Хрътките и един евтин PR



Винаги съм смятала, че който търси - намира, респ.:
Който търси скандал там, където го няма, може да намери /макар и евтин такъв/
Който се интересува от секс с чичковци, намира го лесно в gepime.com
По-лош старт на толкова шумно рекламиран проект като "Хрътките" не можех и да си представя. А смешният PR на Цв.Цв няма нужда от коментар .
Педофилията тук се състои в самата история да се прави рейтинг на гърба на един стар авантюрист и със същия този тип да ме занимават 1 седмица "загрижените"-цъкащи езици.
Възмутете се, но в това жалко разследване на "Хрътките" не видях никаква педофилия и сексуално престъпление, а просто жалки репортерски напъни. Сайтовете като gepime.com, flirt4e.com, sladur.com и ред други не напразно са озаглавени като сайтове за запознанства (разбирайте сайтове за по едно среднощно фелацио, меркантилен секс и после bye). Oще в началната страница на gepime.com пише, че сайтът е номер едно в интимните срещи. Така че, обществото какво е виновно за хормоналните и финансови интереси на някакви 14-15 годишни тийнейджърки, които по своя воля се регистрират там?! В действията на този низвергнат иначе от Ьtv 59 годишен простамол няма дори морални грешки. Отделно човекът е посочил в профила си, че търси секс, изобщо много лесна жертва за пълнеж на екранно време. Да отбележим факта, че при втората среща просто си тръгна - не е склонявал към секс и беше директен.
"Наказателно-правни ограничения се налагат само за да се запазят половите интереси на други лица. Половата свобода се простира дотам, че да не се накърнява тази на другите. Всеки опит за принудително извършване на сексуални действия, чрез използване на заплаха, служебно положение или физическо насилие се смята за престъпление и се наказва от закона."
Не разбрах на какво основание задържаха ловеца на секси никове, за да го пуснат логично в гаранция след това?! Какво може да се очаква от никовете Sexy_pi4ka, sexitYyy, kotencetYyy, palavnica и т.н.?!
Много тъпа история, честно!

Много шум за нищо (подволателизми)

Сериозна ситуация в България! Криза! Вот на недоверие! Оставки? СРС-та? Полицейщина? Нема такава държава! Леденика? Контрабанда?! Баскетбол!

Който се връзва на димките, пуснати от Ал Петров, значи е уникално тъп. Следователно уникално тъпи и нагли са от БСП и от всички медии, чиито телевизионно време и страници са скъпо заплатени от Алексей Петров. Всъщност медиите са тарикати, защото правят доста кинти, манипулирайки тъпаците в България. Също така много тъп трябва да си, ако скочиш да коментираш някакви бирени разговорчета, без прокуратурата да се е произнесла за тяхната автентичност. Но има резон да се притеснява малко Бойко Борисов, защото Октоподът бивайки 4 години начело ДАНС и бивайки огромен гадняр има такава богата фонотека, комбинация от изречения и опит, че пипалата му и до днешна дата подслушват незаконно когото си набележат и редят изречения. Най-фаталното е, че в ГЕРБ освен бръмбари има и Троянски коне. Изглежда около Бойко Борисов е пълно с клопки, изключен Firewall и непрофесионална антивирусна програма в ДАНС (а именно там по традиция гъмжи от вредители, верни на своя Дарт Вейдър)
Бойко Борисов има две значителни грешки:
  • Обграден е с къртици, за които не подозира
  • Най-голямата грешка, че се зае с тази мутренска, продажна, сервилна, воняща, агентурна, ъндърграунд държава
Сега, на всички притеснени и взели цялата тази Щирлиц история на сериозно ще обясня съвсем по детски, че нещата са логично прости: Има няколко фигури в тази държава, чиито интереси са накърнени или не са уважени. Например Алексей Петров, Слави Трифонов, БСП и ред други дребни мушици, чиито имена сме и не сме чували. Тези хора се опитват да замерват Бойко Борисов с домати, яйца и бирени бутилки, понеже не разполагат с нищо друго компрометиращо. За засилване на атаките си използват шум с много високи децибела, Патрашки като глашатаи и, вас, в тази верига, пионките, които се връзвате.
Дори да се окажат верни разговорите, аз изобщо нищо нередно или сериозно не съзирам в цялата схема. Няма да коментирам колко смешно е да се смята за контрабанда някакво си бирено заводче, за което е направен някакъв си смешен опит за компромис да кажем (и то по инициатива на Гоце)...
И последно по болната ми тема за бандита Патрашкова, искам да кажа БРАВО на Мартин Карбовски и неговите флашки. Не вярвах, че тази монтьорка на трактори може да бъде смачкана, но той успя да го направи и успя директно преди няколко минути чрез въпроси да даде отново прост отговор на иначе "сложната" ситуация. Отдавна не бях изпитвала такъв кеф, гледайки телевизия.





- Ало.
- Да?
- Ти ли си?
- Аз съм.
- Аз... таквоз... за туй...
- Е?
- За оназ работа... нали... туй дето...
- Да.
- Дето тоз... го такова... оня ден... не е тъй...
- Тъй ли?

- Тъй...
- Що тъй?
- Ами, щото... ъъъ... тъй де...
- Аха.
- Аз затва... таквоз... да питам за туй... щото... онуй не е кат туй...
- Питай.
- Питам.
- Добре.
- Мерси.
- За кое?
- Ами за... за туй... че добре... ъъъ...
- Ясно.
- Значи... туй си е туй... и туй то...
- Ъхъ. Аре.
- Да.


"Държавата на Златките"?!




















Когато едно куче започне да лае по дадена сянка, идват още няколко проскубани пинчери, които са готови да разкъсат сянката...
"Държавата на Златките" е понятие, което създаде една пак животинско-подобна персона на име Кристина Патрашкова. Около това понятие се обединиха след това всички онези жени по пантофки, халат, ролки и започнаха възмутено да размахват черпаци, че дори и да се опитват да нанасят бой с тези домашни посуди.
Идват супер лесните въпроси сега: С какво дразнят Златка Р., Златка Д., Ни-Ло и всички, които презрително биват поставяни под знаменател "златки"? И кого дразнят?
Започваме отзад-напред.
Ами тези момичета имат уникалния талант да дразнят всички онези мърляви жени и всички комплексирани онанисти. Виновна ли си, ако си красива? Виновна ли си, ако си сексапилна? Виновна ли си, ако правиш качествен секс? Виновна ли си, че пачкосаният пич има изтънчен вкус? Да, виновна си в очите на тази, която е сбъркала с Лептена и не е уцелила точната диета. Златките може да си позволи лукса да ги съди само жена, която никога не е изпитала задоволството да обере дори един квалитетен мъжки поглед. Жена, която никога не е изпитала насладата да постигне много, благодарение на чара си.
Другото, което ме дразни е, че във всяко едно интервю момичетата биват осъдително питани откъде си изкарват пари за скъпите прищевки...какво ви пука на вас, морални стожерчета?! Някои ще кажат, че Златките са куртизанките на 21 век. Е-и, дори и да е така? Сега в днешно време трябва да докажеш, че си нужен. Опитваш се да го докажеш и трябва да умееш да превръщаш себе си в стока. Дали ще експлоатираш и как себе си е въпрос на личен избор или привилегия. И в сравнение с луксозно опакованите златни стоки, всички плюещи по принцип са китайски боклуци. Моята статистика и наблюдения го доказват.
Питам се какво печелят великите моралисти с тежките си камъни в ръце? За бистрия ви морал в нашия век няма да ви купят Бентли, а докато някой се вози на Бентлито, вие морализаторите ще се вбесявате на огледалото и ще се чудите тази есен тапети или микровълнова да си закупите.
Много хора ще се разочароват, но във всяка епоха сексапилът е бил най-силното оръжие. И колкото и да се опитвате да култивирате духа си и сивото си вещество, за да бъдете по-привлекателни - ами няма как да стане, ако нямате онова огънче в себе си. Но Златка не е виновна, че природата ви е принудила да се занимавате с канцеларска, чиновническа или битово-слугинска дейност (или всички онези дейности на тъмничко, които не са обляни с прожектори и аромат на лукс), така че - примирете се, спрете с монашеските си възмущения, спрете да тoварите Google в търсене на грозни снимки на иначе красиви хора и гарантирам - ще си спестите някой друг нервно-психичен и дерматологичен проблем.
И апропо сега да се похваля какъв филм гледах снощи - "Планетата на маймуните". В този филм имаше едно симпатично животинче Урко и много ми заприлича на някого, чудих се няколко минути, абе много позната физиономия...когато в един момент ми светна - това е леко бледо копие на нашата Патрашка! Патрашка=Урко, само че Урко, с дизайнерски очила и токчета D&G, возещ се с трактористи (което не променя обстоятелството, че говорим за Патрашкова и Урко като за еквиваленти). И плюс това Урко е леко симаптичен, даже сега май си навличам голям грях да го сравнявам с тази българска журналистка...
Е, не е ли човешко/животинско Кристина Патрашкова да се вбеси от присъствието на Златките.
Разбира се, че и спалнята на Патрашкова не е съвсем ощетена, но това е от прекалена перверзност на някои мъже...
Хм, как да ни присъединят към Шенген като хората виждат такива дегенерати по телевизията като Кристина Патрашкова. Хората ги хваща страх и вземат предпазни мерки - "не, не искаме уроди в Шенген! БАРИЕРА!"
И не само ще пострадаме откъм Шенген, ами аз пострадах в здравословен план - храносмилателният ми тракт. Всеки път когато видя името или образчето на КриситУ Патрашкова аз се отказвам от дневния си порцион храна (а всички знаем, очилата на Патрашкова в последно време ни гледат отвсякъде).
Обаче какво да се занимавам сега с аксиоми, касаещи противността на Патрашкова: първо, че ми е слаб речникът за този патологичен случай и второ, достатъчно красноречив(грозноречив) е фактът , че половин час се ровя да намеря горе-долу хубава снимка на Кристина Патрашкова от страх да не си загрозя блогчето.

P.S. Мама ме е учила да не се гавря с човешките недъзи, обаче нервите ми не издържат когато човек се опитва да прикрива недъзите си със неосновано самочувствие или съдене на другите, особено пък ако говорим за такива журналистки от чергата на Патрашкова, които в лютата си злоба са готови да ви смачкат с токчетата си...по жълтите павета.
И все пак аз умея и по-остро, но нека спра дотук:)

Изводи:
1. Сексапилът не е за ругаене, а за възхищение.
2. При условие, че природата нещо си е отмъстила на теб и не можеш да достигнеш сексапила, не го ругай, а се помъчи да го оцениш у другите. Пък кой знае - може малко да те облагороди, вдъхнови. С плюене обаче няма да станеш секси като "нашите момичета", that's fo sho
3. Ако направим анкета: "В държавата на Златките или в Планетата на Патрашките искате да живеете", 100% от необремененото мъжко мнение (в това число и "задръстен" професор по квантова физика) ще иска държавата на Златките, обаче 90% от the desperate housewives ще заложат на планетата на маймуните/Патрашките (все тази)
4. Formosa facies muta commendatio est, което означава, че красивото лице е една тиха, безплатна препоръка.


Музикално поздравче като извинение, че ви причиних ужаса да поговорим за Патрашкова и снимката по-горе (надявам се да омекоти гадното чувство)

Fragile

Homo homini lupus est



Стинг и песента му Fragile, която винаги ме хвърля в ужасно тъжни размисли. Песента, която слушам, когато някой си отиде, когато аз загубя, когато трябва да простя или пък когато в мен се появят кълнове на омраза(моето е по-точно презрение). И така, Fragile се явява едно напомняне като memento mori, но не точно...впрочем точно така.
Съжалявам онзи момент, който ме пречупи и накара да погледна на живота като на сложна материя, с която аз трудно се справям. Щеше да е много по-лесно, ако биех, за да ме уважават, ако се кефех, когато врагът страда и ред други грешни за мен, но правилни за повечето хора неща. Без всичките тези размисли и въпроси, щеше да е просто и лесно.
Чудя се дали хората си дават сметка, че дори най-големият ни враг е крехък и лесно сломяем. Също се питам има ли наистина хора, които изпитват задоволство и радост, когато успеят да смажат някого и да минат през трупа му (метафорично казано). Да, знам, има. Хора, как го постигате? Когато мразиш даден човек изпитваш такъв афект, че афектът ти може да бъде излекуван само, когато врагът ти пострада, нали?...това е така жестоко и нечовешко. А както се пее в песента всички хора сме толкова крехки. Можеш да нараниш и смачкаш всеки един, абсолютно всеки, просто прагът на крехкост при хорта е различен. Да успееш да ядосаш, да пробудиш завист, да прескочиш/игнорираш някого....всичко това са различните понятия или пък провокатори на омразата и именно те също нанасят рани.
Неизбежно е, всеки ден се сблъсквам с действия, които малко ме ядосват, повече ме натъжават и нараняват, но от всичко най-голям гняв у мен поражда факта, че се гоним хората в един порочен кръг на лошото и не си позволяваме един на друг да бъдем добри. Питам всички, които ненавиждам - защо сте такива, че не ми позволявате да бъда добър човек? Да бъда добър човек, а не наивник, защото всеки ще се съгласи, че си глуповат, ако предоставиш и другата си буза за шамар. И по тази логика докога хората ще продължават да си разменят рани на принципа бумеранг? Докато се унищожат ли? Мисля за това и пред очите ми се появяват няколко образа от личния ми живот, от политиката, от шоубизнеса, които просто мразя. Но мога ли да изпитам наистина наслада, ако ги видя да страдат? Не, наистина не, ако пострадат, тогава съвестта ми (най добрият и лош приятел) ще полудее и пострада с тях също. Ако всички имахте тази съвест и харесвахте тази песен Fragile...(but I'm a fuckin' stoned dreamer)

Lilya 4-ever

Всичко, което тя искаше беше една кукла, цветни моливи за
рисуване и една розова раница, с която да ходи на училище.



Сравнително Млад, на 40 години, швед на име Лукас Модисон. За 40 години е успял да събере в себе си толкова дълбоки неща. След като е издал няколко стихосбирки е пожелал да покаже таланта си и в киното. Lilya 4-ever е третият му филм и единственият засега толкова драматичен, вледеняващ, директен и откровен.

Историята на Лиля ще натовари допълнително онзи човек, който се чувства самотен, разочарован, необичан и давещ се в собствена пареща болка вътре в себе си. И когато съзнанието ти каже "има и по лоши неща, човече" няма да искаш да благодариш на съдбата, а ще осъзнаеш, че ти все още може би не си се сблъскал с още по-лошата степен на нещастие. И аз си помислих, че този нещастен сценарий е далече от мен, обаче страхът ми незнайно след този филм се засили. Страхът от живота, страхът от онзи момент, когато получиш един тон кисели лимони, и нямаш дори бучка захар, за да последваш шибаното клише и да си направиш лимонада...
Имам една особена симпатия към драматичните филми, които излизат в последно време от страните от Източния блок, защото успяват да създадат у мен много странни и особени чувства, които ме задушават. Не мога да открия формулата, с която тези нискобюджетни филми успяват да ме карат да мисля с дни. Ок, имам известни предположения - те са едно риалити и показват действителността. Ако един ден отида до провинцийка в Естония например със сигурност ще събера мъка в себе си и ще си кажа, че просто онези, които сме имали шанса да не се родим там или в което и да е неподходящо място, си играем на хазарт с живота, поставяйки му условия, без да се замисляме, че има ситуации, в които нямаш възможности и съдбата ти е раздала само една гадна карта, с която няма да успееш. Толкова благодаря на този филм, никога нямаше да усетя тези тонове на сивото, нито една книга, нито един словесен похват нямаше да могат да опишат тези изнурени сиви хора, сивите сгради,сивите дворове, едно население, което бяга от сивата действителност дишайки лепило.
Изгрява едно сиво слънце, събужда се един сив човек и започва в сивата си къща да съществува и този ден. Това е нещастието, да посрещнеш поредния си ден. Излиза от бледия си блок и започва да крачи по сивите улици. После влиза в сивото училище или сивата си работа и накрая със сивия залез се прибира вкъщи. А вкъщи се прибира с едно леко успокоение, че ще забрави за всичко това с поредната доза евтин алкохол...или каквото и да е, само да го накара да забрави. Добър вечер, сив, мъглив сън!
Толкова неща искам да кажа относно този мирис на несрета и не мога, просто не мога...


Не знаем къде точно се развива историята на Лиля...някъде в забутана бивша съветска република. Но след като се поинтересувах разбрах, че снимките на филма са правени именно в Естония. Това е една мръсна, окаяна съветска действителност.
И така, едно разрушено, остаряло и грохнало малко градче, което е събрало в себе си болни и декадетнтски животи. Там е и животът на 16 годишната Лиля - едно младо момиче, в лицето на което откриваме детската невинност и тинейджърската бунтарщина едновременно. В бедния си дом е успяла да създаде и своите надежди, защото майка й с любовника си заминават за Америка и ще я вземат, а тя там ще спаси живота си. Най-точно казано, тя знае, че в Америка ще освободи живота си, който в мизерната република е задушен под огромни пластове мизерия.

Разрешено ли ни е да съдим онези, които френетично преследват мечтите си? Майката избягва За Америка с любимия си, в стил "само ти и аз", в цялата схема Лиля е излишна, а и без това е нежелано дете. Тя е грешката, която този път няма да попречи. До колко е възможно да виним тази жена, която буквално оставя детето си в калта, без да се обърне? Тази жена си иска живота, иска да остави цялата мизерия зад себе си, иска да остави в миналото и това нежелано дете. Тя вярва, че така ще уреди едно ново щастие в една нова страна, да я съдим ли? Разбира се, можем да замеряме една такава майка с камъни, обаче забравили да си задаем въпроса дали тя е избрала онзи мизерен живот, провокатор на всички действия сега.
Ще си кажете - една майка не би действала така, тя трябва да поема отговорностите. А дали тя е искала тези отговорности? Може би и тази жена има своите мечти като невинната, нежелана Лиля...

Мизерията на града е винаги заразна. Какво е градът? Ами това е животът. Мястото, където живееш, твоят живот. Ето защо понякога хората обичат да сменят градовете си. Защо Лиля иска да избяга от своя град на руините? Защо ли се хваща за всяка искрица надежда, защо лекомислено се доверява на всякакви обещания? Всеки човек го крепят мечтите му и за всеки е дълг да ги следва, макар и да се влачи, но да върви по начертаната от тях линия, изгаряйки мостове. Целта оправдава средствата, с цената на всичко, за да я догони. По-мъдрите тук биха казали, че рискът не си струва, че губиш и това, което имаш, без гаранция за реализиране на мечтите. Може да си струва, може и да не си струва, обаче едно е сигурно - никога не е достатъчно. А и вече ви казах - имаш само една карта.
Останала сама, единствено с подкрепата на малкия си приятел Володя Лиля продължава да бъде добър човек. В сивите дни тя бяга в своите надежди и ги споделя с ценната си икона и вярва в доброто. Тя остава впрочем завинаги добър човек. Родена е добра и чиста, заминава си от този груб свят омърсена, но добротата й не е докосната. Накрая - вярата се счупва заедно с иконата. Надеждите, заедно с Лиля пропадат от един мост...завинаги!
Няма да разказвам историята, няма да я анализирам, ще бъде доста профанско от моя страна защото. Всеки, който е гледал или ще гледа този филм, ще остане с едно и също впечатление и с един много горчив вкус. Този вкус ме преследва няколко месеца мен.
Ако бях на мястото на Лиля или най-точно казано - ако някога попадна в този сценарий въпреки разума, аз също ще повярвам и ще се влюбя в симпатичния Андрей на бара, който ще ми обещае любов и добър живот. В неговия образ ще открия онази бучка захар. Също ще искам да повярвам и ще повярвам, че плодове се берат и през зимата. Ще поема риска, защото най-големият грях на всички нас е, че не рискуваме. И ще поема риска - защото това е единствената възможност. Тук думата грешка изобщо не същестува.
Затова Лиля остава завинаги, страхливците умират, но Лиля макар и мъртва остава със своята история 4-ever.

Синдром "сесия"


Не ми плащат за рекламата, а би трябвало:)
Идва времето на сесии, където студентите трябва да направят своя избор между сладки бурканчета от Nutella или коМфетки.
По-разумно е синдормът "сесия" да се лекува с бурканче от първото, бъдете добри деца:)

ЧНГ! обръщението на wertyusa :)



Вече сме 2011, ЧНГ!
Не знам защо хората масово се заблуждават, че новите цифри са символ на едно ново начало...можеш да пробваш да дадеш ново начало всяка минута от живота си, без да чакаш сезоните или любимите си месеци от календара, без да прехвърляш тежестта на амбициозните си намерения върху крехките плещи на "утре". Казвам да пробваш това за новото начало, защото никога не можеш на сто процента да отвориш съвършено нова страница. Ти си една книга с минали страници, а мастилото от предишните страници се отразява и на следващите, които ние така позитивно очакваме да са нови и неопетнени, обаче следите личат.
Понеже успяваме да се заблуждаваме, затова ще играя тази игра. Така че, в "новото начало" ще поискам дори само част от моята фата моргана да се слее с реалността и да я докосне истински. Част от това, което искам е никога хората да не забравят емоцията, която ги завладява точно в момента, в който остава 1 минута до настъпването на Нова година. Иска ми се всеки ден, всеки час и навсякъде хората да таят в себе си именно това вълнение, забравили за жестокостта, за алчността, за амбициите, за парите, за лицемерието. Отказвам се да опиша това чувство, всеки за себе си знае какво е. Да, написах и думата лицемерие, въпреки, че емоциите около празниците са едно лицемерие, а всъщност това, което ги прави лицемерие не е радостта в момента на резонна еуфория, а злобата, която отново се появява на дневен ред след като нетрайната величина на радостта се изпари. С един лаф - когато на покривката останат трохите, а ти се събудиш с едно мъгливо чувство на забравената радост предишната вечер. Забравена, която ще възкръсне пак някъде зимно време...
Не искам хората да са гадни през по-голяма част от живота си, а само по време на определни дати да се проявяват като истински човешки същества, дарени с красиви чувства. И за да не си помислите, че съм алтруист- съвсем не съм, всъщност съм един егоист и знам, че от цялата тази утопия аз ще мога да извлека полза. Каква е тя? Когато фикцията ме се съживи, няма да има хора, които ще могат да ме нараняват,карат да се чувствам кофти или пък да мразя и презирам. И всеки един може да види себе си във верижната реакция. С една дума - лицемерието да го няма, защото то вони, понеже е еклектика от всички лоши качества - завист, ретардиралост, злоба и още много, не ми се занимава сега...
Пробвайте, хора, от година на година да надживявате животинските инстинкти.
Пробвайте да гледате нощем луната, вместо да гледате богатството на съседа си.
Пробвайте да оцените отблясъка на стъкълце в прахта, вместо диамантите.
Пробвайте да мислите, вместо да се тъпчете с евтини банани и стоки.
Пробвайте да не се страхувате да покажете на хората, които ви нараняват, че ви боли.
Пробвайте да забравяте, така ще можете да продължите напред пътя с по-малко тежести.
Пробвайте да заличите всички остри думи и мисли от себе си.
Пробвайте да се разхождате по улицата свободно, без да играете роля.
Пробвайте директните изстрели на думите.
Пробвайте, а аз ви обещавам, че от подобни проби ще напишете страници, които ще оставят добри петна за следващите, "нови" страници. Тогава вече ще можем да си говорим за нови години, нови планети, нови хора.
Не се раждайте за една декемврийска седмица, за да умрете през следващите месеци и така пак до следващата Нова година. Бъдете будни и радостни през цялото време, както онзи миг, в който настъпи 2011!


Леко прозвучах като Робърт Фулъм, но ако пробвате и неговите съвети, изобщо няма да сгрешите:

Повечето от онова, което ми е било потребно, за да се науча как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил в детската градина. Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома, а там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група.
Ето какво научих там: Делете всичко. Играйте честно. Не удряйте хората. Оставяйте нещата там, където сте ги намерили. Разчистете, ако сте разхвърляли. Не вземайте вещи, които не са ваши. Извинете се, когато сте обидили някого. Мийте си ръцете преди ядене. Изчервявайте се. Топлите сладки и студеното мляко са полезни. Живейте хармонично. Научете нещо, измислете нещо, порисувайте, попейте, потанцувайте, поиграйте, поработете — всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивайте. Когато излезете на улицата, внимавайте дали не идва кола, дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг. Бъдете готови за чудеса. Помнете малкото зрънце, посадено в пластмасовата чаша. Корените отиват надолу, а стебълцето — нагоре и никой не знае нито как, нито защо, но ние сме също като него.Дори и златната рибка, и хамстерите, и белите мишки, и растението в пластмасовата чаша умират. Ние също!
И тогава си спомнете книгата за Дик и Джейн и първата дума, която сте научили, най-важната дума в света: ВИЖ. Всичко, което трябва да знаете, е там някъде. Златното правило, любовта и здравословният начин на живот. Екологията, политиката и здравият разум.
Помислете само колко по-добър щеше да бъде светът, ако всеки ден към три часа следобед всички си похапвахме бисквити с мляко, а после лягахме за кратка дрямка. Или ако хората приемат като задължително правило винаги да връщат нещата там, откъдето са ги взели, и да почистват мръсотията, която правят. На колкото и години да сте, когато сте сред останалите хора, е в сила правилото: дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг!