the social network

Thefacebook



Първият ми допир с феномена Facebook беше някъде около 2006 година. Тогава една моя позната от Англия ме попита дали имам Фейсбук. WTF? По принуда си направих, а регистрацията ми там бе в продължение на по - малко от 2 месеца. Не си спомням точно с какво не успя да ме задържи Facebook, но кратко време след като бях научила за сайта, забелязах, че по медиите започва да се вдига голям и истеричен шум около името на тази мрежа.
Премина известно време и хората масово започнаха да прекарват по-голяма част от времето си в един единствен сайт - Facebook. Дори онези, които не знаеха каква ОС ползват, имаха своите профили. Може би един от основните фактори се оказа това, че вече можеше да се избере ползването на езика, който владееш. Най-важното за човека е да разбира, а когато създадеш разбираем интерфейс, нормално е да събереш вниманието на 500 млн. души.
Когато вече достигна своя таван на популярност, навсякъде се чуваше за Facebook, четяхме новини, учудвахме се...и може би малко завиждахме. Всичко това ни го предложи един млад човек, роден през 1984, маниак на тема технологии и изпълнен с харвардски ентусиазъм. Името е Марк Цукерберг. На въпросите защо е създал Фейсбук и как му е хрумнало, най-добър отговор представят от Холивуд по книгата на Бен Мезрич. Дейвид Финчър, чието име свързваме със Se7en, Fight Club, The Curious Case of Benjamin Button, Zodiac, The Game отново остана верен на стила си като пренесе този социален феномен и върху белия екран. Финчър улови стандарта успешно за пореден път.
Откровено казано, ако не беше филм на Финчър, нямаше да прикове вниманието ми. Някои биха охарактеризирали филма като муден и в действителност е такъв, а и единственият момент на екшън елемент е състезанието по гребане в Харвард. Муден е, но въпреки това историята е завладяваща, нищо, че е лишена от фикции. Съдбата и харизмата на Марк Цукерберг са наистина достойни за филм. Именно в този филм водеща точка е самата история, а не режисьорът.
В основите на Facebook се крие философията, че отмъщението е ястие, което най-добре се сервира студено. Зарязан от красивата си приятелка за една нощ създава мрежа, в която да бъдат оценявани момичетата от университета и също за една нощ успява да стане най-известният студент в Харвард. Това е зародишът на Facebook. Може би отмъщението е наистина вдъхновяваща храна.
И за да не преразказвам и звуча спойлерски ще кажа само няколко неща за сюжета. Преплитат се обичайните теми за лоялността, приятелството, силата, парите, завистта, социалния статус и конкуренцията. Изобщо неща, с които биха се захванали Есхил, Шекспир, Пади Чайевски...
Духът на филма е обективен, защото Марк не е представен като предател, не се внушава, че съдещите го ищци са лицемери. Харесва ми именно това, че на зрителя се представя историята, а не се внушава.
Цукерберг е безспорен талант, защото успя да реализира практически теорията за шестте степени на разделението.
Някои могат да си внушат, че създателят на Facebook е един дистанциран и самотен младеж от Харвард. Не, нито един човек, колкото и да е надарен, няма да може да се прояви напълно, ако хората не му помогнат. Това е един от законите на човешкото общество. А на Марк му помогнаха повече от 500 млн. души, защото му повярваха и защото наистина имаше резон.
Според мен Марк Цукерберг трябва да бъде предложен за Нобелова награда за мир, защото научно-техническият прогрес не само преобразува техническия климат на планетата. Той води до изменение на социалната и нравствената атмосфера...а това е важна стъпка към това да сме с идея по-близо до мира, отколкото към животинската и пещерняшка агресия.