wertyusa

В двора изкопах яма, в която да заровя всичките си бели лъжи. Там изсипах цялата си ярост, презрение и омраза. Струва ми се, за кратко се успокоих. През нощта неочаквано заваля дъжд, който не спря до сутринта. Небето ми емпатизираше. Мислех си колко е хубаво човек да остане сам, далече от всичко и всички. Mислех си, а лъжите ми вече бяха затрупани в ямата. На сутринта видях, че дъждът бе проникнал в ямата и така белите лъжи, презрението и омразата бяха изкарани на светло... В мен започна да нараства едно притеснение. Задушаваше ме вече самотата...
След миг усетих на рамото си една ръка. Тази ръка ми подсказа, че не бях права, когато се опитах да заровя лъжите, омразата, презрението, тъгата. И след това тази приятелска ръка ме прободе със следните думи:
"Приятелството не е като любовта. Не е роза, която в зимата изчезва. Не чака пролетта, за да се пробуди. И колкото и да се счупи, отново сплотява, като капчиците вода. Защото приятелството, това си ти"
Да, понякога имам неистова нужда да остана сама. Опитвам се да скрия грешките от миналото ми. Искам хората да ме знаят като безгрешен и радостен човек и искам това да им хареса.
Всъщност ти ме научи на много неща, приятелко. Научи ме, че мога да живея с грешките си така както мога с удоволствие да отпивам чаша горчиво кафе. От теб разбрах, че да се извинявам е едно такова успокоение, което мога да сравня със слънце, което изгрява след буря. Вече умея да се извинявам на самата себе си, умея и да си прощавам. Забелязах това, че когато обичам себе си и хората ме обичат. Сега най-добрият ми приятел е моето Аз. Наистина обичам тази приятелка. Както обичам нея, така обичам и вас, другите хора.
Осъзнах, че е било голяма грешка да мисля, че щастието е в гоненето на далечни химери. Гонейки далечното, отдалечавах от себе си и онова, което имах в действителност. Всъщност щастието е било винаги на прага ми, не съм и допускала... не съм ГО допуснала.
Приятелко, тоест мое Аз, трябва да ти благодаря!
Дали някога хората благодарят на себе си? Аз го сторих. Ако искате да опитате, не ви е нужна помощта на никого, защото реално вие всеки ден, сами помагате на себе си. Бъдете приятели със себе си, за да могат другите хора да се борят за вашето приятелство.
Добре, сега не си ли заслужихте едно "Благодаря"? :)