Що е то майка-студентка




Майка-студент, едно понятие, което звучи абсурдно, несъвместимо, несериозно.За някои обаче е приемливо и именно тези две "професии", взети заедно определят жертвоготовността и страдалчеството на една жена...едва ли не.
Дискусиите относно помощите за въпросните майки ме провокираха да се замисля върху тази тема.В никакъв случай обаче не ме вълнуват демографската политика, парите, добавките, като цяло финансирането е доста далече от мисълта ми.
Това, на което се чудя е съвсем семпло - животът на една студентка, която е майка.И първото, което ми хрумва е - що за мазохист трябва да си, за да си усложниш така живота.Второ, що за пич трябва да си, за да направиш от една студентка майка.Да, защото по мое мнение студентство и майчинство са две много различни житейски категории.И когато някой реши да носи тези две категории под една мишница, обикновено от тежестта им пада.Нито обучението е качествено, нито майчинския дълг е изпълнен напълно добре.
Щом един човек постъпи във ВУЗ, с постъпването си той поема пътя на обучението.Очаква се да се съсредоточи върху учебния материал, да присъства на лекциите, защото следва да вземе диплома и вероятно да е качествен кадър след време.И когато този бъдещ висшист по някакви си причини забременее, това не е ли ясен знак, че е объркал ВУЗ със "Семейна Академия"?Отговорът за мое учудване клони към отрицателен, защото по писанията на масовите форумни никове възрастта на студентството съвпада с детеродния период на една жена, и скапаното правителство трябва да насочи усилията си към стимулиране на младите майки....
Чакайте малко, това правителство кое да стимулира по-напред, образованието или демографския прираст, за който сигурно могат да допринесат само младите студентки?!И какво е качеството на обучение при жена, която има голяма отговорност на главата си, каквото е детето.За щастие, изпити се вземат и със среден 3.
Въпросите са принципни, защото се основават на баналните, неусложнени принципи в живота.А именно животът е потепаен.В един етап от време сме ученици, после ако решим вземаме билет за студентство(но това разбира се, не е задължително).Когато човек се чувства достатъчно образован и отговорен, може да пропусне този влак и направо да хваща по-сериозния, а именно - семейния.Времето се посвещава концентрирано.Има моменти, в които го отдаваш на образованието и развититео си, след това го посвещаваш на съпруг, дете, семейство.
Също не мога да си обясня, защо в училище се гледа лошо на бременните ученички, а във университета всички са снизходителни към същите, само че студентки?Дори 50% от занятията им се съкращават, това е един вид "евала ти бием за смелостта, момиче".На мен лично няма да ми е приятно да си ходя акуратно на лекциите, а в същото време бременна или родила моя състудентка да е на индивидуален план.И аз искам едновременно да си скъся отговорностите в живота.Колко е прекрасно - да си имам дете, да ми дадат висше, и всичко това накуп.В интервал от 4-5 годинки, колко му е.
А как успява да учи една студентка, която до себе си има бебе, което реве 24/7 с и без причина?Разгръща лекциите в празния интервал м/у коликите и прането.Забравих обаче месииите - бабите и дядовците.Оптимална среда - да си има човек там едно детенце, пък бабите ще го гледат, докато мама си вземе висшето, пък и после, защото мама всъщност не си знае приоритетите и възможностите.
Амбиция и безотговорност.Образът на една такава студентка сякаш е изваден от стар филм, в който зрителите се възхищават на жертвоготовността на тази амбицирана, прогресираща, непознаваща пречки млада жена.Бравос!