, така че е вдъхновител и на децата.
Естествено, обществoто, което осмива го и отегчава. Може би затова вече Файфър не твори. Взема това решение през 2000 по време на биткта м/у Буш и Гор. Въпреки своя отказ, неговата "танцьорка" винаги продължава да танцува против хегемонията (във всичките й разновидности). Без съмнение докато тя танцува, пролетта е с идея по-близо...

Schizo