Big Brother Family - всичко по левче






Ако форматът на Big Brother представлява един умален модел и извадка на обществото, сред което живеем, още утре искам да емигрирам!
Семейство...да, тази дума предизвиква асоциация с битовизми, поне при мен. А в стремежа си да се доближат до битовизма, продуцентите от Big Brother са поели риска да поднесат на зрителите една посна яхния, обилно мазна. И честно казано, тази вечер всички зрители бяха натъпкани с нея.
Не мога да установя каква е целта на предаването - да се самосъжалим като общество или да се забавляваме. Ако изобщо склоним да гледаме тази форма на съжителство, която много наподобява комуналните жилища, дали ще бъде заради това, че ние, обществото, сме представени от тях и всъщност обичаме да се гледаме отстрани и така да откриваме грешките си? Или заради онова познато на всекиго чувство „о, имало и по-зле от мен”. Нито един от тези претексти за мен не са основателни, за да се гледа подобно блато, в което са потънали дози провинциализъм и еснафщина, балканска еснафщина...
Няма да излъжа, ако споделя, че гледайки Big Brother Family от моя телевизор долових евтин парфюм, а и не беше полъх, ужасно вонеше на евтино. Грубо е, но самите хора в този дом са евтини, - евтини дрехи, евтини мечти, евтини жертви, евтини обноски, напудрено обилно с евтина маскарад.
Обикновено във филмите, когато група непознати се събудят затворени в някакво пространство, след време установяват, че нещо ги свързва. Нашите герои, участниците, ги свързват доста неща...всъщност те са еднотипни, не са свързани, преплитат се направо. Противно на очакванията не са подбрани различни прослойки с различен лайфстайл. Тук мъжете до един са мачовци, сякаш са синове на Бай Ганьо – във всеки един можете да откриете по нещо от героя на Алеко. Тези горди мъже изхранват семейство с 300 лева. Тази сума е достатъчна, за да покаже до каква степен един млад човек уважава себе си. Жените са смирените робини, които ще направят всичко, за да получат заслужения си подарък, заслужения си секс...или изобщо да заслужат онзи миг, за който като че ли цял живот са мечтали – да бъдат семейни жени. Мъжете им може да носят само 300 лв, но те като модерни отчаяни housewives знаят, че животът им е прекрасен, а ботушите от 20 лева ги правят обект на завистливи погледи. Не мога да определея тази сюжетна линия дали ми напомня на порно филм или на някое произведение, олицетворяващо патриархат. И като споменах порно, убедена съм воайорските страсти на зрителите ще бъдат задоволени, няма да са миражи, защото за висок рейтинг/за пари продуцентите/хората са готови на всичко. Готови са да излъчат и спонсорират простотията на един народ. А народът е готов да изложи простотията си на показ, с гордост дори.
Простотия, евтиния, порнография, бой и сръбска музика – Big Brother Family започна!

Бягство

Едно е да изучаваш и разбираш действителността, а съвсем друго е да я понасяш. "Човешката природа - казва един голям поет на модерната епоха - може да понесе съвесем малко действителност". Това прилича на извинение, но той всъщност само обяснява. И тогава, когато не можеш повече да понасяш дадена действителност, но не си и в състояние - нямаш сила или нямаш смелост - да я промениш, не ти остава нищо друго, освен да избягаш.
Разбира се, бягството може да бъде няколко вида. Извинете ме за педантизма. Някои бягат във времето, в спомените или, напротив, търсят спасение в планове за бъдещето, в надежди, в децата; други бягат в жаждата за власт, други в жаждата за съвършенство, някои в собственото си творчество, други се свиват в собствената си черупка, но същественото е, че всички бягат, че никой или почти никой няма смелостта да остане очи в очи с действителността.
Впрочем изкушавам се да си противореча. Казах, че бягството е противоестествено решение. Вярно е, че е против естеството въобще, но не е и против нашата природа. Съдбата ни, независимо дали започва с бягство от рая или с бягството на едноклетъчните, е неспирно отдалечаване от нещо, вечно заминаване към неуточнен адрес, подобно на заминаването на онези изгнаници, които напускат родината си, преди да се сдобият с друго гражданство, преди дори да са сигурни, че някога ще го получат. С подобно минало няма да бъде преувеличено да тълкуваме цялата история на човечеството като постоянно отчаяно бягство напред или назад, винаги, разбира се, по спирала.
Фактът, че бягството е постоянна величина на историята, не й пречи обаче да бъде знак за поражение. Въпреки всеобщото мнение, бягството рядко води до спасението, което се очаква от него. Много по-често и в един дълбок смисъл, то е ars moriendi, изкуството да напуснеш живота. И в радикалните случаи то придобива наистина формата на самоубийство. В този смисъл, но само в този смисъл, бягството е и освобождение...