Щастието е сподвижник и приятел

Търсенето на щастието е безкрайно. Като символ на щастието е търсенето на синьото цвете в немската митология [Новалис]. Намирането на синьото цвете е аналогично на пълното сбъдване на намеренията. Човек търси и до ден днешен още не е намерил синьото цвете, може би това означава само, че той невинаги е търсил на правилното място. Ще стане ли търсенето безкрайно? Вътре в тази рамка на мислене не е възможно въобще да няма синьо цвете. Трябва ли само да се мечтае за синьото цвете? Не - човек трябва да го търси.
Щастлив ли е човек, ако не знае това и не се обръща непрекъснато назад? Не е ли най-добрата щастлива идея тази да нямаме идея за щастието?
Щастието е нещото, което изпитваме, една душевна реалност у нас. Желанието да се повторят приятните преживявания е естествено. Но аз не бива да се напрягам твърде много, не желая конвулсивно да постигна щастието. "Който стои винаги на върховете на пръстите на краката си, той не стои добре." - казва Лао Дзъ
Аз ходя през поляна с цветя, аз виждам и мириша ухаещи цветя, чувам жуженето на насекомите, чувствам топлия лек вятър. Това може да предизвика у мен състояние на щастие. Да, определено в хода на дадена дейност щастието се поставя като сподвижник, като приятел. Човек върши нещо и докато чете, пише, играе - от това се чувства щастлив.