wertyusa

Някои хора в младостта си могат категорично да заявят "Аз няма да се оженя/омъжа". Най-универсално ще прозвучи естествено Never say never.
Колкото и пъти да си повтарям Never say never този филм ме накара да се замисля за брака и наистина, представете си една вана, в която водата бавно изтива. Ето, това е бракът.
Blue Valentine на Дерек Сианфранс e eдин от най-впечатляващите филми в последно време. Има такива филми, които ти подсказват че са специални още в първите минути. Това не е романтична драма или романтична комедия, които ще оставят у зрителя приятно чувство и замъглени представи за чувствата. Филмът е потискащ и няма развитие, няма история, а една проста действителност с очакван край.
Не става въпрос за любовна история, защото това не е любов а нужда. Жената има нужда от помощ, а мъжът има нужда да обича някого. Проследяваме последните дни от края на една връзка на фона на спомени от началото, като контрастът между двата периода е много остър.

"Мисля, че мъжете сме по-романтични от жените. Когато тръгнем да се женим, ние се женим за едно момиче, защото сме постоянни през цялото време, докато срещнем момичето и си казваме, че ще сме идиоти, ако не вземем това момиче, тя е страхотна. При момичетата изглежда е различно, те просто избират най-добрия вариант...О, той има добра работа. Знаеш, те прекарват целия си живот в търсене на Принца и в крайна сметка се омъжват за човека, който има добра работа и ще си стои с тях".

Ако трябва да се извадя поука, то тя се крие в горния цитат от филма. Всички онези феминистични въжделения на жените са глупости и измислици. Жените не искат да са на равна нога, права, възнаграждения и прочие прищявки, обединени под знака "гордост". Напротив, жените с цялото си съзнание искат мъжете да работят като волове, да печелят парите и да понясят всичко на своите плещи. Повечето жени са Синди. Те градят живота си върху фикции и после, за да измият обърканата си съвест, започват да обвиняват другите. На тяхната манипулация няма как да издържи невинен, наивен и влюбен "глупак", така че те просто обръщат гръб и си тръгват. Обръщането на гръб е психически, а що се отнася до чисто физическото обръщане - това се оказва една позакъсняла искреност.
След този филм със сигурност ще има защитници на Синди, ще има защитници и на Дийн, защото всеки ще търси отговор на въпроса кой от тях двамата е виновен за края. И двамата мисля, а в крайна сметка - нито един. Но все пак съм за Дийн и съм убедена, че измаменият, използваният и захвърленият е именно той.
Blue Valentine е класика, защото добре илюстрира факта, че в една връзка винаги единият дава повече. Това е историята на Дийн, който се опитва да спаси или по-скоро да създаде чувствата, от които се нуждае.