wertyusa

"Добро утро, бих искала да задам следния въпрос: колко струва на данъкоплатеца второто излитане на самолета, за да се върне само с един единствен българин"

Не обичам стереотипите, не обичам тесногръдието и искрено ненавиждам онази желязна рамка, която отляво-отдясно-отгоре-отдолу притиска съзнанието. Нашето общество рамкирано ли е? (рамкирано е синоним на ограничено, обаче ограничено във всички смисли и да...онзи обидния смисъл също)? Не знам - мисля си, а фактите поднасят откровено гаден отговор. А аз съжалявам и хиляди пъти не искам да повярвам; отричам. Понеже съм от щастливите open-minded персони се успокоявам с вроденото си въззрение, че общият знаменател не е критерий и все пак е най-малък. Е, да, ама не.
Аз ще продължа с вярата си, че важен е индивидът и понятие като "национална черта" не съществува. Но ранобудни госпожи, като цитираната по-горе, никога няма да спрат да ме разочароват. Медиите като главен фактор също.
Манталитетът на хора като тази жена са убийци. Манталитет - убиец, манталитет -мултиплицируем, манталитет-епидемиологичен. Тази зрителка ако притежава Ноев ковчег, тя ще го остави празен, но овонен в същото време със стереотип и простотия:
"Щом не си от моите, значи спасявай се! К'во ше си хабя аз ресурсите"?!
Никога не търся вината. Пази Боже да съдя. Но причините ги търся. Госпожата не е виновна - тя е причина, постпродукт от/на собствения си мироглед. Но фаталното е, че подобни мирогледи са се разпръснали из медиите. Днес например имаме велика новина, че либийски предател обявява за виновен Кадафи относно заразата на децата със СПИН. Това е водеща новина навсякъде. Ур-а-а-а-а, ръцете на Пилатчо са стерилно чисти. Чисти сме, ние сме невинни. Айде, честито...R.I.P, дечица, ама не сме ние, не сме...
Нали така, госпожо зрител на НоваТВ? Майната му на спинозния Вуте!
Значи, не мога да кажа, че медиите (споко де, нали медите не сме ние като общество, а?) та...медиите, не мога да кажа, че гледат У чуждата паница. Ами, нямат такъв порок! Не, те са съсредоточени в своя си буламач, опитвайки се да му изчистят имиджа. И сега за какъв имидж става въпрос -> класическия шопски имидж:
Терористичен акт в Домодедово - НЯМА ЗАГИНАЛИ БЪЛГАРИ
Бунтове в Либия - НЯМА ЗАГИНАЛИ БЪЛГАРИ
Размирици в Египет - НЯМА ЗАГИНАЛИ БЪЛГАРИ
Списъкът е трагично дълъг, но след тирето винаги е подчертано от каква националност няма/има загинали. Ето, за това говорим и съм сигурна, че има хора, които не откриват нищо смущаващо в такива изявления, а известно успокоение, че ниЙ сме си добре.
Няма такова понятие като Weltschmerzen (мирова скръб), а драмата си има граници. Хората ни делят граници. Емоциите ни са в граници. 1,000 загинали либийци - но не това е водещото, а нашият Ноев самолет. 500 деца, обречени на терминална смърт и нито един журналист до ден днешен не направи и един репортаж поне за едно от тези деца. Всичко е просто статистика, цифрички. Болният генотип на Сталин е жив и в нашата епоха, и в нашите ширини, моите ширини, които всеки ден се опитват да ме стесняват...
Някой попита има ли и каква е разликата между национализъм и патриотиъм. А аз ще попитам и ще добавя има ли разлика изобщо между национализъм, патриотизъм и еснафщина? Едно е сигурно за мен - тези величави думи ги разбираме погрешно, оттам и действията ни ни отдалечават от глобализацията, а глобализацията, освен политика и икономика, обединява в себе си и понятието ВЧУВСТВИЕ.
Знаете ли, понякога предпочитам онези истински, първични емоции на хората да бъдат заменени с лицемерие. Красиво лицемерие избирам пред грозни предразсъдъци и жалък страх, а много съжалявам, че съм заставена да правя избор между такива варианти.
Искам за финал да "светна" и успокоя всички притеснени "националисти" относно "опасната" емигрантска вълна, която на "талази" ще се изсипе в милата на родина и ще застрашат националната ни сигурност. Споко, споко - затъпете първичния си страх и отстъпете място на мисълта. Либийците и египтяните се борят за държавата, в която живеят и работят. Те се борят за държавата и политиката, в която искат да участват. Те не са мишките, които ще избягат от наводнението, а по-скоро ще наводнят с кръвта си страната, в която живеят. Логично, нали? Също така, мили уплашени сънародници, тези хора имаха опция през всичките си потиснати диктаторски години да избягат и да създадат "черната" емигрантска вълна, от която ние така се боим. Но виждате какво се случва - тези хора не тръгват да се спасяват, а спасяват държавата си и градят история. Така че, пак СПОКО - нЕма да ни завладеят арабите.