Либийският въпрос

"Добро утро, бих искала да задам следния въпрос: колко струва на данъкоплатеца второто излитане на самолета, за да се върне само с един единствен българин"

24.02.2011, една скудоумна зрителка на "Здравей, България"

Не обичам стереотипите, не обичам тесногръдието и искрено ненавиждам онази желязна рамка, която отляво-отдясно-отгоре-отдолу притиска съзнанието. Нашето общество рамкирано ли е? (рамкирано е синоним на ограничено, обаче ограничено във всички смисли и да...онзи обидния смисъл също)? Не знам - мисля си, а фактите поднасят откровено гаден отговор. А аз съжалявам и хиляди пъти не искам да повярвам; отричам. Понеже съм от щастливите open-minded персони се успокоявам с вроденото си въззрение, че общият знаменател не е критерий и все пак е най-малък. Е, да, ама не.
Аз ще продължа с вярата си, че важен е индивидът и понятие като "национална черта" не съществува. Но ранобудни госпожи, като цитираната по-горе, никога няма да спрат да ме разочароват. Медиите като главен фактор също.
Манталитетът на хора като тази жена са убийци. Манталитет - убиец, манталитет -мултиплицируем, манталитет-епидемиологичен. Тази зрителка ако притежава Ноев ковчег, тя ще го остави празен, но овонен в същото време със стереотип и простотия:
"Щом не си от моите, значи спасявай се! К'во ше си хабя аз ресурсите"?!
Никога не търся вината. Пази Боже да съдя. Но причините ги търся. Госпожата не е виновна - тя е причина, постпродукт от/на собствения си мироглед. Но фаталното е, че подобни мирогледи са се разпръснали из медиите. Днес например имаме велика новина, че либийски предател обявява за виновен Кадафи относно заразата на децата със СПИН. Това е водеща новина навсякъде. Ур-а-а-а-а, ръцете на Пилатчо са стерилно чисти. Чисти сме, ние сме невинни. Айде, честито...R.I.P, дечица, ама не сме ние, не сме...
Нали така, госпожо зрител на НоваТВ? Майната му на спинозния Вуте!
Значи, не мога да кажа, че медиите (споко де, нали медите не сме ние като общество, а?) та...медиите, не мога да кажа, че гледат У чуждата паница. Ами, нямат такъв порок! Не, те са съсредоточени в своя си буламач, опитвайки се да му изчистят имиджа. И сега за какъв имидж става въпрос -> класическия шопски имидж:
Терористичен акт в Домодедово - НЯМА ЗАГИНАЛИ БЪЛГАРИ
Бунтове в Либия - НЯМА ЗАГИНАЛИ БЪЛГАРИ
Размирици в Египет - НЯМА ЗАГИНАЛИ БЪЛГАРИ
Списъкът е трагично дълъг, но след тирето винаги е подчертано от каква националност няма/има загинали. Ето, за това говорим и съм сигурна, че има хора, които не откриват нищо смущаващо в такива изявления, а известно успокоение, че ниЙ сме си добре.
Няма такова понятие като Weltschmerzen (мирова скръб), а драмата си има граници. Хората ни делят граници. Емоциите ни са в граници. 1,000 загинали либийци - но не това е водещото, а нашият Ноев самолет. 500 деца, обречени на терминална смърт и нито един журналист до ден днешен не направи и един репортаж поне за едно от тези деца. Всичко е просто статистика, цифрички. Болният генотип на Сталин е жив и в нашата епоха, и в нашите ширини, моите ширини, които всеки ден се опитват да ме стесняват...
Някой попита има ли и каква е разликата между национализъм и патриотиъм. А аз ще попитам и ще добавя има ли разлика изобщо между национализъм, патриотизъм и еснафщина? Едно е сигурно за мен - тези величави думи ги разбираме погрешно, оттам и действията ни ни отдалечават от глобализацията, а глобализацията, освен политика и икономика, обединява в себе си и понятието ВЧУВСТВИЕ.
Знаете ли, понякога предпочитам онези истински, първични емоции на хората да бъдат заменени с лицемерие. Красиво лицемерие избирам пред грозни предразсъдъци и жалък страх, а много съжалявам, че съм заставена да правя избор между такива варианти.
Искам за финал да "светна" и успокоя всички притеснени "националисти" относно "опасната" емигрантска вълна, която на "талази" ще се изсипе в милата на родина и ще застрашат националната ни сигурност. Споко, споко - затъпете първичния си страх и отстъпете място на мисълта. Либийците и египтяните се борят за държавата, в която живеят и работят. Те се борят за държавата и политиката, в която искат да участват. Те не са мишките, които ще избягат от наводнението, а по-скоро ще наводнят с кръвта си страната, в която живеят. Логично, нали? Също така, мили уплашени сънародници, тези хора имаха опция през всичките си потиснати диктаторски години да избягат и да създадат "черната" емигрантска вълна, от която ние така се боим. Но виждате какво се случва - тези хора не тръгват да се спасяват, а спасяват държавата си и градят история. Така че, пак СПОКО - нЕма да ни завладеят арабите.

Blue Valentine


Някои хора в младостта си могат категорично да заявят "Аз няма да се оженя/омъжа". Най-универсално ще прозвучи естествено Never say never.
Колкото и пъти да си повтарям Never say never този филм ме накара да се замисля за брака и наистина, представете си една вана, в която водата бавно изтива. Ето, това е бракът.
Blue Valentine на Дерек Сианфранс e eдин от най-впечатляващите филми в последно време. Има такива филми, които ти подсказват че са специални още в първите минути. Това не е романтична драма или романтична комедия, които ще оставят у зрителя приятно чувство и замъглени представи за чувствата. Филмът е потискащ и няма развитие, няма история, а една проста действителност с очакван край.
Не става въпрос за любовна история, защото това не е любов а нужда. Жената има нужда от помощ, а мъжът има нужда да обича някого. Проследяваме последните дни от края на една връзка на фона на спомени от началото, като контрастът между двата периода е много остър.

"Мисля, че мъжете сме по-романтични от жените. Когато тръгнем да се женим, ние се женим за едно момиче, защото сме постоянни през цялото време, докато срещнем момичето и си казваме, че ще сме идиоти, ако не вземем това момиче, тя е страхотна. При момичетата изглежда е различно, те просто избират най-добрия вариант...О, той има добра работа. Знаеш, те прекарват целия си живот в търсене на Принца и в крайна сметка се омъжват за човека, който има добра работа и ще си стои с тях".

Ако трябва да се извадя поука, то тя се крие в горния цитат от филма. Всички онези феминистични въжделения на жените са глупости и измислици. Жените не искат да са на равна нога, права, възнаграждения и прочие прищявки, обединени под знака "гордост". Напротив, жените с цялото си съзнание искат мъжете да работят като волове, да печелят парите и да понясят всичко на своите плещи. Повечето жени са Синди. Те градят живота си върху фикции и после, за да измият обърканата си съвест, започват да обвиняват другите. На тяхната манипулация няма как да издържи невинен, наивен и влюбен "глупак", така че те просто обръщат гръб и си тръгват. Обръщането на гръб е психически, а що се отнася до чисто физическото обръщане - това се оказва една позакъсняла искреност.
След този филм със сигурност ще има защитници на Синди, ще има защитници и на Дийн, защото всеки ще търси отговор на въпроса кой от тях двамата е виновен за края. И двамата мисля, а в крайна сметка - нито един. Но все пак съм за Дийн и съм убедена, че измаменият, използваният и захвърленият е именно той.
Blue Valentine е класика, защото добре илюстрира факта, че в една връзка винаги единият дава повече. Това е историята на Дийн, който се опитва да спаси или по-скоро да създаде чувствата, от които се нуждае.

Масдар - един чист град на мечтите

Преди години, когато за първи път прочетох за Масдар не бях никак впечатлена, а си спомням, че скептично си помислих за това като за поредната тенденциозна фантастична приказка и развинтен ум на еко-привърженици. Не се интересувах, но до днес, когато по ТВ видях, че това са били всъщност доста реални амбиции и проектът е започнал да се развива и напредва. Масдар - мираж в пустинята?! Съвсем не!

Някъде 2006-2007 започва да се строи първият в света еко-град Масдар, който ще използва алтернативи източници на енергия с внедряване на beam down системата и логично ще бъде с нулеви емисии на въглероден диоксид. Масдар от арабски означава начало, извор. Площта е 6 км² и се строи на територията на едно от ОАЕ - Абу Даби. Любопитното също е, че около тази площ ще бъде изградена специална стена за защита от горещите пустинни ветрове и още много смайващи екстри, някои от които ще споделя по-долу.
По оригиналност няма с кое друго кътче от планетата да се сравни този град. С футруристичния си дизайн, изкуствения микроклимат и чистота този град се предвижда да се превърна в най-уютното местенце на планетата. Ок, в топ 5 на най-уютните.



Тук се вижда колона, която поддържа покрив от слънчеви колектори.











И ако някой си мисли, че това са само красиви футуристични проекти, ето това е снимка на вече първия готов и завършен обект. Сградата е Института за Науки и Технологии към Масдар, в който се проучават и изследват концепциите за използване на възобновяеми енергийни източници,като цяло предмет на дейност там са еко-технологиите. Да, странно, почти като оксиморони звучат думите екология и нефт, обаче фактите сами говорят - в проекта са вложени 22 милиарда долара от правителството(Рас Ал Кхаймах).

Общ вид на Масдар. Вляво са видими слънчевите батерии. Градът се намира на 17km. от столицата и е проектиран за 40 000 щастливци.
Идеята за дизайнa на града е на известния британски архитект Норман Фостър.

Podcars.
Първоначалният план е бил транспортът в града да бъде изцяло подземен, но от Масдарския университет изготвили един друг проект, който предвижда в бъдещето да се използва надземен транспорт, обаче състоящ се от електромобили (точно тези, любимите на бат' Бойко) в много огранично количество, разбира се, защото инфраструктурата е предназначена в удобство на пешеходците.


За да са осветени изключително и само от дневна естествена светлина, зданията ще
се строят с множество пролуки.






















Тук ясно се вижда, че градът ще е напълно защитен от преките слънчеви лъчи. За това са именно тези решетъчни пристройки над всяка сграда. Една игра на сенки, която ще съкрати използването на климатични техники.





Архитектурата ще отразява традициите на страната и онази красота, която е характерна за ОАЕ, но високи сгради няма да има. Условията на труд ще са в съответствие с международните трудови стандарти.
В този град няма да има производства, фабрики и заводи. Градът ще бъде обитаван от високоинтелигентни и идейни хора, както и аристократи и милиардери. Става въпрос не само за зелен град, но и за град на модерната наука. Аз казах преди време, че към 2020 само умните хора имат бъдеще:)
2016 ще бъде завършен първият етап от построяването на града, а иначе на завършен цялостен проект светът може да се наслади към 2025. Шанс:)

Гето имена

Причина за дискриминация в USA



Екс приятелката на моя френд Mr.50 ст'инки забелязах, че се казва Shaniqua. Нещо ме грабна в това име и си го произнесох с типичното /certes/ френско произношение ШаникуА. Така се завъртя в главата ми мисълта колко хубаво звучи това име за момиче. И след кратък рисърч дойдоха разочарованията ми. Първо, че името е ШанИкуа.Второ, името попада в позорната листа на "гето имената". Много афроамериканки, които са успели да излязат от гетото и имат добро образование, споделят притесненията от името си Шаникуа, което впрочем е едно от най-известните гето имена в топ 5 от най-лошите такива.:)
И защо афротата дават такива имена на децата си - ами защото е безплатно бе, nigga и е coolio!
Ок, започвам сериозно.
Има много теории и вицове за това защо именно повечето деца от гетата биват кръщавани с такива абсурдни (за белите американски уши) имена. Като цяло относно явлението "гето имена" ще си полафим.

Гето имена=Щури имена=Хулигански имена=Креативни родители

Връщаме се във времето на Движението за граждански права (1955-1968), последвано с повдигнатия дух на чернокожите в стил "Black Pride" - Say It Loud - I'm Black and I'm Proud! Тогава афроамериканците са усетили особено силна привързаност към своите африкански корени. Много родители са почувствали необходимостта да изразят своята гордост и да я предадат на поколенията си чрез помощта на традиционните африкански имена от рода на Амара, Айо, Икена. Всичко това в знак да покажат гордо своята идентичност, дълбоки корени и независимост.
Обаче 1980-1990 нещо се е случило. Имената започнали да се изкривяват и да бягат все по-далече и по-далеч от своя начален произход, както и от стандарта, наложен от "белите". И понеже в гетата са винаги контра и бунтуващи се, там различеието се афишира с особена гордост и бунтарщина. И така, майките в гетата се състезавали една с друга да добавят по някоя и друга странна сричка, докато нещата тотално се объркат. Изведнъж имената започнали да са натоварени с все повече и повече срички:"ика" "анте" "куиша", "никуа", "трей" "шия" "куез" "фа", гарнирани с представки "Де", "Ла" "Ша" и т.н. до безкрайност и комбинация от букви. Проблем: В гетата всяка минута се ражда негърче и ако съседката има "куишчета", ти ще искаш да си различна, оттук започват напъните на въобръжението, всяка минута и така се раждат тези сладури

Впоследствие, в белия свят различното ти петсрично име със 6 гласни вътре се оказва проблем. Работодателите виждат това име и си правят извода, че детето е правено и родено в алкохолен или нарко делириум, защото въобръжение, въобръжение, ВЪОБРЪЖЕНИЕ, но такова въобръжение като Watermelonisha рядко се постига без музата на стимулантчета.
От едно име в CV-то за съжаление бъдещето на способен човек се проваля. В местното гето училище името е различно, но все пак не се набива изобщо на очи, обаче извън афро-общността авторитетните работодатели при вида на името лепят негативната стигма (оправдано или не) върху тези имена и молбата бива скъсана, заедно с престижното бъдеще, в полза на някого, който е малко по-бял (поне откъм име).
Дори името на една влиятелна жена като Кондолиза Райс в Америка се споменава с известни притеснения, въпреки че има качества има и един недостатък и това е особеното й име със сричката -leezza накрая. Добре де, ще оправдаем изключението Кондолиза с италианския израз "con dolcezza" - сладостно, но мамка му, отново излишно въобръжение!

Хората от цял свят търсят за децата си уникално и нестандартно име, в това няма нищо лошо. Но когато Дон Кихот изгуби границите, идват тъжни, за някои смешни последствия, но държа на думата тъжни. За съжаление навсякъде посрещаме по дрехите. Случаят с "гето имената" е такъв, че родителите обричат детето си на дискриминация още с даването на иначе уникалното име.
И все пак много държа да уточня Шаникуа е по-добре е от Пена, Тонка, Гълъбинка, Генка и пр. изцепки на прости родители, нямащи време за въобръжение. Нали?!
За бг действителността с имената изобщо не ми се пише, тук пък ни липсва въобръжение - ограничени между двамата дядовци и двете баби.