Българската Коледа - милосърдие в банкноти

Из интервюто на Георги Първанов по повод търга на Ьtv за децата от "Българската Коледа"

Ани Салич: Вероятно нашите зрители си задават въпроса "защо през цялата година не помагаме, защо отново по Коледа, защо отново чрез SMS-и и дарения"?Каква е ролята на държавата?

Георги Първанов:Този въпрос не е към мен.Аз не отговарям за здравната политика в ДЪРЖАВАТА.Винаги съм казвал, че ДЪРЖАВАТА е длъжник към здравеопазването.Винаги съм казвал, че не е достатъчно това, което се прави.ДЪРЖАВАТА не може да бяга от своята отговорност.И очакванията към ДЪРЖАВАТА ще нарастват.



Ани Салич: Българите вероятно помнят и са чели истории за това, че след Балканските войни, въпреки многото сираци, не е имало изоставени деца на улицата.Все се е намирало някой, който да ги подслони, да ги обгрижи.А сега всеки месец има изоставени деца.Дали бихте застанли зад една инициатива на ЬТV и на Unicef за това домовете за малки деца да бъдат затворени, да не съществуват повече?

Георги Първанов:Значи вижте, затварянето трябва да се предшества от една много мощна кампания, възпитателна кампания, защото Вие сте права, че ние имаме едно голямо бяло петно в това отношение, което се създаде в продължение на десетилетия.Това, което за мен е много важно, е да създадем едно друго отношение вътре в семейството, каквото и да е то.Аз съм готов да участваме в една такава кампания, да я направим и с лостовете и механизмите на ДЪРЖАВАТА.Но преди да мислим за затварянето на домовете трябва да сме създали наистина наистина максимално благоприятни условия в семейството.



Георги Първанов:Пълното удовлетворение ще го имаме тогава, когато всяко дете получи помощ, не само от кампанията, но и от ДЪРЖАВАТА.



От интервюто, което даде президентът Георги Първанов пред Ьtv, стана ясно, че той не е държавата, дори май не участва в сложния апарат на държавата.Той е един добър чичко, който идва от Лапландия и на чийто плещи тежи торбата, пълна със здраве за болните деца и милосърдие.А децата трябва да чакат Коледа, за да им се изпълнят желанията.Мечтите на тези болни деца обаче не са инфантилни, те са зрели и единственото, което искат е изцеление.Всъщност по традиция Коледа е празникът на чакането.Всички чакаме и очакваме.Децата от "Българската Коледа" чакат всички онези персони от парада на суетата да задоволят тщеславието си като развържат кесиите.Защо казвам суета...най-ярък пример е горното интервю, в което за съжаление дребнавият манталитет на вездесъщия ни президент отново взема превес.И тук не пропусна да се възползва от случая и да хвърли камъни в градината на "държавата", разбирайте правителството.Като се замисля, този човек е много грешен, ама много.Винаги, когато има морални казуси или трагедии, той ги използва - било за имиджа си, било за да манкира дейности.
На Коледа мръсните съвести желаят да се изкъпят...и успяват.След акта на състрадателност и милосърдие, вече залците от натрупаната коледна трапеза преминават с лекота.В това отношение подобни кампании са отлични за пречистване на души.Покажеш си образа, който подкрепя кампанията, дариш средства - индулгенцията ти е подсигурена.През годината пак може да си гадняр, но споко, ще чакаш Коледа и нещастните съдби.
Bis dat qui cito dat...

Друг интересен въпрос привлече вниманието ми, а именно целта да се закрият домовете за изоставени деца.Каква малоумщина може да роди стремежът към прогрес и адаптиране спрямо ЕС!Колко точно са смели утопичните им мисли, чудя се!Колкото и грозно да звучи, винаги ще има нежелани деца, ще има родители, които ще преценят, че не могат да осигурят среда за детето си, ще има и млади родители, които ще бъдат посъветвани да изоставят детето си с увреждане.И при липсата на домове, ще живеем в утопичния иначе остров, където деца ще бъдат изоставяни пред църкви, в контейнери за отпадъци и в родилни отделения.Защо да няма домове, или може би е за предпочитане децата да газят боси и гладни в калните локви.Нито едно дете не заслужава лишения, в този смисъл домовете осигуряват(или поне се стремят) да осигурят оптимални грижи.Да, ще подчертая баналния израз, че са лишени от родителска любов, но да ти имам родителската любов, когато не можеш да осигуриш на детето си храна!
А всички онези хора, които искат да осиновят дете и да му дарят наистина добър живот...те ще бъдат лишени от тези си намерения и желания, ако няма домове.

8-ми декември, национален ден на напиването

Каква е разликата от това да се събереш с хора в петък и събота, и това да се събереш на 8-ми декември? Мразя това робуване на определени дати.
Каква е тази необяснима суматоха около някакъв си ден, който е определен като по закон "ден за напиване и оливане на студенти". Съвсем като по канон, днес е простимо на всеки, който е студент, да завърти тавана. Простено е и една седмица след това да ходи стил "гипс".
По тази логика в Студентски град всеки ден отбелязват 8-ми декември.
"На 8-ми декември студентите се събират, веселят и забравят за сесиите". Иначе 24/7 тези студенти мислят за сесии, добре, че е този декемврийски ден, милите да изпуснат напрежението...
Друго интересно обаче е как студентите отбелязват този си професионален празник.За съжаление масово се забиват по някакви незнайни и знайни кътчета, решени с твърда пиячка. Организира се нещо като необявен конкурс по надпиване и излагане. И какъв кеф доставя това да се разкарваш с коли/автобуси напред-назад по пътища, да се суетиш, накрая да се напиеш и да се събудиш размазан?! Всичко е една безсмислена суета, дори досадна. Досадна е, защото насила се правят някакви празници. И е досадна, особено ако е във вторник.
Но съвсем по друг начин протича този празник при интелигентни студенти. Един интелигентен студент ще си прекара празника със стил, в стилно заведение и обстановка. Другото е просто мизерен хаос, достоен за презрение/от моя гледна точка/.



Празникът на една студентка от далЙеко

Събудих се рано, днес е ГОЛЕМИЯТ ден. Трябва да се барнем подобаващо. Гадост, съквартирантката точи бойлера, кога ли ще дойде моят ред? Толкова се вълнувам, тази вечер ще полеем 8-ми декември, баси готиното ще е. Добре, всичко е налице - заредени са провизиите, ще се отчета с домашната на дядо, дано другите донесат туршии, защото миналата година 2 буркана влачих от 300км, стига бе, защо ще се прецаквам пак. Оф, трябва да си оправя косата, не успях цяла нощ да реша как ще съм...оо, не, забравих си пресата вкъщи. Ужас, самоубивам се. Край, свършено е. Трябва да намеря из шибаното общежитие от някого пресичка, но да е керамична...
Супер, всичко върви по план. Ще обера впечатлените погледи с роклята от бала, а тези модни луузърчета от курса ще са с дънки и някакви кофти неглижирани дрехи сигурно, беги, аз ще съм върЪха. Всичко е завършено, малко брукатче, още малко брукат, даа. Си Труто ми свършва, но нищо, ще добавя към него и от Перголезетууу. Аз съм богиня.
Какво направих сега, до събирането ни има още 6 чАса. Я да спретна едно турче из цйентъра, тази моя прелест трябва да се види и на дневна светлина...
Кобният час приближава, стоим пред уни-то аз и още три мои колйеги. Викнахме такси. Ще се набутаме някакси в таксито четири, но пък няма да се набутаме да плащаме на шофьори-тарикати...
Много яка механа, кефи ме задушевната атмосфера, ще си прекараме екстра.В менюто ракията не струва. Изваждам си скритото козче, домашното нема грешка. К'во си мислят бе, че ще поръчвам бутилки. Ам'чи ний сме свободна консумация, майната им и обирджии...
Искам да пуснат за трети път Тупалка, размазвам се от кеф.Сега нещо не мога да разказвам, минах на виното на Пепи, хм, шльокавица, но к'во ми пука, важното е да си напия, градус да има, нали така.
Събудих се в чужда стая, класика в жанра - сред много бутилки и...още нещо. Цепи ме главата, горчи ми. Сега май сме сряда или четвъртък...колоквиум?! Не ме интересува, аз съм студент, който е празнувал.
След седмица с колйегите направихме реминисценция. Оказа се, че след механичката сме отишли на дискотека. Разправяха ми, че много съм се кефила на Андреа и Кости. Минала съм от водка на шотове. После некъф ме свалял и така...загубили са се дирите ми.
Добре, че съм студентка, догодина на 8-ми пак така искам, яко е било.