wertyusa

Вече сме 2011, ЧНГ!
Не знам защо хората масово се заблуждават, че новите цифри са символ на едно ново начало...можеш да пробваш да дадеш ново начало всяка минута от живота си, без да чакаш сезоните или любимите си месеци от календара, без да прехвърляш тежестта на амбициозните си намерения върху крехките плещи на "утре". Казвам да пробваш това за новото начало, защото никога не можеш на сто процента да отвориш съвършено нова страница. Ти си една книга с минали страници, а мастилото от предишните страници се отразява и на следващите, които ние така позитивно очакваме да са нови и неопетнени, обаче следите личат.
Понеже успяваме да се заблуждаваме, затова ще играя тази игра. Така че, в "новото начало" ще поискам дори само част от моята фата моргана да се слее с реалността и да я докосне истински. Част от това, което искам е никога хората да не забравят емоцията, която ги завладява точно в момента, в който остава 1 минута до настъпването на Нова година. Иска ми се всеки ден, всеки час и навсякъде хората да таят в себе си именно това вълнение, забравили за жестокостта, за алчността, за амбициите, за парите, за лицемерието. Отказвам се да опиша това чувство, всеки за себе си знае какво е. Да, написах и думата лицемерие, въпреки, че емоциите около празниците са едно лицемерие, а всъщност това, което ги прави лицемерие не е радостта в момента на резонна еуфория, а злобата, която отново се появява на дневен ред след като нетрайната величина на радостта се изпари. С един лаф - когато на покривката останат трохите, а ти се събудиш с едно мъгливо чувство на забравената радост предишната вечер. Забравена, която ще възкръсне пак някъде зимно време...
Не искам хората да са гадни през по-голяма част от живота си, а само по време на определни дати да се проявяват като истински човешки същества, дарени с красиви чувства. И за да не си помислите, че съм алтруист- съвсем не съм, всъщност съм един егоист и знам, че от цялата тази утопия аз ще мога да извлека полза. Каква е тя? Когато фикцията ме се съживи, няма да има хора, които ще могат да ме нараняват,карат да се чувствам кофти или пък да мразя и презирам. И всеки един може да види себе си във верижната реакция. С една дума - лицемерието да го няма, защото то вони, понеже е еклектика от всички лоши качества - завист, ретардиралост, злоба и още много, не ми се занимава сега...
Пробвайте, хора, от година на година да надживявате животинските инстинкти.
Пробвайте да гледате нощем луната, вместо да гледате богатството на съседа си.
Пробвайте да оцените отблясъка на стъкълце в прахта, вместо диамантите.
Пробвайте да мислите, вместо да се тъпчете с евтини банани и стоки.
Пробвайте да не се страхувате да покажете на хората, които ви нараняват, че ви боли.
Пробвайте да забравяте, така ще можете да продължите напред пътя с по-малко тежести.
Пробвайте да заличите всички остри думи и мисли от себе си.
Пробвайте да се разхождате по улицата свободно, без да играете роля.
Пробвайте директните изстрели на думите.
Пробвайте, а аз ви обещавам, че от подобни проби ще напишете страници, които ще оставят добри петна за следващите, "нови" страници. Тогава вече ще можем да си говорим за нови години, нови планети, нови хора.
Не се раждайте за една декемврийска седмица, за да умрете през следващите месеци и така пак до следващата Нова година. Бъдете будни и радостни през цялото време, както онзи миг, в който настъпи 2011!

Повечето от онова, което ми е било потребно, за да се науча как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил в детската градина. Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома, а там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група.
Ето какво научих там: Делете всичко. Играйте честно. Не удряйте хората. Оставяйте нещата там, където сте ги намерили. Разчистете, ако сте разхвърляли. Не вземайте вещи, които не са ваши. Извинете се, когато сте обидили някого. Мийте си ръцете преди ядене. Изчервявайте се. Топлите сладки и студеното мляко са полезни. Живейте хармонично. Научете нещо, измислете нещо, порисувайте, попейте, потанцувайте, поиграйте, поработете — всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивайте. Когато излезете на улицата, внимавайте дали не идва кола, дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг. Бъдете готови за чудеса. Помнете малкото зрънце, посадено в пластмасовата чаша. Корените отиват надолу, а стебълцето — нагоре и никой не знае нито как, нито защо, но ние сме също като него.Дори и златната рибка, и хамстерите, и белите мишки, и растението в пластмасовата чаша умират. Ние също!
И тогава си спомнете книгата за Дик и Джейн и първата дума, която сте научили, най-важната дума в света: ВИЖ. Всичко, което трябва да знаете, е там някъде. Златното правило, любовта и здравословният начин на живот. Екологията, политиката и здравият разум.
Помислете само колко по-добър щеше да бъде светът, ако всеки ден към три часа следобед всички си похапвахме бисквити с мляко, а после лягахме за кратка дрямка. Или ако хората приемат като задължително правило винаги да връщат нещата там, откъдето са ги взели, и да почистват мръсотията, която правят. На колкото и години да сте, когато сте сред останалите хора, е в сила правилото: дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг!