VIP Dance


Alright, хубаво е да спретна едно мнение за VIP Dаnce, уповавайки се на впечатленията си от тазвечершната премиера.
В 19:30 се събудих неспокойно, с гадната мисъл, че съм пропуснала риалитито по Нова, защото рекламата беше обещаваща.Не се изложих, събудих се навреме.Добре, че стана така, наистина, щях да пропусна нещо интересно.
Признавам си, като повечето хора в България бях скептично настроена и се приготвих да търся недостатъците(негативизмът е зараза).Критичният ми поглед плъзна по облеклото на водещите, нещо не ме изкефи в цветовете черно, бяло, червено.Търпение...трябваше да видя звездните двойки.А като започна представянето на VIP-овете ми стана приятно.Повечето са готини хора, които не са се натрапвали.Подборът е интригуващ, шоуто е добро премислено.
Радвам се, че най-после българският зрител, че и ефир може да се докосне до такъв вид формат в целия му блясък и чар.Не обичам да правя сравнения, но в "Денсинг старс" сякаш можехме да недоволстваме от лансирането на изтъркани муцуни.Във "Вип Денс" кръвта е свежа.
Точно това обичам да гледам лично аз, cool things.Радостен е и фактът, че ставаме свидетели на изкуство, танцовото изкуство.И ако трябва да избирам между изкуството на танца(VIP Dance) и изкуството на интригата (Big Brother), то аз вдигам две ръце в полза на първото.
Въпреки, че Тупарев е обещал и пикантерии.Затова ми хрумна и въпросът "Сценарий или манталитет".Става дума за сблъсък между жури и водещ.Все пак говорим за риалити, а какво е едно риалити без искрици на живо?Като протагонист в мини-скандала се изяви участничката Сашка Васева.Подразнена от изражението на Нешка Робева дупнишката Мадона взе решение да я съди и се закани уверено и нахъсано, че в петък ще танцува бродуей!Oh yeah, baby!
Истински ми е интересна сцената в съда обаче.Васева носи като доказателствен материал изражението на строгата Робева.Със сигурност от този случай ще последват внасяния и на нови закони.Всеки, чиито поглед се измества малко по остро от 45 градуса, значи е потенциален хейтър, злонамереник и килър!На съд!
Замислям се, дали това е по сценарий?Възможно ли е някой да се излага по този кифладжийски начин, било то и една Сашка Васева?А може и да си прави PR...
Но беше забавно, тъничка интрига - на границата между хумора и сериозността.
Конфискувах си нов лаф обаче...всеки, който ми се опълчи занапред, ще бъде заплашен с фразата "Ще танцувам бродуей, да знаеш"!
Четох из форумите наблюдателни хора, които открили, че всъщност хореографията на представените танци са били масово копирани от американския танцувален формат "So you think you can dance".Какво престъпно има в това да се копира?Никак не е лесно да изкопираш капацитетите от "So you think you can dance".
Лично на мен в пъти повече интересно ми е да сравнявам един танц, изпълнен от различни хора.Защото винаги има един тънък момент, който аз ще нарека "индивидуално надграждане".Всеки внася в един танц нещо от себе си, ново движение, това надграждане, за което аз пиша.А така се ражда една нова хореография.Какво лошо, ако ни вдъхновява американският формат?
Като за начало беше нормално хореографията да по-обрана, защото ако сега дадат максималното от себе си, с какво ще ни впечатлят по-нататъка?
Това е и като вид школа.Всички випове, на които лепнахме етикет "дърво" са влезли в школата с цел да се усъвършенстват.Не знам обаче как това ще се случи с Милен Цветков и Нед.Изгледите не са много положителни...
Лично мен тази вечер ми допаднаха Ники Сотиров и Анелия Раленкова, които нарекох олд скуул-а.Като цяло техният отбор е много силен.Раленкова е от "Златните момичета", Анета Авакян е тренирала художествена гимнастика.Ники Сотиров естествено притежава пластичността, характерна за мимовете.Атанас Месечков...има ли нужда от коментар.Влагат много финес, внимание и умереност в движенията си.Но и няма как да е иначе, и четиримата имат онези заложби, предполагащи финес в движенията.
Разбира се , рано е да съм впечатлена още от първите представления, а и не бива.Тепърва участниците ще се отпуснат, ще разкършат сковаността, ще захвърлят притесненията и наистина накрая на зрителите ще им е трудно да определят на кого да симпатизират.
Да кажем, в процес на търсене на моите фаворити съм.
Но от професионалните танцьори имам една фаворитка и това е Петя Димитрова.В кръвта й пулсират сякаш хип-хоп ритмите.Човек като я гледа, лесно се отказва от танците, недостижимо добра е!
Форматът има и възпитаваща цел, сега ми хрумва.Нека повече деца да се запалят по танците.Защото презрение и съжаление ме изпълва, когато гледам в заведенията девойки, които не могат да се отърват от ориенталските чупки.И не говорим за ориенталски танц, а за едно кършене, кършене от безпомощност.Танцовата култура е също толкова важна, колкото и спортната.Важно уточнение.
Шоуто идва да ни докаже и, че всеки може да танцува.Всичко е въпрос на воля, амбицираност и тренировки.
Just dance, gonna be okay...ни съветва и лейди ГаГа.

Защо не вярваме в нещастията?

Защо не вярваме в нещастията?

Денят 7-ми септември беше причислен към онези, в които обществото се предполагаше да е в траур.В черни дни съпричастността се изразява с мълчание, вглъбяване.Когато трябваше да помълчим ние започнахме сякаш да ставаме активни следователи, заровихме се нагло в раните на хората, а и сякаш нямаме намерение да оставим в покой душите на загиналите.
Трагедия, виновници, версии (това са част от ключовите думи за случилото се нещастие във водите на Охридското езеро).
Няма да спра да питам защо избираме думата трагедия?Трагедия е дума, достойна за сцената.Трагедиите са вид развлечение за удобно разположилия се в ложата си зрител.За съжаление влязохме перфектно в ролята си на зрители от момента, в който започнахме да разнищваме, в който вкарахме конспирации, онзи момент, в който намерихме виновниците и на секундата крещяхме за оставки.
Захапали хляба, добре се вживяхте в зрелището всички вие, които на гърба на нещастната съдба на невинни хора, изтъкнахте бистрите си умове и опита си, натрупан от четене на Шерлок Холмс.
Защо обществото ни не приема, че съществува случайността, форсмажорността, дори карма го наречете?Мисля си, защото сме първични.Правя аналог с всички онези първични племена, които винаги са търсили причина в нещастията.Тогава са си го обяснявали с неземни сили.По-късно бай Ганьо откри липсващи гвоздеи.
В XXI век обаче нещата са различни.Поколението, чиито девиз е "всичко си има причина".Днес този девиз беше перефразиран като "всяка причина си има виновници и под всеки вол трябва да има теле!"
Нещастия са се случвали, случват се, ще се случват.Не можем да избягаме от създало се обстоятелство.Но не е трудно да го приемем.Чудя се отново, защо не можем?Смъртта за нас, хората винаги ще бъде нелепа случка.
В някои инциденти, действително има виновници, дезорганизации, но по-голяма роля винаги играе малшансът, клетата съдба.
Не искам, вярвайте, не искам да сондирам темата, но имам отговори на всички абсурдни въпроси, които се завъртяха из медиите.Отговорите ми са под формата на реторични въпроси с онзи тъжен съюз "ако", който ясно обяснява, че има начини, но случайността винаги е решила по друг начин.
1.Относно лицензите, бумащинита и туроператорите, които сложихме в категория "неуредица"...Ако не бяха пуснали сънародниците ни в Македонска територия, заради лиценз, тогава в събота на "Илинден" нямаше ли да има туристи все пак?
2.Относно обвиненията, че капитанът е 23 годишен "хлапак"...Ако този 23 годишен млад мъж, всъщност беше онзи 61 годишен шофьор на "Чавдар", нямаше ли да се възмущаваме как така пък възрастен пенсионер управлява машина?
3.Относно преобръщането на кораба...Ако хората умееха да плуват, дали щяха да се предадат на охридските води?
Не се изненадах, когато разбрах, че филипинският кораб, който потъна с 1000 души даде само 5 жертви.И всичко това не се дължи на организация, а на онази случайност, благодарение на която филипинците умеят да плуват.Слушах в медиите една от оцелелите жени от "Илинден", която не умее да плува, но по стечение на обстоятелствата е поемала въздух и е успяла да се спаси.Отново случайност.
За съжаление невинните хора не останаха само като жертва на нелепата случайност.Станаха жертва на медиите, на надпреварвания, доказвания.Жалко за съвестите на всички онези, които в такива нещастия намират повод за новини, анализи, теми, бръщолевения, възмущения.
Мир на праха на 15-те души, сила на семействата и близките им!

Благодаря ти, ATB


АТB трябва да е второто ми аз.
Няма по-въздействаща от неговата музика.Същото важи и за клиповете.
Имам чувството, че по-голяма част от траковете са много подходящи за слушане през есента.Когато навън онзи топъл вятър нарочно вее, за да ти напомни за заминаващото лято или по-скоро да те заблуди замалко.От няколко дни насам си мисля за клипа на Hold you.Какво е усещането да направиш ретроспекция на лятото, просто да посетиш един курорт малко след като емоцията го е напуснала.Да погледнеш онемелите и пусти хотели, които допреди няколко седмици са били украсени с шарените и летни настроения на хората.Да видиш празните басейни, които са били пълни с детска глъч.После една малка разходка и до най-тъжния пункт - брега.Не търсете романтика тук, просто поредната тъжна гледка.Не мога да преценя точно настроението на морето.Настроението му е бурно.Но може да си бурен, когато ликуваш, може да си бурен и когато се бунтуваш.Има два варианта - или се радва на осамотението си, или пък тъгува и клето се бори със сезоните...
В името на истината не искам да съм банална с изчерпаната тема за морето, но струва ми се, че мроето има чувства, точно както нас, хората.Дори може би е по-чувствително и от нас.Есента морето започва да изхвърля всичко от себе си, това е видимо на брега.Изчиства се, пълен катарзис.Изхвърля емоциите си...поне се опитва.Затова на повечето хора морето изглежда тъжно през есента.
Всеки курортист е оставил нещо от себе си, но и напускайки е взел голям багаж със себе си.Дали повече са взели или оставили?Сърцето ни оставя ли там, където наистина се чувстваме добре?Оставяме ли най-голямото нещо, което ни принадлежи, именно там, в слънчевите дни, солената вода, топлия пясък?
Веднъж баща ми ми каза "погледни хората тук, никога няма да се разминем с тези хора за втори път, няма да е същото, никога".Може би съм откачена, но ми е мъчно за всички хора, с които съм се разминала тогава, когато съм се чувствала наистина щастлива.В слънчевите и красиви места хората чувстваме едно и също, като едно голямо семейство.
Вечерната есенна разходка с нищо не отстъпва на деня, що се касае за меланхолия.Няма ги светлините, музиката, оживените разкази.Единствено се чува морето.А когато погледнеш себе си, усещаш, че някакси не ти е комфортно.Самата идея да си на това местенце с пуловер е абсурдна.Мрак, а след този мрак не настъпва ден, просто настъпва по-светла меланхолия.
Ранната пролет също носи заряда на пустотата, но съвсем не е същото.Тогава настроението е приповдигнато, в атмосферата се усеща едно сладко очакване, обещаващо приятни мигове.Трудно може да се опише, но ще пиша и за пролетта тогава, когато тя настъпи.Искам всичко да е както го оставям, точно сега, в този момент.Цикличността е хубаво нещо, наскоро го открих това.Не е за презиране, това е щастието.Щастие е да знаеш, че нещо предстои и ще се повтори.Трябва да знаеш какво ще ти донесе всеки един сезон, ако не знаеш - догадките ще те побъркат.
Започват дните, в които ще въртя дискографията на Танебергер...till I come.
И така, курортът ме изпраща с думите: "See you next year"
А аз отвръщам: "I'll see you again on the other side."