wertyusa

През 1945 година в Сан Франсиско е създадена СЗО като подразделение на ОН, а на 22.7.1946 вече в Ню Йорк уставът е приет и подписан официално от представители на 61 страни.

Какви са задачите на тази организацийка? Измислили са да нахвърлят следните неща като задачи:

• подобряване на здравните услуги,
• премахване на острите заразни заболявания,
• опазване на околната среда,
• укрепване на професионалното сдружаване,
• стимулиране на научните изследвания,
• оказване помощ в откриването на нови храни и лекарства.
• работи заедно с УНИЦЕФ за световни компании по имунизация. В центъра на интереса ѝ е борбата със СПИН, спонсорира изследвания за борбата с рака, насърчава превенциите на смъртността в резултат на тютюнопушенето

До този момент представителите на нито една държава не претендират и анализират задачите, които СЗО иначе е поставила като свои мисии. Всичко са едни напудрени и ентусиазирани изречения.
Преди известно време директорът на Отдела „ХИВ/СПИН“ на СЗО д-р Кевин де Кок беше заявил, че опасността от разпространение на хетеросексуална епидемия извън Африка е минимална. Тогава, когато го обяви, беше така. Сега 2010г. май вече не е така...
След това изявление стана ясно, че за превенция и подобни лигавщини в Европа и Америка са били пръснати излишни средства в продължение на години. Ако тези средства бяха изцяло вложени в рисковите райони на субсахарска Африка дали цифрата на зарезените /умрелите/ до сега нямаше да бъде намалена? Да, ако тези пари, които са били пръснати из страните, които не са криели рискове, а са били насочени към рисковите, днес СПИН нямаше да е такъв бич, който се разпространява с шеметна скорост.
Всички световни, правителствени и неправителствени организации, които са се насочили към СПИН проблема, вместо да изпълняват задачите си като предпазват населението от подобни болести, днес на 1 декември ми предлагат презерватив с идеята АЗ ЛИЧНО ДА СЕ ПРЕДПАЗЯ? Тогава по дяволите, защо ги има тези организации? Ето от този семпъл пример се вижда, че една организация като СЗО няма изградена правилна и полезна здравна система.
Днес е 1 декември и на тази дата ще бъде много парадоксално, ако се заразиш със СПИН, изобщо ще станеш за смях. Може през цялата година и след 1 декември да не мислиш много - много за тази болест, но днес не само да размислиш, ами и да се бориш - с подръчни латексови материали /на аванта/ и няколко флаерчета ...
Смешни инициативи.
Аз не приемам това, че днес е ден за борба със СПИН. Както се вижда, задачата да се предпазваме е наша, СЗО с този апел свършва "задачите" си. Само днес около 14000 души в света ще станат жертва на HIV. Удивителните да се ползва презерватив няма да намалят тази бройка. Абсурдно е. Това дали ще се заразиш с HIV е една много тънка игра на доверие. Доверие е ключовата дума. Досещайте се защо... И по тази логика никой не може да се бори със СПИН. Никой не е застрахован и не може да бъде. Съжалявам, не мога да съм безпредметен, "превантивен" оптимист.
Днес трябва да бъде денят за онези, които са болни от СПИН, да помислим за тези хора, за техните очаквания, за техните надежди, за техния обречен терминален живот.
Нека да погледнем проблема от гледната точка на един здрав и на един болен от СПИН човек. Здравите бихме искали да знаем дали някой е HIV(+), нали? Всеки ден се срещаме със стотици хора, несъмнено сме срещали и заразени, без да знаем, може би и без човекът да знае. Но ако знаехме, дали отношението ни към "спинозния" щеше да бъде непринудено? Веднага ми хрумва една недалечна сензация, когато тази година тръгна мълвата, че в Big Brother има серопозитивен участник. Масово хората не скриха любопитството си и масово хората бяха втрещени...примерът сам говори.
Днес всеки има право да скрие за болестта си (за съжаление и по вина на здравите). СПИН е стигма, много страшна стигма и когато обявиш това с добри намерения първо губиш работата си, губиш част от предубедените си приятели, фризьорът вече не иска да се занимава точно с тази спинозна коса, зъбите ти страдат, защото стоматологът ти не иска да се занимава точно с тези спинозни венци. Ок, здравните работници все пак са длъжни да те обслужат, но нека си представим реакцията на пациентите, които знаейки, биха (Не БИХА) седнали след теб, спинозният... Мога да продължа да изреждам, това са част от трудностите на един неанонимен HIV(+). Може би затова повечето са анонимни. Може би затова предпочитаме и да не посещаваме КАБКИС.
Написах, това е игра на доверие, дори и малко късмет. И не става въпрос за рискове, от които може да се спечели или изгуби, всяка минута е един риск. Животът ни е риск.
Днес е денят, в който трябва да започнем да сме толерантни към онези, които са имали злата участ да се заразят с нелечима болест, да бъдем коректни с тези болни, за да бъдат и те коректни спрямо нас. Представете си колко хубаво щеше да е, ако повече от заразените със СПИН признаваха откровено за проблема си.
На 1 декември и в 21 век трябва да спрем да говорим толкова много за презервативи, секс, хомосексуални и хетеросексуални, а да се информираме, че СПИН не се предава само по полов път, но и по много други абсурдни начини. И така, когато научим за някой заразен да не го окачествим като промискуитетно типче.
В света от СПИН загиват повече хора, отколкото в миналото по време на войните. До днес около 25 милиона души са починали, повече от 35 милиона са носители на ХИВ, миналата година се заразиха 1.8 милиона.
Тези цифри показват следното: Колкото повече СЗО се разраства, толкова повече се и забавя в действията си, и грешките нарастват.
Днес аз не мислех егоистично за себе си, опаковайки мозъка си в евтин латекс, а се чудех какво да пожелая на ностелите на СПИН. Знам, че тези хора ги крепи надеждата някой ден, някъде, някой да открие ефективна панацея. Не съм оптимист, затова им казвам, че са роби на болестта, докато не се излекуват от манията да се надяват. Истинската свобода настъпва, когато изхвърлим и последния грам надежда и се наслаждаваме на миговете, независимо дали сме (+) или (-). /поне така трябва да бъде в 21 век/