Светът през 2020


След като вече поутихна сензацията WikiLeaks, сега ще пиша отново за доклад, на ЦРУ, но този път официален, може би и малко имагинерен /биха казали някои/, 100% теоретичен. .. и не сензационен.
Пред прага на 2011 сме, изпращайки първото десетилетие от Милениума. Хората със сигурност се вълнуваме за бъдещето и си задаваме обичайните въпроси, а тези въпроси са различни/според интересите/. За една категория хора терзанията са чисто от битово естество, за втора политическо, за трета технологическо и т.н. На прав път са онази категория, която мислят в по-глобален аспект.
Десетилетието, което изпращаме след няколко дни, вече e построило фундаментите на пътищата, по които светът предстои да тръгне. И не говорим за прогнозирана права отсечка, която лесно може да се следва.
Третият разсекретен доклад на Националния разузнавателен съвет към ЦРУ аз прочетох под формата на книга "Светът през 2020" с интелигентен предговор на журналиста Александър Адлер. И точно оттук си направих извода, че сме на кръстопът и бъдещето може да се развие по четири сценария, които съответно в доклада са означени като: 1.Светът според Давос, 2.Пакс Американа, 3.Един нов халифат, 4.Цикълът на страха. Не се твърди, че само това са възможностите, но пък аз лично твърдо повярвах в първия сценарий и мисля, че бъдещето следва този ход, усеща се днес. След това никога повече да не съм чула подигравки относно "made in China", както и стереотипни подмятания за "тъмна" Индия...защото светлото бъдеще грее и се усмихва именно в тези територии.
Друг извод, който успях да направя е, че 2020 трябва да си много умен, близо до свръхчовека, за който пише Ницше. Първо, трябва да си умен, за да усетиш глобалните тенденции и второ, трябва да си умен, за да се впишеш в тези тенденции. Съжалявам за всички ламери и лудити, но успехът на 2020 няма да може да ги приюти дори като хигиенисти в провинциална китайска компания. Технологичното обновяване ще наложи нови професии силно конкурентноспособни на глобалния пазар...фактите сами говорят - един многолюден Китай издава три пъти повече дипломи за инженери от САЩ!!! А да си технологично образован, значи УМЕН, в 2020 не е просто да знаеш откъде се включва скайпа и фейса.
Силно впечатлена от доклада, изготвих презентация с най-съществените моменти и факти, а и горещо препоръчвам книгата (или www.foia.cia.gov/2020/2020.pdf) на онези, които искат да се адаптират, да бъдат адаптирани и които искат да изграждат занапред контурите на новите десетилетия.

Някои неща около темата:
http://money.ibox.bg/comment/id_1088979724
http://www.dni.gov/nic/NIC_home.html
http://www.henrythornton.com/article.asp?article_id=3073

WikiLeaks

Напоследък обществото се тресе от истерията WikiLeaks, а всъщност сме в Deja Vu. Всеки казва по нещичко, дори започна да се нищи до най-малката подробност биографията на Дж. Асанж - сменил 20 училища като дете, бил малко странен, май и изнасилвач се оказа. Като цяло си падаме по трилърите, но и аз искам да кажа два лафа за това чудо на 2010, без да съм фен на филми.

Първо да си припомним едно видео:


"Политическият език е създаден, за да направи лъжите по-верни,а убийствата да изглеждат уважителни..."

За онези, които се питат к'во е това: виждате Багдад, 2007, американски хеликоптер "Апачи", който с истински 30 мм крушуми и ракети "Hellfire" убива истински невинна тълпа, съставена от мъже, деца, жени, репортери на Ройтерс ("въоражени" с камери, тези камери военните оприличават на АК 47!!!). Там е един човек с микробус и две деца, който се притичва на помощ, а желанието му за помощ бива възнагредно с куршум отгоре.
Всичко изглежда като игра, защото е играта на Crazyhorsе18 и компания, но истинския ад е долу, където нищо неподозиращи хора стават мишена на дневните упражнения по стрелба на едни изверзи.
След този случай Ройтерс искаше от САЩ да получи записа. Естествено - не беше даден. Така тази информация остана като секретна...но 2009, когато WikiLeaks изнесе в сайта си това видео, светът можеше да си направи изводите, а наглата лъжа, че американски военни са били нападнати от картечен и ракетен огън излезе на яве именно с видеото. Това означава, че има и много други лъжи, които не са ни доказани (все още).
А лъжите са навързани и следват своя ход.

Да си приопмним Ирак пред прага на войната
Войната в Ирак започна въпреки най-големите протести срещу нея. Протести, най-мащабни до сега в историята. Хората като цяло не приеха лъжата за оръжията за масово унищожение. Предприемаха се действия, молехме се да не се случи...
Тогавашният американски държавен секретар Колин Пауъл през 2003 представи измислени доказателства срещу Ирак пред Съвета за сигурност на ООН. А всички знаеха, че това са евтини лъжи и оправдания. И всички мълчаха като едни деца, гледащи с изненада как по-възрастният върши страхотна глупост, но не беше смешно, а вцепеняващо.
Който трябваше да говори, мълчеше...

След войната
Доколкото е известно, жертвите на Ирак достигнаха 1 милион и 33 хиляди. Много повече пък бяха ранените. Цялата инфраструктура, образованието, здравеопазването, сигурността, икономиката, политическата система се сринаха и изравниха със земята. Природните ресурси, музеите, банките бяха ограбени. Армията беше разформирана.
Цяла една нация беше изправена пред геноцид и да кажем честно беше жертва на геноцид. И след опитите да бъде разрушена тази нация, какво се случи? Ами както Сталин е казал "просто статистика"... Винаги изродите на своето време обичат статистиките.
Истината е лъжа, войната е мир!



2009 насам следя Wikileaks, а 2009 също така беше водеща новина в www.wired.co.uk,прочетете, интересно е.
В сайта на WikiLeaks има повече от милион и 200 хиляди материала. Толкова е много, че е невъзможно дори и само заглавията на всичките да се прочетат лесно.
И ето един от най-известните пакети, който изстреля WikiLeaks отново в новините Cablegate 251,287 документа съдържа. А незнайно се разпространяват парче по парче. Дори и от Wikileaks си позволяват известна цензура (след оповестяването на един доклад за Русия, то в сайта беше коригиран и скъсен после). Причините за такава автоцензура може би са от различни съображения, обаче едно е сигурно - Уикилийкс задава милиони въпросителни.

Революцията винаги изяжда децата си

От друга страна обаче (на фона на всички лъжи през годините) нараства негативизмът към основателя Джулиан Асанж. Тук вече има действия срещу човека, който казва истината. Някои го набеждават в популизъм, а други са настроени, поради делото за изнасилване в Швеция. Ако ме питате пък за моето мнение...ами Асанж е последният човек, на чието място бих искала да съм точно в момента.
Кой е той? Джулиан Асанж е човек нежелан в страната си, изгнаник търсещ и ненамиращ политическо убежище, лишен от средства. Човек, който така беше заставен, че съдбата му да зависи от една страна в Латинска Америка, която накрая май нещо даде заден ход... Никой не знае къде е, не знаем и как ще протече животът му нататък. El Clandestino
И когато враговете ти са CIA, трудно можеш да намериш покой. Но пък би било и наивно да вярваме, че такава информация може да се събере без посредничеството на CIA. ..поне минимално?! Но при един такъв скандал, винаги има и трябва да има набедени.

Какво научихме от WikiLeaks:
  • Достъпът вече не е в ръцете на единици
  • Органите са безсилни да спрат информацията в Internet
  • Tъпо е да се опитваш да закриваш сайтове, при наличие на p2p
  • При нарастващ интерес, не може да се скрие информация
  • Eдин уникален начин да се тества силата на Internet
  • Всеки има мисия, и ако твоята мисия е да вършиш секретно мизерии, то някой друг е с мисия да ги покаже

Какво ни убегна:

  • Дори и да бъде отворен достъпът до всички, не може да бъде прочетен от всички. Някои хора чакат да чуят коментарите по медиите. Медиите са съвременната Библия, на която средновековния човек се е доверявал безапелационно. Абсурдно, нали? Оставяме правото и доверието си на другите и чакаме тяхната интерпретация...
  • Въпреки всички факти, може да се стигне до дезинформация. Това зависи от нагласата и пропагандата в съответната страна. Зависи от страстите за конспирация, а може и на съмнения за нов вид световна манипулация. Mоже да се твърди, че страната ти доставя оръжие за Йемен, обаче ти не вярваш чак пък в такава конспирация...нали, дали?:)
И последното ми твърдение за финал. Някои могат да сметнат, че не е правилно или песимистично, но твърдо стоя зад него:

Всъщност отварянето на тези секретни информации от WikiLeaks не внесе нищо радостно в онзи дух, че настъпват промени, а показа обратното, че нищо не се променя. Аз си спомням всичко от 2009 и тогава много се говореше за WikiLeaks.
Ще видите, още няколко седмици ще си говорим за WikiLeaks, след това всичко ще е както преди. Върнете се пак на видеото, което изтече 2009...Всичко се замаскира (по-скоро отшумява), страдат хората долу, а горе нещата някак си се оправят и подреждат. И ние, които не сме свързани с това видео от Ирак сме от обора на горните, на анализаторите, никога не сме познавали такава болка. Но пък също сме пионки.
WikiLeaks или който и друг, каквото ще да публикуват, нищо няма да се промени...Ще напреднат технологиите, ще се намерят неща, които да ни развълнуват, но земята ще продължи да се върти около оста си. И цялата тази вяра, че предстоят промени, веднага ще бъде потъпкана от факта, че силните на деня просто няма да имат вече нищо за криене. А сега дали имат? Мисля, нямат, но ние сме пас...по дефолт.

Проблем на месеца: Нема пенсии+



Защо образът на пенсионерите е негативен в лицето на младите...ами защото сами си изграждат образа на паразити, чакащи със снежинките да паднат и някакви благодеянийца. След това с тези трохички на милосърдие да отидат в близкия дискаунтър, да се натъпчат (каквото правят ежедневно впрочем), да храносмилат и без извинение парите да отидат в ..... досещате се къде. Е, това не е ли подигравателно? В същото време обликът на България откъм инфраструктура куца.
Сори, но не искам визията на България да бъде червено-пенсионерска, а искам европейски пътища, които да ни водят и доближат до Европа. Защото всички недоволни сега пенсионери нямат и грам принос България да бъде европейска или просперираща страна. И в отговор на състрадателните коментари, че тези хора са се трудили и изградили България, ще спомена някои от "изградените" неща.
Тяхното поколение изгради персони като Живков, Гоце, Станишев, Костов и т.н. Също така изградиха овчето търпение и толерантност, които напълниха страната с мафиоти, групировки, агенти с куфари от ДС, докато техните връстници в съседна Румъния чистеха Чаушеску и целия му комунистически кръг.
И май ни оставиха в наследство манталитета на търпението.
Тези хора от скудоумието си не са позволили в България поне да лъхне вятър на промяната. И знаете ли защо, защото с умиление сегашните "онеправдани" пенсионери си спомнят как по времето на бай Тошо хлябът и бозата са били стотинчици. Ето, това е поколението с обструктиралите мозъци, понеже е мислело с червата си...и продължава днес да мисли за червата си.
Не съжалявам, че изпитвам презрение и се гнуся от тези хора. Това са ТЕ, които в продължение на години, пък и сега се хващат за палците, ядат, плюят, молят се и гледат нагоре. Но за щастие електоратът на ГЕРБ не е изграден от пенсионери, та липсва елементът на сергеевата коледна демагогия. Предстои голямото слюноотделяне...
Моля ви, предайте на бабите си, дядовците си, на родителите си пенсионери, че талантливи студенти са с орязани и мизерни стипендии. Дано поне малко разумът да вземе превес над алчните им търбуси. А ако имат малко съвест, нека спрат да се възмущават и проклинат хора, които се опитват да поправят щетите, с които България бе наказана, именно поради тяхното малодушие и "зверски глад" през годините.
Пá и нагли на всичкото отгоре...


Blue Jeans



Кога за последно пребърка джобовете на дънките си?

Самотата е като бебе, което ридае до вас. Като бебе, което трябва да прегърнете и да му прошепнете няколко познати песни.
Ако искате пък, оставете самотата да спре да плаче от само себе си. Обърнете се и излезте от стаята. Честно, кога за последно събрахте смелостта да застанете лице в лице със самотата? Може би пък самотата не е толкова лошо нещо. Когато останат насаме със самотата, хората започват да мечтаят, да правят планове за бъдещето, дори започват да се опознават със самите себе си.
Спомняш ли си кога за последно си мечтал? Може би си позабравил някои от мечтите в задния джоб на дънките, а след изпирането си проверявал все пак там, спомняш ли си? Да, били са малко по-избледнели...заради водата. От джобовете сега излизат телефонните номера на някои важни хора или адреси, за които не си спомняме иначе...
Честно, коя мечта за последно забрави в задния си джоб? Кога за последно прерови дънките? Знам, от сметките, кредитите, ангажиментите и задълженията не ти остана време да направиш това. И така плачещата самота вече може да пълзи, а след кратко време ще проходи. Тогава, за да можеш да хванеш самотата, ще трябва да тичаш след нея, затова, още докато е в люлката ѝ изпей няколко познати песни, за да заспи. Между другото не забравяй и да я прегръщаш отвреме-навреме. Честно, кога за последно я погледна самотата в очите? Кога спря да се взираш в нея? Да, ти си знаеш най-добре, но аз само ще напомня.
Ами тогава, когато не можеше да се отделиш от компютъра и не можеше да спреш да говориш по мобилния си телефон и също тогава, когато непрекъснато се успокояваше с приспивни песни от сорта на "всяко зло за добро".
Кой може да си помисли, че тихата безлична пералня в ъгъла на стаята може да е от такова голямо значение... Кой може да си помисли, че едни забравени изпрани дънки могат да ни направят радостни и спокойни...
Честно, кога за последно сподели с някого онези мечти, които беше надраскал на лист А4? И докато ти мислиш, аз ще споделя някои от моите драсканици.
Отвън съхнат едни мои дънки. Цветът им е малко избледнял, отдолу крачолите са протъркани, и доколкото знам, май в десния джоб има скъсано място. Изпраните панталони, чиито джобове с радост пребърках... Вчера дори си мечтаех, когато бях прегърнала онова, ридаещото до мен бебе. Гледах го много дълго в тъжните очи и усещах колко мъчително минават часовете. А сега пък му пея песни и му прошепвам никога да не пораства, да не проговаря и да не се научи да ходи, защото не искам да ме напусне.
Ей, точно ти, кога за последно си мечта? Сигурно малко ѝ е останало на самотата да пропълзи от онзи момент насам, в който ти си запуши ушите и излезе от стаята. И пак ти, кога за последно прерови задните джобове на дънките си? Сега е твой ред. Онези забравени твои мечти трябва да са останали в задния джоб на дънките ти, провери. Не съм ли права?

Битката при Lidl [25.XI.2010 - 25.XI.2010]

Да си беден, си е цяло нещастие, но не е задължително и да си нещастник. А вие се държите като такива, докато малко безнадеждни идиоти се надяват гордостта да се превърне в национален предразсъдък. Който не позволява да се ходи на войни само защото саздърмата е на страшна далавера. Толкова саздърма може и да не изядем, но толкова, че и повече, далавера можем да направим.

Прочитам отново и отново написаното от Калин Руменов. Това са моментите в които обичам да казвам -Евала! Аз определно няма какво да добавя по тази отшумялата тема, но едно е сигурно - чревоугодничеството и унижението сякаш никога няма да заглъхнат. Това да си беден е просто едно прилагателно, което да оправдае алчността и селския манталитет. И точно този манталитет обича да яде шамари, ама да са на муфта! Даже понася шамари, в полза на стомаха...
И като се досетя елементите на цялата тази борба после къде са заминали, направо ми се гади. Хем ми се гади, хем ми се реве. Какво оставихте след себе си всички вие воини, победени от бананите? Какво оставихте след унижението си...
Tъжно ми е, че хората са бедни. Тъжно ми е, че все още масово живеят с пещерняшките си инстинкти, именно защото са бедни вътре в главата и душата, не стомаха.
Viva la Evolution
!
(да бе, да)

Раят далече ли е ?








wertyusa

Да благодариш на себе си




В двора изкопах яма, в която да заровя всичките си бели лъжи. Там изсипах цялата си ярост, презрение и омраза. Струва ми се, за кратко се успокоих. През нощта неочаквано заваля дъжд, който не спря до сутринта. Небето ми емпатизираше. Мислех си колко е хубаво човек да остане сам, далече от всичко и всички. Mислех си, а лъжите ми вече бяха затрупани в ямата. На сутринта видях, че дъждът бе проникнал в ямата и така белите лъжи, презрението и омразата бяха изкарани на светло... В мен започна да нараства едно притеснение. Задушаваше ме вече самотата...
След миг усетих на рамото си една ръка. Тази ръка ми подсказа, че не бях права, когато се опитах да заровя лъжите, омразата, презрението, тъгата. И след това тази приятелска ръка ме прободе със следните думи:
"Приятелството не е като любовта. Не е роза, която в зимата изчезва. Не чака пролетта, за да се пробуди. И колкото и да се счупи, отново сплотява, като капчиците вода. Защото приятелството, това си ти"
Да, понякога имам неистова нужда да остана сама. Опитвам се да скрия грешките от миналото ми. Искам хората да ме знаят като безгрешен и радостен човек и искам това да им хареса.
Всъщност ти ме научи на много неща, приятелко. Научи ме, че мога да живея с грешките си така както мога с удоволствие да отпивам чаша горчиво кафе. От теб разбрах, че да се извинявам е едно такова успокоение, което мога да сравня със слънце, което изгрява след буря. Вече умея да се извинявам на самата себе си, умея и да си прощавам. Забелязах това, че когато обичам себе си и хората ме обичат. Сега най-добрият ми приятел е моето Аз. Наистина обичам тази приятелка. Както обичам нея, така обичам и вас, другите хора.
Осъзнах, че е било голяма грешка да мисля, че щастието е в гоненето на далечни химери. Гонейки далечното, отдалечавах от себе си и онова, което имах в действителност. Всъщност щастието е било винаги на прага ми, не съм и допускала... не съм ГО допуснала.
Приятелко, тоест мое Аз, трябва да ти благодаря!
Дали някога хората благодарят на себе си? Аз го сторих. Ако искате да опитате, не ви е нужна помощта на никого, защото реално вие всеки ден, сами помагате на себе си. Бъдете приятели със себе си, за да могат другите хора да се борят за вашето приятелство.
Добре, сега не си ли заслужихте едно "Благодаря"? :)

Война [ на живот и смърт ]



Ето те...сега си на война, намираш се точно в центъра на бойното поле. Сред кървавите писъци търсиш сянката си. В ухото ти един глас досадно повтаря клишето: "Който вади нож, от нож умира".
Над теб кръжат бомбардиорвачите. Гласът в ухото ти, бомбардировачите и писъците...продължаваш да търсиш сянката си. Ранен си, а някой по някакъв начин те намира. Имаш чувството, че си назад във времето и ритуалът ще е дълъг.
Болката е в най-чистия си вариант, на ръба на лудостта си. В себе си чувстваш самотата на онези глупаци, които безнадеждно чакат помощ. Самотата на поробена колония, чакаща освобождението си. И отново започваш да вървиш, пътят е същият. Започваш да обичаш пустотата вътре в теб. Научаваш се за секунди да обичаш самотната си страна...дали не попадаш в шизофреничната клопка на времето?
Гласовете тук вече са два. Единият е до теб, а другият е много далечен. Сега отговаряш на въпросите, от които преди си се страхувал, а всеки отговор съдържа в себе си "дали яко бях..."
Небето от своя страна залива размислите ти с пороен дъжд. Отговорите на това небе са категорични и идват като пестници - един след друг, боли. Започваш да вярваш, че фигурата на смъртта се приближава...а никак не се имате с Бог. В цялото объркано уравнение има само едно неизвестно и това си ти. Все едно си в безкрайната война между бялото и черното и търсиш своята фигура, своя цвят. Къде си? Не знаеш.
Това е увисване между войната на живота и смъртта. За първи път не можеш да заложиш, не можеш и да предположиш за победителя...не те интересува, наистина. Чакаш само помилване, дано да се смилят. Животът ти сега е една риба, но на суша и в ръцете на другите.
Виждат се светлините на града. Вече си в края на тунела. Сърцето ти е готово да се пръсне. Светлините се умножават, остава още малко. Чувстваш се като в "Да изчезнеш за 60 секунди", но целта не е Мустанг Елинор, трябва за 60 секунди да откраднеш живота обратно.
Ето така студена е смъртта. След един живот, изпълнен с търсене и хиляди подготовки вече си на път - внезапно, неподготвен си. Не знаеш, а и никой не знае по пътя от какво се нуждае човек. Но не се страхуваш, защото си със себе си и носиш себе си.
Тази тежест смъртта се оказва един сън. Толкова тежи, че едвам се събуждаш, а е само бледа представа. След тази мъчителна нощ часът е 04:21. Тялото ти е изморено от войната и отново заспиваш, но чуваш ли, някой някъде крещи, защото в стаята му се води истинската война...

СПИН


През 1945 година в Сан Франсиско е създадена СЗО като подразделение на ОН, а на 22.7.1946 вече в Ню Йорк уставът е приет и подписан официално от представители на 61 страни.

Какви са задачите на тази организацийка? Измислили са да нахвърлят следните неща като задачи:
  • подобряване на здравните услуги,
  • премахване на острите заразни заболявания,
  • опазване на околната среда,
  • укрепване на професионалното сдружаване,
  • стимулиране на научните изследвания,
  • оказване помощ в откриването на нови храни и лекарства.
  • работи заедно с УНИЦЕФ за световни компании по имунизация. В центъра на интереса ѝ е борбата със СПИН, спонсорира изследвания за борбата с рака, насърчава превенциите на смъртността в резултат на тютюнопушенето
До този момент представителите на нито една държава не претендират и анализират задачите, които СЗО иначе е поставила като свои мисии. Всичко са едни напудрени и ентусиазирани изречения.
Преди известно време директорът на Отдела „ХИВ/СПИН“ на СЗО д-р Кевин де Кок беше заявил, че опасността от разпространение на хетеросексуална епидемия извън Африка е минимална. Тогава, когато го обяви, беше така. Сега 2010г. май вече не е така...
След това изявление стана ясно, че за превенция и подобни лигавщини в Европа и Америка са били пръснати излишни средства в продължение на години. Ако тези средства бяха изцяло вложени в рисковите райони на субсахарска Африка дали цифрата на зарезените /умрелите/ до сега нямаше да бъде намалена? Да, ако тези пари, които са били пръснати из страните, които не са криели рискове, а са били насочени към рисковите, днес СПИН нямаше да е такъв бич, който се разпространява с шеметна скорост.
Всички световни, правителствени и неправителствени организации, които са се насочили към СПИН проблема, вместо да изпълняват задачите си като предпазват населението от подобни болести, днес на 1 декември ми предлагат презерватив с идеята АЗ ЛИЧНО ДА СЕ ПРЕДПАЗЯ? Тогава по дяволите, защо ги има тези организации? Ето от този семпъл пример се вижда, че една организация като СЗО няма изградена правилна и полезна здравна система.
Днес е 1 декември и на тази дата ще бъде много парадоксално, ако се заразиш със СПИН, изобщо ще станеш за смях. Може през цялата година и след 1 декември да не мислиш много - много за тази болест, но днес не само да размислиш, ами и да се бориш - с подръчни латексови материали /на аванта/ и няколко флаерчета ...
Смешни инициативи.
Аз не приемам това, че днес е ден за борба със СПИН. Както се вижда, задачата да се предпазваме е наша, СЗО с този апел свършва "задачите" си. Само днес около 14000 души в света ще станат жертва на HIV. Удивителните да се ползва презерватив няма да намалят тази бройка. Абсурдно е. Това дали ще се заразиш с HIV е една много тънка игра на доверие. Доверие е ключовата дума. Досещайте се защо... И по тази логика никой не може да се бори със СПИН. Никой не е застрахован и не може да бъде. Съжалявам, не мога да съм безпредметен, "превантивен" оптимист.
Днес трябва да бъде денят за онези, които са болни от СПИН, да помислим за тези хора, за техните очаквания, за техните надежди, за техния обречен терминален живот.
Нека да погледнем проблема от гледната точка на един здрав и на един болен от СПИН човек. Здравите бихме искали да знаем дали някой е HIV(+), нали? Всеки ден се срещаме със стотици хора, несъмнено сме срещали и заразени, без да знаем, може би и без човекът да знае. Но ако знаехме, дали отношението ни към "спинозния" щеше да бъде непринудено? Веднага ми хрумва една недалечна сензация, когато тази година тръгна мълвата, че в Big Brother има серопозитивен участник. Масово хората не скриха любопитството си и масово хората бяха втрещени...примерът сам говори.
Днес всеки има право да скрие за болестта си (за съжаление и по вина на здравите). СПИН е стигма, много страшна стигма и когато обявиш това с добри намерения първо губиш работата си, губиш част от предубедените си приятели, фризьорът вече не иска да се занимава точно с тази спинозна коса, зъбите ти страдат, защото стоматологът ти не иска да се занимава точно с тези спинозни венци. Ок, здравните работници все пак са длъжни да те обслужат, но нека си представим реакцията на пациентите, които знаейки, биха (Не БИХА) седнали след теб, спинозният... Мога да продължа да изреждам, това са част от трудностите на един неанонимен HIV(+). Може би затова повечето са анонимни. Може би затова предпочитаме и да не посещаваме КАБКИС.
Написах, това е игра на доверие, дори и малко късмет. И не става въпрос за рискове, от които може да се спечели или изгуби, всяка минута е един риск. Животът ни е риск.
Днес е денят, в който трябва да започнем да сме толерантни към онези, които са имали злата участ да се заразят с нелечима болест, да бъдем коректни с тези болни, за да бъдат и те коректни спрямо нас. Представете си колко хубаво щеше да е, ако повече от заразените със СПИН признаваха откровено за проблема си.
На 1 декември и в 21 век трябва да спрем да говорим толкова много за презервативи, секс, хомосексуални и хетеросексуални, а да се информираме, че СПИН не се предава само по полов път, но и по много други абсурдни начини. И така, когато научим за някой заразен да не го окачествим като промискуитетно типче.
В света от СПИН загиват повече хора, отколкото в миналото по време на войните. До днес около 25 милиона души са починали, повече от 35 милиона са носители на ХИВ, миналата година се заразиха 1.8 милиона.
Тези цифри показват следното: Колкото повече СЗО се разраства, толкова повече се и забавя в действията си, и грешките нарастват.
Днес аз не мислех егоистично за себе си, опаковайки мозъка си в евтин латекс, а се чудех какво да пожелая на ностелите на СПИН. Знам, че тези хора ги крепи надеждата някой ден, някъде, някой да открие ефективна панацея. Не съм оптимист, затова им казвам, че са роби на болестта, докато не се излекуват от манията да се надяват. Истинската свобода настъпва, когато изхвърлим и последния грам надежда и се наслаждаваме на миговете, независимо дали сме (+) или (-). /поне така трябва да бъде в 21 век/


the social network

Thefacebook



Първият ми допир с феномена Facebook беше някъде около 2006 година. Тогава една моя позната от Англия ме попита дали имам Фейсбук. WTF? По принуда си направих, а регистрацията ми там бе в продължение на по - малко от 2 месеца. Не си спомням точно с какво не успя да ме задържи Facebook, но кратко време след като бях научила за сайта, забелязах, че по медиите започва да се вдига голям и истеричен шум около името на тази мрежа.
Премина известно време и хората масово започнаха да прекарват по-голяма част от времето си в един единствен сайт - Facebook. Дори онези, които не знаеха каква ОС ползват, имаха своите профили. Може би един от основните фактори се оказа това, че вече можеше да се избере ползването на езика, който владееш. Най-важното за човека е да разбира, а когато създадеш разбираем интерфейс, нормално е да събереш вниманието на 500 млн. души.
Когато вече достигна своя таван на популярност, навсякъде се чуваше за Facebook, четяхме новини, учудвахме се...и може би малко завиждахме. Всичко това ни го предложи един млад човек, роден през 1984, маниак на тема технологии и изпълнен с харвардски ентусиазъм. Името е Марк Цукерберг. На въпросите защо е създал Фейсбук и как му е хрумнало, най-добър отговор представят от Холивуд по книгата на Бен Мезрич. Дейвид Финчър, чието име свързваме със Se7en, Fight Club, The Curious Case of Benjamin Button, Zodiac, The Game отново остана верен на стила си като пренесе този социален феномен и върху белия екран. Финчър улови стандарта успешно за пореден път.
Откровено казано, ако не беше филм на Финчър, нямаше да прикове вниманието ми. Някои биха охарактеризирали филма като муден и в действителност е такъв, а и единственият момент на екшън елемент е състезанието по гребане в Харвард. Муден е, но въпреки това историята е завладяваща, нищо, че е лишена от фикции. Съдбата и харизмата на Марк Цукерберг са наистина достойни за филм. Именно в този филм водеща точка е самата история, а не режисьорът.
В основите на Facebook се крие философията, че отмъщението е ястие, което най-добре се сервира студено. Зарязан от красивата си приятелка за една нощ създава мрежа, в която да бъдат оценявани момичетата от университета и също за една нощ успява да стане най-известният студент в Харвард. Това е зародишът на Facebook. Може би отмъщението е наистина вдъхновяваща храна.
И за да не преразказвам и звуча спойлерски ще кажа само няколко неща за сюжета. Преплитат се обичайните теми за лоялността, приятелството, силата, парите, завистта, социалния статус и конкуренцията. Изобщо неща, с които биха се захванали Есхил, Шекспир, Пади Чайевски...
Духът на филма е обективен, защото Марк не е представен като предател, не се внушава, че съдещите го ищци са лицемери. Харесва ми именно това, че на зрителя се представя историята, а не се внушава.
Цукерберг е безспорен талант, защото успя да реализира практически теорията за шестте степени на разделението.
Някои могат да си внушат, че създателят на Facebook е един дистанциран и самотен младеж от Харвард. Не, нито един човек, колкото и да е надарен, няма да може да се прояви напълно, ако хората не му помогнат. Това е един от законите на човешкото общество. А на Марк му помогнаха повече от 500 млн. души, защото му повярваха и защото наистина имаше резон.
Според мен Марк Цукерберг трябва да бъде предложен за Нобелова награда за мир, защото научно-техническият прогрес не само преобразува техническия климат на планетата. Той води до изменение на социалната и нравствената атмосфера...а това е важна стъпка към това да сме с идея по-близо до мира, отколкото към животинската и пещерняшка агресия.

Траектория

Траектория
от един живот към друг



Напоследък литературният ми вкус се оказа малко сантиментален, малко духовно насочен и в големи дози езотеричен. Струва ми се дори, че не ме е срам да си призная това за езотериката /по-долу ще спомена защо/.
Случайно попаднах на едно четиво с автор Пако Рабан. Първата ми мисъл беше, че книгата е поредната прищявка на един разглезен VIP, a дори не знаех, че се занимава с писане на книги. Реших да спазя правилото "Не съдете книгата по корицата й"
, а впрочем обърнах внимание само на корицата и изобщо не подозирах, че се касае за езотерика, ако знаех - книгата нямаше да бъде сега в ръцете ми. Но за щастие интуицията ми работи на пълни обороти.
Като се зачетох, осъзнах, че не е толкова срамно да вярваш във всички онези "отнесени" неща, свързани с мистиката, астралните пътувания и прочие понятия, с които ни заливат по кабеларките едни откровено казано - дегенерати. Пако Рабан е далече от тези стереотипи. Хареса ми в книгaта стилът на писане и най-вече ненатрапчивостта, защото Рабан просто споделя, а не се опитва да убеждава и да лее сектантски лозунги. Но да се върна на нещата, които в мен останаха като мотиви за размисъл доста време.
Като начало, това е изненадата ми от личността на Пако Рабан. Преди, ако това име будеше у мен асоциации за аромати 1 million, бляскавост, успех и суета, то след тази книга осъзнах, че може би много малко знаем за личността, ако съдим за нея по успехите или изобщо по нещата, които е постигнала или не е постигнала. С една дума - вътре в личността на този дизайнер се крие духът на един модерен аскет.
Друго, което ме натъжи обаче са размислите за прераждането. На тези теми лично аз съм лаик, но отвреме-навреме от любопитство или от любов към неразгаданото често се интересувам. Пако Рабан пише, че ако някога сме имали чувството да срещнем непознат човек, но на секундата да го почувстваме така, сякаш сме го познавали, това означава, че в някой предишен живот сме били доста близки с "непознатия". Това за мен е един тъжен момент, защото някога, в някой друг живот, можем да срещнем най-близките си хора в различна обвивка, без да знаем, че някога този човек е бил важна част за същността, която носим. Ето още един размисъл за расистите.
След тази книга започнах като идиот да се взирам в хората, защото прочетох интересни неща за иридологията, физиогномиката. Хипотеза на физиогномиката е, че има връзка между физическото, умственото и душевното:

"Днес, когато се озова в лице с някой човек, не мога да се въздържа да наблюдавам ръцете му, формата на ухото му, наклона на очите, височината на ириса. И скоро вече знам какво да му кажа, как да го заинтересувам, защото тези характеристики съответстват на едно дълбоко аз, може би на едно неразкрито аз, на мисли, които този човек не смее да признае пред себе си, или които още не е почерпил от дълбините на вътрешността си.
От този момент знам как да го спечеля, знам какво очаква той от света, от другия, долавям това екзистенциално безпокойство, което всяко същество изпитва, дори най-прагматичните хора. Защото всеки измежду нас, до най-материалистичния, носи винаги в себе си частица мечта и абсолют."

Като цяло в тази си книга Пако Рабан е включил своите възгледи за живота, за онези екзистенциални въпроси, относно които малцина се замислят, потънали в битовизма си, за света на модата, глобалното затопляне... и разбира се, за любовта. Много впечатляващ размисъл, който аз споделям изцяло (още преди да прочета книгата) и в това е приятната магия, когато прочетеш сякаш своите неизказани мисли, написани от друг. А разсъждението на Пако Рабан за любовта и брака поразително напомня на Халил Джубран:


Пако Рабан - Туника без шев /извадка/


След прочита на книгата, нямах извод и все още нямам, просто винаги има една опция да се избяга от реалността за кратко и да се фантазира, да се търсят нестандартни тълкувания. Повечето биха сметнали, че подобни глупости са "изперкала" работа. Да, имам и аз резерви, но винаги има други страни, а никой не държи истината в себе си, кой знае...


Из Sheila Greenwald "My life story"

Oще щом се родих, родителите ми се погрижиха да направят от мен първенец по всичко.
На две години ме заведоха в Ню Хейвън. Затвориха ме в една стаичка, за да се науча да пиша на машина. Не научиш ли това на две години, значи просто си губиш времето. Когато двегодишното дете, което не знае да пише на машина, срещне свое приятелче, което знае, то се чувства объркано, унизено и от този миг нататък става последно по всичко.
На две години и половина ме изпратиха на училище, за да си играя с образователен материал. Показах блестящи резултати в беленето на моркови. Не си губех времето в безполезни и лекомислени дейности. Научих се да разпознавам материите и цветовете.
На три години мама ме научи да чета. Не знаеш ли да четеш на тази възраст, все едно си губиш времето. Нечетящите деца не напредват в училище и остават последни по всичко.
Родителите ми никога не са пренебрегвали социалния аспект на развитието ми. Непрекъснато бях в контакт с други деца.
След училище ходех на група за отдих. Никога не е прекалено рано да установиш наложителните връзки с деца на твоя възраст. Ако не стори това навреме, детето няма да може да се разбира с приятелите си, когато тръгне на училище. Тогава то не напредва и става последно по всичко.
Започнах да уча музика на три години и половина. Биех барабана и подскачах като маймуна, което не ми изглеждаше особено сериозно, обаче ме обогатяваше така, че да бъда първенец по всичко по отношение на музиката.
Сега съм на четири години и вярвам в себе си. Когато през есента вляза в избраната от мен детска градина, ще бъда изпълнен с решителност и готов да посрещна всяка ситуация. Ще започна да се превръщам в първенец по всичко!
Когато порасна, искам да стана боклукчия...

Из Sheila Greenwald - My life story

Автореклама

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668598

wertyusa Мартин ли е и Мартин глупак ли е? =D
От този ден нататък добивам ново самочувствие. Започвам да се движа с Карбовско самочувствие. Каква привилегия доживях...моят стил да бъде сравняван с този на Карбовски (или май обратното), но както и да е. Няма как да не се похваля лично аз. Карбовски навярно би се обидил на объркването, съжалявам, но..that's my prerogative=)
Сега сериозно, защо съществуват толкова тъпи фенчета на Кевoрк Кеворкян? След като си заинтересуван от даден nickname, то Google ще задоволи любопитството и съмненията. И 25 резултата имаме все пак wertyusa :) Виртуални невежи, това не е предмет на усилена логика...
Или когато съм сред група неделно промити мозъци и имам различно мнение, то аз съм засегнатият човек от статията? Ами не, аз съм човек, който е имал удоволствието да се роди в демократично време и съм човек, който е имал възможността да срещне и други журналисти, вместо "всяка неделя" пред телевизора да се възхищава на единствената си опция с презумпция, че това е една различна гледна точка... Е, май доказвам, че не wertyusa e глупакът.

Циркова арена

Хората са устроени така, че се чувстват великолепни и именно хуманни, когато видят нещастие и у тях се пробуди съжаление...великолепното чувство, което ти напомня колко добър и извисен си ти. Или поне така си мислят продуцентите на буквално ЖАЛКИТЕ две предавания по ЬTV и NovaTV.
Вече има нова тенденция в медийния бизнес. Тенденцията е печеливша и се нарича"милозливост".
Аз се явявам поредният учуден от наглостта зрител, който предлага съвсем банални неща. Не виждам смисъл от продуцирането и подкрепянето на такива предавания, защото аз не съм "човекът, който се смее" от книгата на Юго. Нещастието на другите не ме развлича и не ме кара да съм ЧОВЕК от великолепната общност на състрадателни люде. Цялата интрига в общи рамки се състои в драмата кой е по-по-най. Дали зрителите на NovaTV са по-човечни от зрителите на ЬTV. Това всъщност е евфемизъм. Истината е в надпреварата дали Тупарев ще го начука на Халваджиян или обратното. Амбициозни въжделения за PR и пари са стъпили върху човешки съдби и за тези човешки съдби са се загрижили хора, които ежеседмично посещават екзотични дестинации като Бора-Бора и в гардероба си имат колекции от хиляди обувки. Но те не са загрижени точно за съдбите, те са загрижени за това да направят зрителските съвести чисти, разбирате ли - те искат да ви направят по-добри. Наблюдаваме един ясен и чист пример на демагогия. Но за мое щастие това е само опит за демагогия, т.к. май глупави хора малко останаха.
Салич,Мамалев, Тупарев, Халваджиян и всички ваши марионетки - вие сте гладни, вие сте алчни, вие сте лицемери и плюс това сте едни много лоши актьори. Използвате нещастието като суровина и от тази суровина е направен жалкият ви маскарад, който всяка седмица артистично слагате за около 2 чàса, ала когато бивате попитани къде е вашият личен пример, вие нагло се скривате зад словесни еквилибристики.
Обаче и друг въпрос ме вълнува напоследък. Всички тези звезди, които така "безвъзмездно" участват горките те... след няколко години каузите на тези предавания ще са съсредоточени пък към това, да осигурим състрадателно пенсии и сандъци с ордени на същите тези звездички.

Цикълът на лошото


"Освен стереотипите за години, пол, цвят, класа или религия децата трябва да получат и възможността да узнаят, че в цялата тази гама просто някои хора са отвратителни, а някои - възхитителни." Така казва Маргарет Мийд, една доста проста истина.
Не се явявам защитничка на циганите, дори не им симпатизирам, но когато говорим за деца ми се струва неуместно да ги делим по критерии. Нито едно дете не е продукт, на който лесно можем да залепим стикерчетата със стереотипите, дори и цена може би... Пределено ясно е как са се почувствали тези 24 родители, когато са узнали, че децата им ще учат с "мангалчета". Били са втрещени, неспокойни, дори ядосани. А как са се чувствали децата им. Предполагам объркани, защото децата се раждат с отворено съзнание...tabula rasa, но възрастните след това ги увреждаме и завинаги ги затваряме в кула от предразсъдъци. Напълно съм убедена, че в момента за тези 24 деца светът е черно-бял с добри и лоши, разбира се - а лошото винаги е черно или по-скоро черното винаги е лошо! За момента е така, но след време тези вече пораснали деца ще бъдат едни тесногръди хора, мразещи определени кожи. Това не е проблем за определената личност, но е проблем за човечеството като цяло. Защото когато подминем тинтявата, ок- правим лошо, но пък и размножаваме лошото и омразата. Интересно как се е почуствало пък едно от тези цигански деца. Какво ли е чувството да бягат от теб, да те презират, а ти да не знаеш причината. Както написах tabula rasa са децата и ако към онези 24 деца са написали "бягай от цигани", то на дъската на тези 12 циганчета е написано "мразят ме без причина". Низвергнати от обществото, да, знам какво да очаквам след време от тези вече пораснали циганчета. Те също ще мразят.
Дали някой си дава сметка как една толкова проста ситуация, една такава безумна реакция ражда лоши хора. Това е цикъл, защото родителите на 24-те деца са лоши, циганите като цяло са лош етнос (а ние съдим за индивида по болшинството, за съжаление). И по дяволите не ми пука за интеграцията, не в това е смисълът. Болката е, че невинни деца стават жертва на стереотипи, а човек е толкова отворен/добър, колкото неговите стереотипи му позволяват. Шанс...

Euthanasia


Имало един министър, който искал да се запознае със състоянието на болните, с техните нужди и все пак искал да подобри работата си. Посетил една болница за психично болни. Бил посрещнат от главния лекар там и започнали визитата си из стаите, но болните тогава ги нямало вътре. Били са в градината. За да говори с тях министърът излязъл отвън, видял е как скачат от един трамплин вътре в плувния басейн и въодушевено споделил на главния лекар:
- Това е чудесна работа, има всякакви удобства за болните тук.
Главният лекар поблагодарил и отвърнал:
- Само ако можехме да напълним този басейн с вода, г-н министър, тогава щеше да бъде хубаво, наистина.
След като видял, че басейнът всъщност е празен, силно разтревожен министърът се затичал към трамплина. Там един болен се подготвял за своя скок. Министърът веднага изкрещял:
- Не скачай, недей, този басейн е празен!
Лудият отвърнал на министъра:
- Каква е разликата, приятелю, аз и без това не умея да плувам…

Хипстър


Да си хипстър е точно като да си чалгар - трябват ти няколко дрешки и ярък маниер на подражание.

Какво всъщност е хипстър субкултурата?

Понятието се заражда още през 40-те години на миналия век (не е създадено в това хилядолетие от група безделни арт фагчета - OMFG, каква изненада!).
Аз свързвам хипстеризма с бийт-поколението, коетo много ясно присъства в литературата на Джак Керуак, Хънтър Томпсън, Чарлз Буковски и може би още няколко представители, за които ПОВЕЧЕТО от съвремените хипстърчета не са и чували, какво остава да прочетат.
В онези години бийт-поколението не е подражавало и не се е стремяло да поставя себе си в рамки и групи. Това от своя страна поражда у мен друг въпрос: откъде този масов стремеж на хората винаги да се идентифицират с групи и дори субгрупи - група на анонимните алкохолици, група на самоубийците + отделна субгрупа на оцелелите такива, група на ултрасите, група на метълите, група на растафарите, група на бг-майките, група на озлобените фригидки и още, и още. Предполагам нуждата от помощ. Тогава, когато не можеш да бъдеш себе си, имаш нужда от това да си в дадена група/култура, вид спасителен пояс за твоята давеща се душа.

Как в днешно време се става хипстър?
Събуждаш се сутринта неудовлетворен и сърдит на целия свят и решаваш, че ти трябва да се отличиш от шибаните чалгари, рапъри, хаусъри, метъли, пънкари, емота...WTF, а за теб какво остава, oh yeah, сега е "куулско" да си хипстър и ставаш хипстър. Вече си освободен и независим. Не ти пука от модата, можеш да живееш на автостоп, парите са ретро, гади ти се от блокбъстъри, а твоята музика се върти само в ограничен кръг. И така, можеш до края на живота си да ядеш само солетки, но в същото време конверските ти струват около 500 , не че са trendy...Все пак за да си авторитетен хипстър се изисквa поне веднъж да си бил сниман за Sofia Street Style.
Обичаш вече инди-филми, можеш с часове да гледаш точно онази сцена на свободното падане на есенното листо...съвършенство, което само твоят арт-мозък може да оцени. Започваш да осъзнаваш и да вярваш КОООЛКО си различен от другите глупаци.
Натъпкваш своя iPOD със заглавия, които си сигурен, че никой не е чувал. А когато срещнеш някой задръстеняк, веднага му споменаваш за новия албум на NeoBoneheader, да се изтънкнеш. Пък и ако не презреш някого днес, няма да си пълноценен хиспстър.
Лесно е.

P.S. Не мразя хипстърите, просто са ми леко смешни. Те са като всички останали сдухани тийнове - неоригинални и монолитни. Объркаността им ги тласка към даден дрескод или към даден стил в музиката. Но какво ще се случи, когато да си хипстър ще е масово модерно...

Простотия на килограм



"Баба ми казваше..."
, "Баба ми Бог да я прости, казваше..."
Тази досадна и омразна за мен реплика забелязвам, че присъства вече не само в речта на лелките, но и при все по-млади хора. Тревожен факт. Колко ограничен трябва да си, за да цитираш, пък и да се възхищаваш на великите прозрения на баба си и то в 21 век... Дразнят и въпросните възрастни хора, които благодарение само на годините си - "житейския си опит" и нищо повече - са се сдобили с философско самочувствие, за да поучават и да си мислят, че с думите си оставят след себе си крупна мъдрост за поколенията.
Хора, осъзнайте се, животът на вашата любима баба е бил коренно различен от този, който живеем сега и подобни бележки коя баба какво е казала може да внесе хумористичен елемент (за мен лично направо еснафски елемент).
Друг път ще отделя време да си помисля какъв ли е животът на мои съвременници, които попиват мъдрост от великите мозъци на бабите си!

Извадка - жизненоважни цитати (много лесно се откриват в Google). Ето с такива примери и възхищения прогрес няма да има, тотална селяния:

Баба ми казваше: „Лекар не се лъже” и „На лекар всичко се казва”

Баба ми казваше, че е грехота да се обръща хляб с горната кора надолу.

Баба ми казваше - Ще дойде време, когато по земята ще тръгне дявола

Баба ми казваше: „За да ти е вързан един мъж, дръж го отвързан!

Баба ми казваше един лаф - "Всеки е длъжен да е умен"

Баба ми казваше: "Сърцето е на лицето"

Баба ми казваше: ”Малките камъчета обръщат колата

Баба ми казваше едно време ,че всичко което се захване на пълнолуние е на пълнота!!

Баба ми казваше - размера няма значение, стига да е голям

Баба ми казваше "Зелето обича мазнинка

Баба ми казваше "Никой не е по-голям от хляба и неговата липса убива...всеки народ..."

Баба ми казваше: "Сто души - сто акъла, ти от своя се не дели"

Баба ми казваше, че една жена трябва да умее всичко, което мъжа и поиска.
Баба казваше,че за да бъде човек добре или /щастлив/ му трябват 3 неща хляб,вода и светлина и деца за да осмислят всичко останало.

Баба ми казваше, че ако не удариш тестото 100 пъти в масата не става ни пита, ни баница
Баба ми казваше, че детето се възпитава с топла приказка

Баба ми казваше: пияна жена - весела къща

Баба ми казваше, че като кажеш на някое детенце, че е много хубаво, веднага трябва да добавиш "Пу-пу, да не ти е уроки!"
Баба казваше – „Право Куме та в очи.”

За вярата vol.2 (нихилистични прозрения)

Всеки, който вярва(фанатично), независимо в какво; всеки, който разсъждава, мъдрува или действа е една стока католици, фройдисти, националисти, ултраси и т.н. ...
Вярващият човек е по-опасен от гладно животно. Вярата ги тласка към действие, към несправедливост, към зло, към войни. Когато ги слушате, добре е да се съгласявате с тях, да мерите с предпазливо и учитиво мълчание силата на тяхната проказа и винаги да им давате право.
Най-презряното и най-субективното може да послужи на човек, за да заложи на него вярата си и сетне да продължи да я разпалва. Например - последният любим човек, едно куче, един футболен отбор, едно число от рулетката, призванието на цял един живот.
Заразеният с този вид проказа се възбужда, когато срещне пречка, най-малката действителна или предполагаема съпротива го кара да се поти под езика; търси да се утвърди - да утвърди вярата си - като тъпче, прегазва човешки тела или най-нежни чувства.
С космическа помощ е по-добре да не срещате подобни хора; а за да си помогнете, минавайте на другия тротоар.

Мис Русе



Това, което се случи около фейсбук скандала с Мис Русе много ясно показва жалкия характер на хората и по-точно на осем хиляди (дори много повече) подиграватели без капка съвест в душите си. Няма да пиша за красотата, защото не това е темата. Това, което ме вълнува е човешката психика и жестокост. С пещерняшка агресивност бива нападнато едно 20-годишно момиче, само защото е дръзнало да се яви на конкурс за красота, че е и спечелила. Това 20 годишно момиче всъщност служи на всички онези комплексари, за да се усмихнат и да се самозаблудят относно собствените си качества. Говорим за един много особен манталитет, който май само по нашите ширини вирее. Атавизъм го наречете, просто сега фейсбук изпълнява ролята на седянката в махалата, където бабичките коментират кой колко е грозен и дефектен.
Мили естети, изливате негативизма си върху момиче, което носи чувства. Не говорим за носителка на провинциална корона, а за човек. Замисляте ли се как тя поняся цялата тази гавра, която сте си спретнали във фейсбук?! Ами ако утре реши, че не иска да я понася, ако е с лабилна психика, как ще се почувствате, безмозъчни хейтъри?! Сигурно ще се кефите?! О, да, забравих, тя сама си е избрала да участва в конкурса...е-и, пак нищо не ви дава право да наранявате по такъв груб начин едно момиче.
Мили естети, защо все пак не се възмущавате от "грозните" медийно известни ВЛИЯТЕЛНИ ХОРА, от техните одалиски, дъщери, синове и т.н. ?! Защото сте страхливи естетчета, мишки, които от компютъра нападат лесно накърняеми хора. Това се нарича жалка душевна мастурбация. Сигурно така се чувствате самите вие по-красиви...Всъщност сте ужасно грозни в душите си, достатъчно ми беше да прочета мръсните ви думи и мръсните ви фото-подигравки.
Изкушавам се да публикувам снимките на всички онези "красавици" и "красавци", които са в потрес от новата Мис Русе...ами би се получило нещо доста смешно и пословично, но за съжаление нямам такова право (пък и не ми се яде бой). Изводът е: Не сте по-красиви, когато охулите и унижите някого, който с нищо не ви пречи. Погледнете вътре в себе си, какво се е събрало там, почистете го. После погледнете и огледалото, разкритикувайте собствената си визия, а после...после не давайте определения кой колко е грозен, защото лошият човек вижда само лошите неща. И пак подчертавам не говорим за красотата на Мис Русе, говорим за грозотата във взаимоотношенията.
Начертайте злобата и омразата върху лед (не виртуално) и изчакайте да изгрее слънцето.

Big Brother Family - всичко по левче






Ако форматът на Big Brother представлява един умален модел и извадка на обществото, сред което живеем, още утре искам да емигрирам!
Семейство...да, тази дума предизвиква асоциация с битовизми, поне при мен. А в стремежа си да се доближат до битовизма, продуцентите от Big Brother са поели риска да поднесат на зрителите една посна яхния, обилно мазна. И честно казано, тази вечер всички зрители бяха натъпкани с нея.
Не мога да установя каква е целта на предаването - да се самосъжалим като общество или да се забавляваме. Ако изобщо склоним да гледаме тази форма на съжителство, която много наподобява комуналните жилища, дали ще бъде заради това, че ние, обществото, сме представени от тях и всъщност обичаме да се гледаме отстрани и така да откриваме грешките си? Или заради онова познато на всекиго чувство „о, имало и по-зле от мен”. Нито един от тези претексти за мен не са основателни, за да се гледа подобно блато, в което са потънали дози провинциализъм и еснафщина, балканска еснафщина...
Няма да излъжа, ако споделя, че гледайки Big Brother Family от моя телевизор долових евтин парфюм, а и не беше полъх, ужасно вонеше на евтино. Грубо е, но самите хора в този дом са евтини, - евтини дрехи, евтини мечти, евтини жертви, евтини обноски, напудрено обилно с евтина маскарад.
Обикновено във филмите, когато група непознати се събудят затворени в някакво пространство, след време установяват, че нещо ги свързва. Нашите герои, участниците, ги свързват доста неща...всъщност те са еднотипни, не са свързани, преплитат се направо. Противно на очакванията не са подбрани различни прослойки с различен лайфстайл. Тук мъжете до един са мачовци, сякаш са синове на Бай Ганьо – във всеки един можете да откриете по нещо от героя на Алеко. Тези горди мъже изхранват семейство с 300 лева. Тази сума е достатъчна, за да покаже до каква степен един млад човек уважава себе си. Жените са смирените робини, които ще направят всичко, за да получат заслужения си подарък, заслужения си секс...или изобщо да заслужат онзи миг, за който като че ли цял живот са мечтали – да бъдат семейни жени. Мъжете им може да носят само 300 лв, но те като модерни отчаяни housewives знаят, че животът им е прекрасен, а ботушите от 20 лева ги правят обект на завистливи погледи. Не мога да определея тази сюжетна линия дали ми напомня на порно филм или на някое произведение, олицетворяващо патриархат. И като споменах порно, убедена съм воайорските страсти на зрителите ще бъдат задоволени, няма да са миражи, защото за висок рейтинг/за пари продуцентите/хората са готови на всичко. Готови са да излъчат и спонсорират простотията на един народ. А народът е готов да изложи простотията си на показ, с гордост дори.
Простотия, евтиния, порнография, бой и сръбска музика – Big Brother Family започна!

Бягство

Едно е да изучаваш и разбираш действителността, а съвсем друго е да я понасяш. "Човешката природа - казва един голям поет на модерната епоха - може да понесе съвесем малко действителност". Това прилича на извинение, но той всъщност само обяснява. И тогава, когато не можеш повече да понасяш дадена действителност, но не си и в състояние - нямаш сила или нямаш смелост - да я промениш, не ти остава нищо друго, освен да избягаш.
Разбира се, бягството може да бъде няколко вида. Извинете ме за педантизма. Някои бягат във времето, в спомените или, напротив, търсят спасение в планове за бъдещето, в надежди, в децата; други бягат в жаждата за власт, други в жаждата за съвършенство, някои в собственото си творчество, други се свиват в собствената си черупка, но същественото е, че всички бягат, че никой или почти никой няма смелостта да остане очи в очи с действителността.
Впрочем изкушавам се да си противореча. Казах, че бягството е противоестествено решение. Вярно е, че е против естеството въобще, но не е и против нашата природа. Съдбата ни, независимо дали започва с бягство от рая или с бягството на едноклетъчните, е неспирно отдалечаване от нещо, вечно заминаване към неуточнен адрес, подобно на заминаването на онези изгнаници, които напускат родината си, преди да се сдобият с друго гражданство, преди дори да са сигурни, че някога ще го получат. С подобно минало няма да бъде преувеличено да тълкуваме цялата история на човечеството като постоянно отчаяно бягство напред или назад, винаги, разбира се, по спирала.
Фактът, че бягството е постоянна величина на историята, не й пречи обаче да бъде знак за поражение. Въпреки всеобщото мнение, бягството рядко води до спасението, което се очаква от него. Много по-често и в един дълбок смисъл, то е ars moriendi, изкуството да напуснеш живота. И в радикалните случаи то придобива наистина формата на самоубийство. В този смисъл, но само в този смисъл, бягството е и освобождение...

Омарите от женски пол



Според една провокация на Мойра Макс, има разлика във варенето на женски и мъжки омари. Мъжките се варят задължително със захлупен капак, защото помежду си правят пирамида, за да се измъкнат от съда. При женските няма смисъл от похлупак, вътре във водата се дърпат взаимно надолу.
Няма как да не съзря някакъв личен момент в подлата постъпка на Антония Първанова. Като за начало ще спомена, че госпожа Първанова много бързо забрави онзи миг, в който НДСВ беше септичната яма на политиката, а бъдещето й на евродепутат зависеше от група провинциалисти в Плевен. Сега вместо да си пасува и да уважава многоизстрадалия си пост Антония Първанова показва една сцена, достойна за детската градина. Няколко дни тя прави маратони по изявления, които откровено звучат като пионерче, изказващо другарчето си.
Това е еклектика от прословутата женска злоба и манталитет на предателство. Бойко Борисов определя постъпката като неджентълменска, аз я определям още по-остро - като липса на патриотизъм. Как е възможно масово, дори редови граждани да наддадат такъв вой към представител на държавата ни?! Гледам телевизия, чета форуми, не мога да повярвам защо повечето се състезават да иронизират и да подлеят вода на една жена, която е отишла в Брюксел, за да защитава нашите интереси, да се развива!
Какво значение има това, че Румяна Желева или съпругът й едва ли не имат кладенец в двора си? Нека се обърне внимание на личните качества на този човек.
Но на Румяна Желева не беше дадена възможността да се изяви, тя беше умишлено провокирана и обърквана, закопавана. Вместо да сподели подготвените си идеи, тя трябваше да доказва на обзкоствачите какво притежава...в същия този момент, сънародничката й Първанова като освирепяла хиена раздаваше правосъдие.За нейната постъпка има един много хубав български израз - изпортване.
Може би това е отмъщението на НДСВ, заради позорното изгонване на Меглена Кунева. Дълго замислян цирк, към който удобно се присъединиха и комунистите, грешка - социалистите. Този почерк с писането на доноси носи аромата на БКП, явно много дълбоко е заседнал в гените на някои поколения.
Историята на ЕП не познава такова охулване на кандидат от собствената му държава. Първенци сме в жанра.
Отново сме музата на Давид Черни.Чудя се, дали като цяло всички не сме едни женски омари?

Chushkopek - project ID:ПЧП 1


Тази идея я видях под формата на страхотна карикататура във
в.Новинар, дело на Чавдар Николов.За огромно съжаление не
успявам да намеря и снимам вестника, затова експериментирах с Photoshop.

Чушкопекът беше определен наскоро като битова революция на ХХ век за България естествено.Думите тук и коментарът са излишни, пък и винаги ще са недостатъчни.Но основният въпрос като че ли се върти около това, дали с този си вот, зрителите на БНТ не са проявили чувство за хумор, помайтапили са се един вид.Аз не мисля, че се касае за такова чувство, защото в началото на миналата година пред цял свят доказахме липсата на такова.Става въпрос за сатиричната скулптура на Давид Черни "Европа".Тогава станахме известни с прекалената си сериозност.
Чудното обаче с чушкопека е, защо насила се излагаме...На кого му е хрумнала изобщо гениалната идея да направи такава категория като "битова революция", в която фигурират все просташки, примитивни неща, с изключение на телевизора и радиото, автомобила, мобилния телефон, електричеството! След като няма с какво да се похвалим в една такава сфера, то трябва ли да обръщаме нещата в ирония?Аз все още не мога да повярвам, че това по презумпция е било сериозно замислено...
Няколко думи за чушкопека, това революционното откритие, което не само е подобрило кулинарното ежедневие на българина, но и както някои пишат - обект, провокирал философксия полет и еротичното въображение.С една дума - поронография, балканска порнография.За историята - чушкопекът е роден от много, много изтерзания ум на дипломиращ се студент.Какво да измисли тогава бъдещият инженер В.Стоилов...ами цилиндър с реотан.И това е революция!Лари Пейдж и Сергей Брин в университета създават проекта Google...
Описанието на легендарния филм "Боговете сигурно за полудели" започва така "Една бутилка от Кока Кола може да се окаже повратна в отношенията на общност бушмени".
При нас това не е било бутилка, а чушкопечец.

Жените от село Ресилово

В Отечествен фронт беше показана историята на две възрастни, ниски жени от село, близо до София.
1.Увод

2.Същност

Заключението е отворено и оставено в ръцете на зрителите, на всеки един от нас. И за огромно съжаление (годината ще натъртя като Карбовски)- в 2010 година, Бог вече се е инкартирал в образа на институция, някаква си институция. Нещастията вече се дължат на институциите и властимащите. След този епизод масово всеки пише и говори, че институциите не си вършат работа, обаче за разлика от мен, хората са осведомени и ги назовават - община, правителство, кмет и т.н. Никой не търси ответа в себе си. Сега обаче ще поразмислим за въпроса по-задълбочено...
Тази история не е обществена, тя е лична. Лична е, защото за последствията от 75 и 88 годишния живот на тези жени не е виновно обществото, в това число и управляващите. Като пиша управление, тези жени са господари на съдбата си. Да припомня, те също са били млади. Били са и свободни, имали са свободата да продиктуват поне малка част от живота си. И всъщност са го направили, те са избрали да не ходят на училище, да не се интересуват от буквите. Изборът да не се омъжат също е техен...казват за всеки влак си има пътници, това ми хрумна в началото, сетих се за този случай. Да, но като размислих намираме се в Ресилово, селце, като всички останали - обременено с предразсъдъци и стереотипи. И ако в нашата ситуация визията е проблемът, то по дяволите, има толкова начини да не останеш самотен!
Баба Лиляна и баба Василка не умеят да гласуват, правят го по навик, пускайки цвете в плика, няма вот. В младостта си обаче са направили своя житейски избор и последиците сега показват, че той не е бил придружен с цвете. Този избор е придружен с един срутен коптор, мизерия и липса на съзнание - видими неща.
Не мисля, че те са джуджета, това са (били) две способни жени, които са останали джуджета по своя воля. Заседнали са дори във фазата на Хомо хабилис, в 21 век! Прави ми впечатление, че осъзнават бедното си преживяване, въпреки, че нямата телевизор, радио и не са ходили на гости у никого. Как го усещат ли? Инстинктивно, инстинктът на съвремието ги е докоснал, много малко, но е успял. Ето какво казват:
"На Нова година няма 'леб, хората ядат, но ни се гладуваме като зверове....Те така живеем цигански живот, ама на циганите дават, разни боклуци, а на мене що дават?"
.
Гладът е онзи, който ги уведомява, че не живеят добре. Безспорно е, това е чиста драма, без примеси на други жанрове, и ако в разказа за Компирите можехме да открием и възможност за смях и дори гняв към тях, тук при двете баби нещата са плачевни.
Никой не може да ме убеди, че възрастните сестри не са имали възможността да се погрижат за бедната си къща. Тук не трябват средства, а просто елементарни навици. Не мога да предположа защо им липсват. Но изводът е ясен - те просто съществуват, без да си задават екзистенциални въпроси. Дрматичното е, че може би нямат представа защо е така, не знаят в името на какво го правят. Ако една монахиня избере манастира и лишенията, тя го прави в името на вярата си, осъзнава приоритета си. А тези жени в името на какво съществуват по този начин? Сигурно в името на това, масово всезнайковци да обвиняват колко жалка държава сме и как правителството не си изпълнява задълженията. Дори Мартин Карбовски индиректно вметна това, колко далече е нашата родина от 2010 година...
А какво трябва да се направи сега в този случай? Да се раздадат поголовно помощи ли? По този начин да лансираме един нов модел: "живей сега за мига, пък като остарееш държавата ще се погрижи за теб". Този материал на Мартин Карбовски е много поучителен по житейските въпроси, защото когато човек достигне определена възраст, трябва да има способността да погледне далновидно и да повярва, че все пак съдбата само раздава картитите, ние ги подреждаме и играем с тях.
Всички недоволстващи трябва да се събудят и да осъзнаят, че не са роби, а управляващите не са фараони. Задачата ни не е да изберем някого и после в продължение на години да прехвърляме отговорности. Ние сме независими хора и вместо да се хленчи, може всеки един жител на Ресилово, а и не само оттам да помогне на тези жени с каквото може. Проблемът винаги ще е липсата на гражданско общество и гадният манталитет на "прехвърлянето".А съвестните и будни хора, както в един красив филм "предават нататък"...добрите дела!

Сутрешен цирк

МИЛЕН - ПРАШАР! (уникален разговор)
video
Отдавна не ми се е случвало да се хиля пред телевизора, но този сутрешен разговор беше просто размазващ.Милен в действие - спори с телефон, вика на воля.
* прашар - смотаняк, некадърник, тъпанар

МИЛЕН ОТНОВО НАГЪЛ
video

Поведението на двамата вампири Лора и Милен с всяка изминала сутрин става с дози повече безпардонно и откровено отблъскващо.Двамата са способни само за 5 минути да определят денят ви - ако започнете сутрин с тях, денят ви ще бъде 80% лош.
Първо започваме с утринната психзарядка на Милен по избиване на комплекси.Обаче този комплексар е от щастливите такива, защото в рамките на 15 минути може да се изгаври с немалко хора по телефона.Елексир за душата му са жените на балзакова възраст, които сутрин ведро-ведро, влезли в ролите си на "благи женички", сервилно леят суперлативи по любимия си "Миленчо".Той от своя страна, /мъжкарчето/ ги удостоява само с една усмихва, онази неговата запазена мазна усмивка а'ла Ст.Софиянски.Винаги се намират по няколко такива зрители, които да погалят Цветковото его.Но по-интересни са една друга група зрители - онези, които по много лек начин успяват да докарат нервите на Милен Цветков до истерия.Тук великият водещ също си има тактика- не успява да скрие собствената си изнервеност, но умело демонстрира желанието си да ни издразни и нас, зрителите.Това се състои в крещене и повтаряне на едно и също (обикновено въпрос, свършващ със селяндурското "аааа"?).От цялата работа най-тарикат излиза Лора Крумова.Тя ехидно се усмихва не само на балъците-зрители, но и на Милен.
След като еготата на Милен и Лора биват задоволени, бичът се стоварва върху гостите им.Двата авторитета в българската журналистика са достатъчно самоуверени и еснафи, за да вярват, че са по-умни от всеки един, който е срещу тях.
Първо, Милен Цветков няма журналистическо мислене, той не е журналист, а един клоун.Клоуните в днешно време ги наричаме водещи.Второ, този човек имам чувството, че през живота си е чел само лекцийките от СУ и вестниците рано при прегледа на печата в предаването.Това му е базата.Да, той е тъп и никога няма да развие интелект.Досега не съм чула той да се възхити от някого и да признае някого.Тъп, ненужен за телевизията тарикат.
Лора Крумова в цялата схема е сложена за баланс.Тя има журналистическо мислене, обаче синдромът на старата мома я е заразил.Усеща се киселият й аромат дори през телевизора.Не върви.
Очевидно е, че тези хора работят с нежелание.Те не ходят на работа, за да ни поднесат новини, те са в това студио, за да се самодокажат.Питам аз, защо още ни ги натрапват?!Защо, след като броят на псуващите зрители нараства?Това не е ли достатъчно добър показател, че тандемът е неприятен.Сега Милен Цветков би ме посъветвал да си включа National Geоgraphic, може би...да, но аз искам да гледам Нова Тв сутрин, без там да са МиУен и Лора.