Из Sheila Greenwald "My life story"

Oще щом се родих, родителите ми се погрижиха да направят от мен първенец по всичко.
На две години ме заведоха в Ню Хейвън. Затвориха ме в една стаичка, за да се науча да пиша на машина. Не научиш ли това на две години, значи просто си губиш времето. Когато двегодишното дете, което не знае да пише на машина, срещне свое приятелче, което знае, то се чувства объркано, унизено и от този миг нататък става последно по всичко.
На две години и половина ме изпратиха на училище, за да си играя с образователен материал. Показах блестящи резултати в беленето на моркови. Не си губех времето в безполезни и лекомислени дейности. Научих се да разпознавам материите и цветовете.
На три години мама ме научи да чета. Не знаеш ли да четеш на тази възраст, все едно си губиш времето. Нечетящите деца не напредват в училище и остават последни по всичко.
Родителите ми никога не са пренебрегвали социалния аспект на развитието ми. Непрекъснато бях в контакт с други деца.
След училище ходех на група за отдих. Никога не е прекалено рано да установиш наложителните връзки с деца на твоя възраст. Ако не стори това навреме, детето няма да може да се разбира с приятелите си, когато тръгне на училище. Тогава то не напредва и става последно по всичко.
Започнах да уча музика на три години и половина. Биех барабана и подскачах като маймуна, което не ми изглеждаше особено сериозно, обаче ме обогатяваше така, че да бъда първенец по всичко по отношение на музиката.
Сега съм на четири години и вярвам в себе си. Когато през есента вляза в избраната от мен детска градина, ще бъда изпълнен с решителност и готов да посрещна всяка ситуация. Ще започна да се превръщам в първенец по всичко!
Когато порасна, искам да стана боклукчия...

Из Sheila Greenwald - My life story