wertyusa

Кога за последно пребърка джобовете на дънките си?

Самотата е като бебе, което ридае до вас. Като бебе, което трябва да прегърнете и да му прошепнете няколко познати песни.
Ако искате пък, оставете самотата да спре да плаче от само себе си. Обърнете се и излезте от стаята. Честно, кога за последно събрахте смелостта да застанете лице в лице със самотата? Може би пък самотата не е толкова лошо нещо. Когато останат насаме със самотата, хората започват да мечтаят, да правят планове за бъдещето, дори започват да се опознават със самите себе си.
Спомняш ли си кога за последно си мечтал? Може би си позабравил някои от мечтите в задния джоб на дънките, а след изпирането си проверявал все пак там, спомняш ли си? Да, били са малко по-избледнели...заради водата. От джобовете сега излизат телефонните номера на някои важни хора или адреси, за които не си спомняме иначе...
Честно, коя мечта за последно забрави в задния си джоб? Кога за последно прерови дънките? Знам, от сметките, кредитите, ангажиментите и задълженията не ти остана време да направиш това. И така плачещата самота вече може да пълзи, а след кратко време ще проходи. Тогава, за да можеш да хванеш самотата, ще трябва да тичаш след нея, затова, още докато е в люлката ѝ изпей няколко познати песни, за да заспи. Между другото не забравяй и да я прегръщаш отвреме-навреме. Честно, кога за последно я погледна самотата в очите? Кога спря да се взираш в нея? Да, ти си знаеш най-добре, но аз само ще напомня.
Ами тогава, когато не можеше да се отделиш от компютъра и не можеше да спреш да говориш по мобилния си телефон и също тогава, когато непрекъснато се успокояваше с приспивни песни от сорта на "всяко зло за добро".
Кой може да си помисли, че тихата безлична пералня в ъгъла на стаята може да е от такова голямо значение... Кой може да си помисли, че едни забравени изпрани дънки могат да ни направят радостни и спокойни...
Честно, кога за последно сподели с някого онези мечти, които беше надраскал на лист А4? И докато ти мислиш, аз ще споделя някои от моите драсканици.
Отвън съхнат едни мои дънки. Цветът им е малко избледнял, отдолу крачолите са протъркани, и доколкото знам, май в десния джоб има скъсано място. Изпраните панталони, чиито джобове с радост пребърках... Вчера дори си мечтаех, когато бях прегърнала онова, ридаещото до мен бебе. Гледах го много дълго в тъжните очи и усещах колко мъчително минават часовете. А сега пък му пея песни и му прошепвам никога да не пораства, да не проговаря и да не се научи да ходи, защото не искам да ме напусне.
Ей, точно ти, кога за последно си мечта? Сигурно малко ѝ е останало на самотата да пропълзи от онзи момент насам, в който ти си запуши ушите и излезе от стаята. И пак ти, кога за последно прерови задните джобове на дънките си? Сега е твой ред. Онези забравени твои мечти трябва да са останали в задния джоб на дънките ти, провери. Не съм ли права?