Светът през 2020


След като вече поутихна сензацията WikiLeaks, сега ще пиша отново за доклад, на ЦРУ, но този път официален, може би и малко имагинерен /биха казали някои/, 100% теоретичен. .. и не сензационен.
Пред прага на 2011 сме, изпращайки първото десетилетие от Милениума. Хората със сигурност се вълнуваме за бъдещето и си задаваме обичайните въпроси, а тези въпроси са различни/според интересите/. За една категория хора терзанията са чисто от битово естество, за втора политическо, за трета технологическо и т.н. На прав път са онази категория, която мислят в по-глобален аспект.
Десетилетието, което изпращаме след няколко дни, вече e построило фундаментите на пътищата, по които светът предстои да тръгне. И не говорим за прогнозирана права отсечка, която лесно може да се следва.
Третият разсекретен доклад на Националния разузнавателен съвет към ЦРУ аз прочетох под формата на книга "Светът през 2020" с интелигентен предговор на журналиста Александър Адлер. И точно оттук си направих извода, че сме на кръстопът и бъдещето може да се развие по четири сценария, които съответно в доклада са означени като: 1.Светът според Давос, 2.Пакс Американа, 3.Един нов халифат, 4.Цикълът на страха. Не се твърди, че само това са възможностите, но пък аз лично твърдо повярвах в първия сценарий и мисля, че бъдещето следва този ход, усеща се днес. След това никога повече да не съм чула подигравки относно "made in China", както и стереотипни подмятания за "тъмна" Индия...защото светлото бъдеще грее и се усмихва именно в тези територии.
Друг извод, който успях да направя е, че 2020 трябва да си много умен, близо до свръхчовека, за който пише Ницше. Първо, трябва да си умен, за да усетиш глобалните тенденции и второ, трябва да си умен, за да се впишеш в тези тенденции. Съжалявам за всички ламери и лудити, но успехът на 2020 няма да може да ги приюти дори като хигиенисти в провинциална китайска компания. Технологичното обновяване ще наложи нови професии силно конкурентноспособни на глобалния пазар...фактите сами говорят - един многолюден Китай издава три пъти повече дипломи за инженери от САЩ!!! А да си технологично образован, значи УМЕН, в 2020 не е просто да знаеш откъде се включва скайпа и фейса.
Силно впечатлена от доклада, изготвих презентация с най-съществените моменти и факти, а и горещо препоръчвам книгата (или www.foia.cia.gov/2020/2020.pdf) на онези, които искат да се адаптират, да бъдат адаптирани и които искат да изграждат занапред контурите на новите десетилетия.

Някои неща около темата:
http://money.ibox.bg/comment/id_1088979724
http://www.dni.gov/nic/NIC_home.html
http://www.henrythornton.com/article.asp?article_id=3073

WikiLeaks

Напоследък обществото се тресе от истерията WikiLeaks, а всъщност сме в Deja Vu. Всеки казва по нещичко, дори започна да се нищи до най-малката подробност биографията на Дж. Асанж - сменил 20 училища като дете, бил малко странен, май и изнасилвач се оказа. Като цяло си падаме по трилърите, но и аз искам да кажа два лафа за това чудо на 2010, без да съм фен на филми.

Първо да си припомним едно видео:


"Политическият език е създаден, за да направи лъжите по-верни,а убийствата да изглеждат уважителни..."

За онези, които се питат к'во е това: виждате Багдад, 2007, американски хеликоптер "Апачи", който с истински 30 мм крушуми и ракети "Hellfire" убива истински невинна тълпа, съставена от мъже, деца, жени, репортери на Ройтерс ("въоражени" с камери, тези камери военните оприличават на АК 47!!!). Там е един човек с микробус и две деца, който се притичва на помощ, а желанието му за помощ бива възнагредно с куршум отгоре.
Всичко изглежда като игра, защото е играта на Crazyhorsе18 и компания, но истинския ад е долу, където нищо неподозиращи хора стават мишена на дневните упражнения по стрелба на едни изверзи.
След този случай Ройтерс искаше от САЩ да получи записа. Естествено - не беше даден. Така тази информация остана като секретна...но 2009, когато WikiLeaks изнесе в сайта си това видео, светът можеше да си направи изводите, а наглата лъжа, че американски военни са били нападнати от картечен и ракетен огън излезе на яве именно с видеото. Това означава, че има и много други лъжи, които не са ни доказани (все още).
А лъжите са навързани и следват своя ход.

Да си приопмним Ирак пред прага на войната
Войната в Ирак започна въпреки най-големите протести срещу нея. Протести, най-мащабни до сега в историята. Хората като цяло не приеха лъжата за оръжията за масово унищожение. Предприемаха се действия, молехме се да не се случи...
Тогавашният американски държавен секретар Колин Пауъл през 2003 представи измислени доказателства срещу Ирак пред Съвета за сигурност на ООН. А всички знаеха, че това са евтини лъжи и оправдания. И всички мълчаха като едни деца, гледащи с изненада как по-възрастният върши страхотна глупост, но не беше смешно, а вцепеняващо.
Който трябваше да говори, мълчеше...

След войната
Доколкото е известно, жертвите на Ирак достигнаха 1 милион и 33 хиляди. Много повече пък бяха ранените. Цялата инфраструктура, образованието, здравеопазването, сигурността, икономиката, политическата система се сринаха и изравниха със земята. Природните ресурси, музеите, банките бяха ограбени. Армията беше разформирана.
Цяла една нация беше изправена пред геноцид и да кажем честно беше жертва на геноцид. И след опитите да бъде разрушена тази нация, какво се случи? Ами както Сталин е казал "просто статистика"... Винаги изродите на своето време обичат статистиките.
Истината е лъжа, войната е мир!



2009 насам следя Wikileaks, а 2009 също така беше водеща новина в www.wired.co.uk,прочетете, интересно е.
В сайта на WikiLeaks има повече от милион и 200 хиляди материала. Толкова е много, че е невъзможно дори и само заглавията на всичките да се прочетат лесно.
И ето един от най-известните пакети, който изстреля WikiLeaks отново в новините Cablegate 251,287 документа съдържа. А незнайно се разпространяват парче по парче. Дори и от Wikileaks си позволяват известна цензура (след оповестяването на един доклад за Русия, то в сайта беше коригиран и скъсен после). Причините за такава автоцензура може би са от различни съображения, обаче едно е сигурно - Уикилийкс задава милиони въпросителни.

Революцията винаги изяжда децата си

От друга страна обаче (на фона на всички лъжи през годините) нараства негативизмът към основателя Джулиан Асанж. Тук вече има действия срещу човека, който казва истината. Някои го набеждават в популизъм, а други са настроени, поради делото за изнасилване в Швеция. Ако ме питате пък за моето мнение...ами Асанж е последният човек, на чието място бих искала да съм точно в момента.
Кой е той? Джулиан Асанж е човек нежелан в страната си, изгнаник търсещ и ненамиращ политическо убежище, лишен от средства. Човек, който така беше заставен, че съдбата му да зависи от една страна в Латинска Америка, която накрая май нещо даде заден ход... Никой не знае къде е, не знаем и как ще протече животът му нататък. El Clandestino
И когато враговете ти са CIA, трудно можеш да намериш покой. Но пък би било и наивно да вярваме, че такава информация може да се събере без посредничеството на CIA. ..поне минимално?! Но при един такъв скандал, винаги има и трябва да има набедени.

Какво научихме от WikiLeaks:
  • Достъпът вече не е в ръцете на единици
  • Органите са безсилни да спрат информацията в Internet
  • Tъпо е да се опитваш да закриваш сайтове, при наличие на p2p
  • При нарастващ интерес, не може да се скрие информация
  • Eдин уникален начин да се тества силата на Internet
  • Всеки има мисия, и ако твоята мисия е да вършиш секретно мизерии, то някой друг е с мисия да ги покаже

Какво ни убегна:

  • Дори и да бъде отворен достъпът до всички, не може да бъде прочетен от всички. Някои хора чакат да чуят коментарите по медиите. Медиите са съвременната Библия, на която средновековния човек се е доверявал безапелационно. Абсурдно, нали? Оставяме правото и доверието си на другите и чакаме тяхната интерпретация...
  • Въпреки всички факти, може да се стигне до дезинформация. Това зависи от нагласата и пропагандата в съответната страна. Зависи от страстите за конспирация, а може и на съмнения за нов вид световна манипулация. Mоже да се твърди, че страната ти доставя оръжие за Йемен, обаче ти не вярваш чак пък в такава конспирация...нали, дали?:)
И последното ми твърдение за финал. Някои могат да сметнат, че не е правилно или песимистично, но твърдо стоя зад него:

Всъщност отварянето на тези секретни информации от WikiLeaks не внесе нищо радостно в онзи дух, че настъпват промени, а показа обратното, че нищо не се променя. Аз си спомням всичко от 2009 и тогава много се говореше за WikiLeaks.
Ще видите, още няколко седмици ще си говорим за WikiLeaks, след това всичко ще е както преди. Върнете се пак на видеото, което изтече 2009...Всичко се замаскира (по-скоро отшумява), страдат хората долу, а горе нещата някак си се оправят и подреждат. И ние, които не сме свързани с това видео от Ирак сме от обора на горните, на анализаторите, никога не сме познавали такава болка. Но пък също сме пионки.
WikiLeaks или който и друг, каквото ще да публикуват, нищо няма да се промени...Ще напреднат технологиите, ще се намерят неща, които да ни развълнуват, но земята ще продължи да се върти около оста си. И цялата тази вяра, че предстоят промени, веднага ще бъде потъпкана от факта, че силните на деня просто няма да имат вече нищо за криене. А сега дали имат? Мисля, нямат, но ние сме пас...по дефолт.

Проблем на месеца: Нема пенсии+



Защо образът на пенсионерите е негативен в лицето на младите...ами защото сами си изграждат образа на паразити, чакащи със снежинките да паднат и някакви благодеянийца. След това с тези трохички на милосърдие да отидат в близкия дискаунтър, да се натъпчат (каквото правят ежедневно впрочем), да храносмилат и без извинение парите да отидат в ..... досещате се къде. Е, това не е ли подигравателно? В същото време обликът на България откъм инфраструктура куца.
Сори, но не искам визията на България да бъде червено-пенсионерска, а искам европейски пътища, които да ни водят и доближат до Европа. Защото всички недоволни сега пенсионери нямат и грам принос България да бъде европейска или просперираща страна. И в отговор на състрадателните коментари, че тези хора са се трудили и изградили България, ще спомена някои от "изградените" неща.
Тяхното поколение изгради персони като Живков, Гоце, Станишев, Костов и т.н. Също така изградиха овчето търпение и толерантност, които напълниха страната с мафиоти, групировки, агенти с куфари от ДС, докато техните връстници в съседна Румъния чистеха Чаушеску и целия му комунистически кръг.
И май ни оставиха в наследство манталитета на търпението.
Тези хора от скудоумието си не са позволили в България поне да лъхне вятър на промяната. И знаете ли защо, защото с умиление сегашните "онеправдани" пенсионери си спомнят как по времето на бай Тошо хлябът и бозата са били стотинчици. Ето, това е поколението с обструктиралите мозъци, понеже е мислело с червата си...и продължава днес да мисли за червата си.
Не съжалявам, че изпитвам презрение и се гнуся от тези хора. Това са ТЕ, които в продължение на години, пък и сега се хващат за палците, ядат, плюят, молят се и гледат нагоре. Но за щастие електоратът на ГЕРБ не е изграден от пенсионери, та липсва елементът на сергеевата коледна демагогия. Предстои голямото слюноотделяне...
Моля ви, предайте на бабите си, дядовците си, на родителите си пенсионери, че талантливи студенти са с орязани и мизерни стипендии. Дано поне малко разумът да вземе превес над алчните им търбуси. А ако имат малко съвест, нека спрат да се възмущават и проклинат хора, които се опитват да поправят щетите, с които България бе наказана, именно поради тяхното малодушие и "зверски глад" през годините.
Пá и нагли на всичкото отгоре...


Blue Jeans



Кога за последно пребърка джобовете на дънките си?

Самотата е като бебе, което ридае до вас. Като бебе, което трябва да прегърнете и да му прошепнете няколко познати песни.
Ако искате пък, оставете самотата да спре да плаче от само себе си. Обърнете се и излезте от стаята. Честно, кога за последно събрахте смелостта да застанете лице в лице със самотата? Може би пък самотата не е толкова лошо нещо. Когато останат насаме със самотата, хората започват да мечтаят, да правят планове за бъдещето, дори започват да се опознават със самите себе си.
Спомняш ли си кога за последно си мечтал? Може би си позабравил някои от мечтите в задния джоб на дънките, а след изпирането си проверявал все пак там, спомняш ли си? Да, били са малко по-избледнели...заради водата. От джобовете сега излизат телефонните номера на някои важни хора или адреси, за които не си спомняме иначе...
Честно, коя мечта за последно забрави в задния си джоб? Кога за последно прерови дънките? Знам, от сметките, кредитите, ангажиментите и задълженията не ти остана време да направиш това. И така плачещата самота вече може да пълзи, а след кратко време ще проходи. Тогава, за да можеш да хванеш самотата, ще трябва да тичаш след нея, затова, още докато е в люлката ѝ изпей няколко познати песни, за да заспи. Между другото не забравяй и да я прегръщаш отвреме-навреме. Честно, кога за последно я погледна самотата в очите? Кога спря да се взираш в нея? Да, ти си знаеш най-добре, но аз само ще напомня.
Ами тогава, когато не можеше да се отделиш от компютъра и не можеше да спреш да говориш по мобилния си телефон и също тогава, когато непрекъснато се успокояваше с приспивни песни от сорта на "всяко зло за добро".
Кой може да си помисли, че тихата безлична пералня в ъгъла на стаята може да е от такова голямо значение... Кой може да си помисли, че едни забравени изпрани дънки могат да ни направят радостни и спокойни...
Честно, кога за последно сподели с някого онези мечти, които беше надраскал на лист А4? И докато ти мислиш, аз ще споделя някои от моите драсканици.
Отвън съхнат едни мои дънки. Цветът им е малко избледнял, отдолу крачолите са протъркани, и доколкото знам, май в десния джоб има скъсано място. Изпраните панталони, чиито джобове с радост пребърках... Вчера дори си мечтаех, когато бях прегърнала онова, ридаещото до мен бебе. Гледах го много дълго в тъжните очи и усещах колко мъчително минават часовете. А сега пък му пея песни и му прошепвам никога да не пораства, да не проговаря и да не се научи да ходи, защото не искам да ме напусне.
Ей, точно ти, кога за последно си мечта? Сигурно малко ѝ е останало на самотата да пропълзи от онзи момент насам, в който ти си запуши ушите и излезе от стаята. И пак ти, кога за последно прерови задните джобове на дънките си? Сега е твой ред. Онези забравени твои мечти трябва да са останали в задния джоб на дънките ти, провери. Не съм ли права?

Битката при Lidl [25.XI.2010 - 25.XI.2010]

Да си беден, си е цяло нещастие, но не е задължително и да си нещастник. А вие се държите като такива, докато малко безнадеждни идиоти се надяват гордостта да се превърне в национален предразсъдък. Който не позволява да се ходи на войни само защото саздърмата е на страшна далавера. Толкова саздърма може и да не изядем, но толкова, че и повече, далавера можем да направим.

Прочитам отново и отново написаното от Калин Руменов. Това са моментите в които обичам да казвам -Евала! Аз определно няма какво да добавя по тази отшумялата тема, но едно е сигурно - чревоугодничеството и унижението сякаш никога няма да заглъхнат. Това да си беден е просто едно прилагателно, което да оправдае алчността и селския манталитет. И точно този манталитет обича да яде шамари, ама да са на муфта! Даже понася шамари, в полза на стомаха...
И като се досетя елементите на цялата тази борба после къде са заминали, направо ми се гади. Хем ми се гади, хем ми се реве. Какво оставихте след себе си всички вие воини, победени от бананите? Какво оставихте след унижението си...
Tъжно ми е, че хората са бедни. Тъжно ми е, че все още масово живеят с пещерняшките си инстинкти, именно защото са бедни вътре в главата и душата, не стомаха.
Viva la Evolution
!
(да бе, да)

Раят далече ли е ?








wertyusa

Да благодариш на себе си




В двора изкопах яма, в която да заровя всичките си бели лъжи. Там изсипах цялата си ярост, презрение и омраза. Струва ми се, за кратко се успокоих. През нощта неочаквано заваля дъжд, който не спря до сутринта. Небето ми емпатизираше. Мислех си колко е хубаво човек да остане сам, далече от всичко и всички. Mислех си, а лъжите ми вече бяха затрупани в ямата. На сутринта видях, че дъждът бе проникнал в ямата и така белите лъжи, презрението и омразата бяха изкарани на светло... В мен започна да нараства едно притеснение. Задушаваше ме вече самотата...
След миг усетих на рамото си една ръка. Тази ръка ми подсказа, че не бях права, когато се опитах да заровя лъжите, омразата, презрението, тъгата. И след това тази приятелска ръка ме прободе със следните думи:
"Приятелството не е като любовта. Не е роза, която в зимата изчезва. Не чака пролетта, за да се пробуди. И колкото и да се счупи, отново сплотява, като капчиците вода. Защото приятелството, това си ти"
Да, понякога имам неистова нужда да остана сама. Опитвам се да скрия грешките от миналото ми. Искам хората да ме знаят като безгрешен и радостен човек и искам това да им хареса.
Всъщност ти ме научи на много неща, приятелко. Научи ме, че мога да живея с грешките си така както мога с удоволствие да отпивам чаша горчиво кафе. От теб разбрах, че да се извинявам е едно такова успокоение, което мога да сравня със слънце, което изгрява след буря. Вече умея да се извинявам на самата себе си, умея и да си прощавам. Забелязах това, че когато обичам себе си и хората ме обичат. Сега най-добрият ми приятел е моето Аз. Наистина обичам тази приятелка. Както обичам нея, така обичам и вас, другите хора.
Осъзнах, че е било голяма грешка да мисля, че щастието е в гоненето на далечни химери. Гонейки далечното, отдалечавах от себе си и онова, което имах в действителност. Всъщност щастието е било винаги на прага ми, не съм и допускала... не съм ГО допуснала.
Приятелко, тоест мое Аз, трябва да ти благодаря!
Дали някога хората благодарят на себе си? Аз го сторих. Ако искате да опитате, не ви е нужна помощта на никого, защото реално вие всеки ден, сами помагате на себе си. Бъдете приятели със себе си, за да могат другите хора да се борят за вашето приятелство.
Добре, сега не си ли заслужихте едно "Благодаря"? :)

Война [ на живот и смърт ]



Ето те...сега си на война, намираш се точно в центъра на бойното поле. Сред кървавите писъци търсиш сянката си. В ухото ти един глас досадно повтаря клишето: "Който вади нож, от нож умира".
Над теб кръжат бомбардиорвачите. Гласът в ухото ти, бомбардировачите и писъците...продължаваш да търсиш сянката си. Ранен си, а някой по някакъв начин те намира. Имаш чувството, че си назад във времето и ритуалът ще е дълъг.
Болката е в най-чистия си вариант, на ръба на лудостта си. В себе си чувстваш самотата на онези глупаци, които безнадеждно чакат помощ. Самотата на поробена колония, чакаща освобождението си. И отново започваш да вървиш, пътят е същият. Започваш да обичаш пустотата вътре в теб. Научаваш се за секунди да обичаш самотната си страна...дали не попадаш в шизофреничната клопка на времето?
Гласовете тук вече са два. Единият е до теб, а другият е много далечен. Сега отговаряш на въпросите, от които преди си се страхувал, а всеки отговор съдържа в себе си "дали яко бях..."
Небето от своя страна залива размислите ти с пороен дъжд. Отговорите на това небе са категорични и идват като пестници - един след друг, боли. Започваш да вярваш, че фигурата на смъртта се приближава...а никак не се имате с Бог. В цялото объркано уравнение има само едно неизвестно и това си ти. Все едно си в безкрайната война между бялото и черното и търсиш своята фигура, своя цвят. Къде си? Не знаеш.
Това е увисване между войната на живота и смъртта. За първи път не можеш да заложиш, не можеш и да предположиш за победителя...не те интересува, наистина. Чакаш само помилване, дано да се смилят. Животът ти сега е една риба, но на суша и в ръцете на другите.
Виждат се светлините на града. Вече си в края на тунела. Сърцето ти е готово да се пръсне. Светлините се умножават, остава още малко. Чувстваш се като в "Да изчезнеш за 60 секунди", но целта не е Мустанг Елинор, трябва за 60 секунди да откраднеш живота обратно.
Ето така студена е смъртта. След един живот, изпълнен с търсене и хиляди подготовки вече си на път - внезапно, неподготвен си. Не знаеш, а и никой не знае по пътя от какво се нуждае човек. Но не се страхуваш, защото си със себе си и носиш себе си.
Тази тежест смъртта се оказва един сън. Толкова тежи, че едвам се събуждаш, а е само бледа представа. След тази мъчителна нощ часът е 04:21. Тялото ти е изморено от войната и отново заспиваш, но чуваш ли, някой някъде крещи, защото в стаята му се води истинската война...

СПИН


През 1945 година в Сан Франсиско е създадена СЗО като подразделение на ОН, а на 22.7.1946 вече в Ню Йорк уставът е приет и подписан официално от представители на 61 страни.

Какви са задачите на тази организацийка? Измислили са да нахвърлят следните неща като задачи:
  • подобряване на здравните услуги,
  • премахване на острите заразни заболявания,
  • опазване на околната среда,
  • укрепване на професионалното сдружаване,
  • стимулиране на научните изследвания,
  • оказване помощ в откриването на нови храни и лекарства.
  • работи заедно с УНИЦЕФ за световни компании по имунизация. В центъра на интереса ѝ е борбата със СПИН, спонсорира изследвания за борбата с рака, насърчава превенциите на смъртността в резултат на тютюнопушенето
До този момент представителите на нито една държава не претендират и анализират задачите, които СЗО иначе е поставила като свои мисии. Всичко са едни напудрени и ентусиазирани изречения.
Преди известно време директорът на Отдела „ХИВ/СПИН“ на СЗО д-р Кевин де Кок беше заявил, че опасността от разпространение на хетеросексуална епидемия извън Африка е минимална. Тогава, когато го обяви, беше така. Сега 2010г. май вече не е така...
След това изявление стана ясно, че за превенция и подобни лигавщини в Европа и Америка са били пръснати излишни средства в продължение на години. Ако тези средства бяха изцяло вложени в рисковите райони на субсахарска Африка дали цифрата на зарезените /умрелите/ до сега нямаше да бъде намалена? Да, ако тези пари, които са били пръснати из страните, които не са криели рискове, а са били насочени към рисковите, днес СПИН нямаше да е такъв бич, който се разпространява с шеметна скорост.
Всички световни, правителствени и неправителствени организации, които са се насочили към СПИН проблема, вместо да изпълняват задачите си като предпазват населението от подобни болести, днес на 1 декември ми предлагат презерватив с идеята АЗ ЛИЧНО ДА СЕ ПРЕДПАЗЯ? Тогава по дяволите, защо ги има тези организации? Ето от този семпъл пример се вижда, че една организация като СЗО няма изградена правилна и полезна здравна система.
Днес е 1 декември и на тази дата ще бъде много парадоксално, ако се заразиш със СПИН, изобщо ще станеш за смях. Може през цялата година и след 1 декември да не мислиш много - много за тази болест, но днес не само да размислиш, ами и да се бориш - с подръчни латексови материали /на аванта/ и няколко флаерчета ...
Смешни инициативи.
Аз не приемам това, че днес е ден за борба със СПИН. Както се вижда, задачата да се предпазваме е наша, СЗО с този апел свършва "задачите" си. Само днес около 14000 души в света ще станат жертва на HIV. Удивителните да се ползва презерватив няма да намалят тази бройка. Абсурдно е. Това дали ще се заразиш с HIV е една много тънка игра на доверие. Доверие е ключовата дума. Досещайте се защо... И по тази логика никой не може да се бори със СПИН. Никой не е застрахован и не може да бъде. Съжалявам, не мога да съм безпредметен, "превантивен" оптимист.
Днес трябва да бъде денят за онези, които са болни от СПИН, да помислим за тези хора, за техните очаквания, за техните надежди, за техния обречен терминален живот.
Нека да погледнем проблема от гледната точка на един здрав и на един болен от СПИН човек. Здравите бихме искали да знаем дали някой е HIV(+), нали? Всеки ден се срещаме със стотици хора, несъмнено сме срещали и заразени, без да знаем, може би и без човекът да знае. Но ако знаехме, дали отношението ни към "спинозния" щеше да бъде непринудено? Веднага ми хрумва една недалечна сензация, когато тази година тръгна мълвата, че в Big Brother има серопозитивен участник. Масово хората не скриха любопитството си и масово хората бяха втрещени...примерът сам говори.
Днес всеки има право да скрие за болестта си (за съжаление и по вина на здравите). СПИН е стигма, много страшна стигма и когато обявиш това с добри намерения първо губиш работата си, губиш част от предубедените си приятели, фризьорът вече не иска да се занимава точно с тази спинозна коса, зъбите ти страдат, защото стоматологът ти не иска да се занимава точно с тези спинозни венци. Ок, здравните работници все пак са длъжни да те обслужат, но нека си представим реакцията на пациентите, които знаейки, биха (Не БИХА) седнали след теб, спинозният... Мога да продължа да изреждам, това са част от трудностите на един неанонимен HIV(+). Може би затова повечето са анонимни. Може би затова предпочитаме и да не посещаваме КАБКИС.
Написах, това е игра на доверие, дори и малко късмет. И не става въпрос за рискове, от които може да се спечели или изгуби, всяка минута е един риск. Животът ни е риск.
Днес е денят, в който трябва да започнем да сме толерантни към онези, които са имали злата участ да се заразят с нелечима болест, да бъдем коректни с тези болни, за да бъдат и те коректни спрямо нас. Представете си колко хубаво щеше да е, ако повече от заразените със СПИН признаваха откровено за проблема си.
На 1 декември и в 21 век трябва да спрем да говорим толкова много за презервативи, секс, хомосексуални и хетеросексуални, а да се информираме, че СПИН не се предава само по полов път, но и по много други абсурдни начини. И така, когато научим за някой заразен да не го окачествим като промискуитетно типче.
В света от СПИН загиват повече хора, отколкото в миналото по време на войните. До днес около 25 милиона души са починали, повече от 35 милиона са носители на ХИВ, миналата година се заразиха 1.8 милиона.
Тези цифри показват следното: Колкото повече СЗО се разраства, толкова повече се и забавя в действията си, и грешките нарастват.
Днес аз не мислех егоистично за себе си, опаковайки мозъка си в евтин латекс, а се чудех какво да пожелая на ностелите на СПИН. Знам, че тези хора ги крепи надеждата някой ден, някъде, някой да открие ефективна панацея. Не съм оптимист, затова им казвам, че са роби на болестта, докато не се излекуват от манията да се надяват. Истинската свобода настъпва, когато изхвърлим и последния грам надежда и се наслаждаваме на миговете, независимо дали сме (+) или (-). /поне така трябва да бъде в 21 век/