wertyusa

Homo homini lupus est



Стинг и песента му Fragile, която винаги ме хвърля в ужасно тъжни размисли. Песента, която слушам, когато някой си отиде, когато аз загубя, когато трябва да простя или пък когато в мен се появят кълнове на омраза(моето е по-точно презрение). И така, Fragile се явява едно напомняне като memento mori, но не точно...впрочем точно така.
Съжалявам онзи момент, който ме пречупи и накара да погледна на живота като на сложна материя, с която аз трудно се справям. Щеше да е много по-лесно, ако биех, за да ме уважават, ако се кефех, когато врагът страда и ред други грешни за мен, но правилни за повечето хора неща. Без всичките тези размисли и въпроси, щеше да е просто и лесно.
Чудя се дали хората си дават сметка, че дори най-големият ни враг е крехък и лесно сломяем. Също се питам има ли наистина хора, които изпитват задоволство и радост, когато успеят да смажат някого и да минат през трупа му (метафорично казано). Да, знам, има. Хора, как го постигате? Когато мразиш даден човек изпитваш такъв афект, че афектът ти може да бъде излекуван само, когато врагът ти пострада, нали?...това е така жестоко и нечовешко. А както се пее в песента всички хора сме толкова крехки. Можеш да нараниш и смачкаш всеки един, абсолютно всеки, просто прагът на крехкост при хорта е различен. Да успееш да ядосаш, да пробудиш завист, да прескочиш/игнорираш някого....всичко това са различните понятия или пък провокатори на омразата и именно те също нанасят рани.
Неизбежно е, всеки ден се сблъсквам с действия, които малко ме ядосват, повече ме натъжават и нараняват, но от всичко най-голям гняв у мен поражда факта, че се гоним хората в един порочен кръг на лошото и не си позволяваме един на друг да бъдем добри. Питам всички, които ненавиждам - защо сте такива, че не ми позволявате да бъда добър човек? Да бъда добър човек, а не наивник, защото всеки ще се съгласи, че си глуповат, ако предоставиш и другата си буза за шамар. И по тази логика докога хората ще продължават да си разменят рани на принципа бумеранг? Докато се унищожат ли? Мисля за това и пред очите ми се появяват няколко образа от личния ми живот, от политиката, от шоубизнеса, които просто мразя. Но мога ли да изпитам наистина наслада, ако ги видя да страдат? Не, наистина не, ако пострадат, тогава съвестта ми (най добрият и лош приятел) ще полудее и пострада с тях също. Ако всички имахте тази съвест и харесвахте тази песен Fragile...(but I'm a fuckin' stoned dreamer)