Цикълът на лошото


"Освен стереотипите за години, пол, цвят, класа или религия децата трябва да получат и възможността да узнаят, че в цялата тази гама просто някои хора са отвратителни, а някои - възхитителни." Така казва Маргарет Мийд, една доста проста истина.
Не се явявам защитничка на циганите, дори не им симпатизирам, но когато говорим за деца ми се струва неуместно да ги делим по критерии. Нито едно дете не е продукт, на който лесно можем да залепим стикерчетата със стереотипите, дори и цена може би... Пределено ясно е как са се почувствали тези 24 родители, когато са узнали, че децата им ще учат с "мангалчета". Били са втрещени, неспокойни, дори ядосани. А как са се чувствали децата им. Предполагам объркани, защото децата се раждат с отворено съзнание...tabula rasa, но възрастните след това ги увреждаме и завинаги ги затваряме в кула от предразсъдъци. Напълно съм убедена, че в момента за тези 24 деца светът е черно-бял с добри и лоши, разбира се - а лошото винаги е черно или по-скоро черното винаги е лошо! За момента е така, но след време тези вече пораснали деца ще бъдат едни тесногръди хора, мразещи определени кожи. Това не е проблем за определената личност, но е проблем за човечеството като цяло. Защото когато подминем тинтявата, ок- правим лошо, но пък и размножаваме лошото и омразата. Интересно как се е почуствало пък едно от тези цигански деца. Какво ли е чувството да бягат от теб, да те презират, а ти да не знаеш причината. Както написах tabula rasa са децата и ако към онези 24 деца са написали "бягай от цигани", то на дъската на тези 12 циганчета е написано "мразят ме без причина". Низвергнати от обществото, да, знам какво да очаквам след време от тези вече пораснали циганчета. Те също ще мразят.
Дали някой си дава сметка как една толкова проста ситуация, една такава безумна реакция ражда лоши хора. Това е цикъл, защото родителите на 24-те деца са лоши, циганите като цяло са лош етнос (а ние съдим за индивида по болшинството, за съжаление). И по дяволите не ми пука за интеграцията, не в това е смисълът. Болката е, че невинни деца стават жертва на стереотипи, а човек е толкова отворен/добър, колкото неговите стереотипи му позволяват. Шанс...

Euthanasia


Имало един министър, който искал да се запознае със състоянието на болните, с техните нужди и все пак искал да подобри работата си. Посетил една болница за психично болни. Бил посрещнат от главния лекар там и започнали визитата си из стаите, но болните тогава ги нямало вътре. Били са в градината. За да говори с тях министърът излязъл отвън, видял е как скачат от един трамплин вътре в плувния басейн и въодушевено споделил на главния лекар:
- Това е чудесна работа, има всякакви удобства за болните тук.
Главният лекар поблагодарил и отвърнал:
- Само ако можехме да напълним този басейн с вода, г-н министър, тогава щеше да бъде хубаво, наистина.
След като видял, че басейнът всъщност е празен, силно разтревожен министърът се затичал към трамплина. Там един болен се подготвял за своя скок. Министърът веднага изкрещял:
- Не скачай, недей, този басейн е празен!
Лудият отвърнал на министъра:
- Каква е разликата, приятелю, аз и без това не умея да плувам…

Хипстър


Да си хипстър е точно като да си чалгар - трябват ти няколко дрешки и ярък маниер на подражание.

Какво всъщност е хипстър субкултурата?

Понятието се заражда още през 40-те години на миналия век (не е създадено в това хилядолетие от група безделни арт фагчета - OMFG, каква изненада!).
Аз свързвам хипстеризма с бийт-поколението, коетo много ясно присъства в литературата на Джак Керуак, Хънтър Томпсън, Чарлз Буковски и може би още няколко представители, за които ПОВЕЧЕТО от съвремените хипстърчета не са и чували, какво остава да прочетат.
В онези години бийт-поколението не е подражавало и не се е стремяло да поставя себе си в рамки и групи. Това от своя страна поражда у мен друг въпрос: откъде този масов стремеж на хората винаги да се идентифицират с групи и дори субгрупи - група на анонимните алкохолици, група на самоубийците + отделна субгрупа на оцелелите такива, група на ултрасите, група на метълите, група на растафарите, група на бг-майките, група на озлобените фригидки и още, и още. Предполагам нуждата от помощ. Тогава, когато не можеш да бъдеш себе си, имаш нужда от това да си в дадена група/култура, вид спасителен пояс за твоята давеща се душа.

Как в днешно време се става хипстър?
Събуждаш се сутринта неудовлетворен и сърдит на целия свят и решаваш, че ти трябва да се отличиш от шибаните чалгари, рапъри, хаусъри, метъли, пънкари, емота...WTF, а за теб какво остава, oh yeah, сега е "куулско" да си хипстър и ставаш хипстър. Вече си освободен и независим. Не ти пука от модата, можеш да живееш на автостоп, парите са ретро, гади ти се от блокбъстъри, а твоята музика се върти само в ограничен кръг. И така, можеш до края на живота си да ядеш само солетки, но в същото време конверските ти струват около 500 , не че са trendy...Все пак за да си авторитетен хипстър се изисквa поне веднъж да си бил сниман за Sofia Street Style.
Обичаш вече инди-филми, можеш с часове да гледаш точно онази сцена на свободното падане на есенното листо...съвършенство, което само твоят арт-мозък може да оцени. Започваш да осъзнаваш и да вярваш КОООЛКО си различен от другите глупаци.
Натъпкваш своя iPOD със заглавия, които си сигурен, че никой не е чувал. А когато срещнеш някой задръстеняк, веднага му споменаваш за новия албум на NeoBoneheader, да се изтънкнеш. Пък и ако не презреш някого днес, няма да си пълноценен хиспстър.
Лесно е.

P.S. Не мразя хипстърите, просто са ми леко смешни. Те са като всички останали сдухани тийнове - неоригинални и монолитни. Объркаността им ги тласка към даден дрескод или към даден стил в музиката. Но какво ще се случи, когато да си хипстър ще е масово модерно...

Простотия на килограм



"Баба ми казваше..."
, "Баба ми Бог да я прости, казваше..."
Тази досадна и омразна за мен реплика забелязвам, че присъства вече не само в речта на лелките, но и при все по-млади хора. Тревожен факт. Колко ограничен трябва да си, за да цитираш, пък и да се възхищаваш на великите прозрения на баба си и то в 21 век... Дразнят и въпросните възрастни хора, които благодарение само на годините си - "житейския си опит" и нищо повече - са се сдобили с философско самочувствие, за да поучават и да си мислят, че с думите си оставят след себе си крупна мъдрост за поколенията.
Хора, осъзнайте се, животът на вашата любима баба е бил коренно различен от този, който живеем сега и подобни бележки коя баба какво е казала може да внесе хумористичен елемент (за мен лично направо еснафски елемент).
Друг път ще отделя време да си помисля какъв ли е животът на мои съвременници, които попиват мъдрост от великите мозъци на бабите си!

Извадка - жизненоважни цитати (много лесно се откриват в Google). Ето с такива примери и възхищения прогрес няма да има, тотална селяния:

Баба ми казваше: „Лекар не се лъже” и „На лекар всичко се казва”

Баба ми казваше, че е грехота да се обръща хляб с горната кора надолу.

Баба ми казваше - Ще дойде време, когато по земята ще тръгне дявола

Баба ми казваше: „За да ти е вързан един мъж, дръж го отвързан!

Баба ми казваше един лаф - "Всеки е длъжен да е умен"

Баба ми казваше: "Сърцето е на лицето"

Баба ми казваше: ”Малките камъчета обръщат колата

Баба ми казваше едно време ,че всичко което се захване на пълнолуние е на пълнота!!

Баба ми казваше - размера няма значение, стига да е голям

Баба ми казваше "Зелето обича мазнинка

Баба ми казваше "Никой не е по-голям от хляба и неговата липса убива...всеки народ..."

Баба ми казваше: "Сто души - сто акъла, ти от своя се не дели"

Баба ми казваше, че една жена трябва да умее всичко, което мъжа и поиска.
Баба казваше,че за да бъде човек добре или /щастлив/ му трябват 3 неща хляб,вода и светлина и деца за да осмислят всичко останало.

Баба ми казваше, че ако не удариш тестото 100 пъти в масата не става ни пита, ни баница
Баба ми казваше, че детето се възпитава с топла приказка

Баба ми казваше: пияна жена - весела къща

Баба ми казваше, че като кажеш на някое детенце, че е много хубаво, веднага трябва да добавиш "Пу-пу, да не ти е уроки!"
Баба казваше – „Право Куме та в очи.”