Червен конец



Винаги са ми били чудни хората, носещи на ръката си червен конец.Според поверието червеният конец предпазва от уроки.Червените нишки имали защитна сила.Само не ми става ясно дали е от нишките или от самия цвят?Както и да е - звучи глупаво, изглежда анахронично.Интерересна ми е психиката на човек, решил да си завърже червено конче.Аз го тълкувам с това, че въпросната персона има доста високо самочувствие са себе си.Ами да, значи си вярва достатъчно, за да реши, че може да го "уручасат".Много селско ми звучи тази дума, обаче не се досещам за друга, която се асоциира с червения конец.Супер противно ми става да видя зрели хора, че и в последно време мъже с тънък червен конец на ръката.
И сега идва решението.В сайта на Dogeared вниманието ми беше привлечено от мега симпатичнитe им гривни "make a wish".С такава всички суеверни ръце могат да заменят баналните "нишки".В същото време тези гривни изглеждат много нежни, с една дума - грабват окото, въпреки семплия си вид, пък са и гривни.
Името им говори само по себе си.Този аксесоар е и магически според описанието.Когато слагате гривната, вие трябва да си пожелаете нещо.След време, когато гривната се износи, пожеланието ви ще се сбъдне.Идеята ми напомня на friendship гривните.
Толкова са готини, че от няколко дни си мисля за уникалността им.Въпреки, негативното ми отношение към суеверията и червените конци.А и точно заради това бих си купила в друг цвят (предлагат се в различни цветове, в сайта има толкова интересни аксесоари).
Страхотни са също и за подарък, просто един мил жест към близките ни хора.А и опаковките, с които се предлагат са много сладурски.Най точно казано на английски: cute!
Като се сдобия с такава гривна не ми остава нищо друго, освен да следвам указанията - да си пожелая, да вярвам и след време да си получа пожеланото:)
Украшенията, влезли в ролята на амулети са под най-различни форми, като аз ще покажа само няколко от многото:





Тази готинийка е под формата на сърце.С такава е била забелязана и Никол Ричи, за доказателство имаме и снимка:






Това пък е с формата на пепруда, която е натоварена с толкова много символика, че може смело да твърдя, че символизира всичко, познато на човека.



































И на последно място тази кост, която американците наричат wishbone, а аз съм зле с анатомията и не знам на български как е.Но досещате се, задължително в деня на благодарността във всяко америкаснко семейство идва онази част, в която трябва да се счупи въпросната пилешка кост и т.н. да не се отклонявам от контекста.

Obsessed



Бионсе е една от малкото певици, която е несравнимо добра в различни области - от музика до филми.Но не и във всякакъв тип филми.
От участието й в трилъра "Obsessed", в стил "Фатално привличане", критиците са готови да заключат, че поп дивата е по-уместно да се снима в биографични филми и мюзикъли.
Лентата е съсредоточена върху бизнесмена Дерек (Idris Elba), преуспял еднакво добре и в професионален, и в личен аспект.Но една временна секретарка на име Лиса(Ali Larter) в службата започва да му създава проблеми като започва да го дебне и ухажва.Само вметвам, че това типче Дерек е от онези, които не изневеряват.А добрите момчета се забъркват в неприятности.Следват недоразумения със съпругата му Шарън(Beyonce Knowles).
Въпреки скучната продукция, която не би привлякла небивал интерес, "Obsessed" сега е в устата на всеки дребен или велик критик, само защото там е замесено името Бионсе.
Има разлика между "Фатално привличане" и "Obsessed".Първият живее в съзнанието на хората вече две десетилетия, а вторият - едва ли ще просъществува там и две седмици.Причините са комплексни.Една от причините е неясната жанрова гранца.До средата филмът ми лъхаше на размита комедия-драма.Особено като чух и песента Black and Gold, някак не съвпадна с концепцията за трилър.Апропо, като говоря за тази моя любима песен ми идва и друга асоциация.Този филм се основава на интелекта и внушението на зрителите.Сякаш ни загатват за еротична връзка м/у чернокожия Дерек и блондинката Лиса, но само загатват, на практика не виждаме подобно нещо.Трябва добре да задействаме фантазията си.
И понеже бях прочела в описанието, че е трилър, продължих да гледам.След онова "странно хапче в питието" на Дерек всичко ми се стори изтъркано и добре вместено в рамките на баналността.Признавам си - превъртях няколко кадъра напред, защото исках на всяка цена да видя кулминационния момент - а именно сблъсъка на двете разярени лъвици - Лиса и Шарън.Толкова ми дотегна, че се запитах на какво залага този филм, след като сюжетът е добре познат и добре изтъркан, че и протъркан вече от други режисьори.Отговорих си - залагат на бляскавост, на английски звучи много по-добре (glamorous).Това лустро сигурно се дължи на добрия интериор в офиса на дерек и добрия стилист в дрехите.
Уместна е думата "експеримент" - това е първият опит за пълнометражен филм на режисьора Steve Shill,който има зад себе си около 30 сериала, сред които и известния Dexter.За съжаление проличава си адаптирането на режисьора към по-различния тип филми.Добре, ще бъда справедлива...само в някои моменти се усеща.
Събрал скромните 34% в imdb "Obsessed" изглежда е бил лош избор не само за Бионсе, но и за другите участници във филма. С очебийния опит да се копират доказали се филми от "Obsessed" едвам успяват да се издигнат малко над "приемливото" ниво...за съжаление.
Мислех тази статийка да е в друг вид, от типа "Открийте седемте разлики между Fatal Attraction и Obsessed".Но разликите шяха да са само 3 - откъм бляскавост, година и режисура.Признавам си, Obsessed има в пъти повече преднина, която е продиктувана от второто качество - годините.
Може би е ужасно да сравнят продукцията ти с другата, но рисковите за това са големи, когато екстраполираш стари ленти на плазмени екрани.

(Без)Спорният Божидар Димитров

...или как под вол се търси теле

От няколко дни по медиите ставаме свидетели на нетактични игри на нервички.Голям проблем стана защо на Божидар Димитров са му дали едно бюро."Големите моралисти" от Синята коалиция няма как да не изпълнят дълга си на педантични блюстители.Затова решиха да изоставят за кратко политиката, а да се отдадат на уроци по етика и право.Обаче най-малкият проблем е Божидар Димитров.Всъщност Синята коалиция е инфантилна партия.Да, защото се държи като дете, което трябва да върне играчката обратно в рафта на магазина.Името на Божидар Димитров просто е повод двамата съпредседатели на СДС отново медийно да изразят фрустрацията си.Опитват се да го правят индиректно.А сега идва ред и на най-важното, причината.Ами причината дойде с въпросния меморандум.Тъкмо "сините" се доближиха до министерски кресла, и изведнъж - wrong way.Целият им привидно "примиренчески" маскарад изгуби смисъл.
Но какво ми прави впечатление - немалка част от народа по виртуални и социални беседи се кефи на сеира.Защо сме такива?Защо от деня на обявяването на резултатите от изборите народът е нагласен сеирджийски от сорта на "ха да видим сега к'во пък ще се олеят тези"?Чудя се, дори възхищавам на американците.Как си приеха президента радушно, а ние все сме недоволни, някак черногледи.Политика се гради с доверие и подкрепа.Народът е фундамент на политиката.Е как да се задвижат всички малки механизъмчета, при условие, че най-важното колело липсва, а именно оптимизмът и вярата на народа.Аз лично смятам, че не е коректно да се напада една съвършено нова партия, с нови концепции и експерти.Грехота е.
Все пак тези хора са проявили надежда да оправят бакиите в държавата ни.Защо не давате шанс?
Нима Божидар Димитров е по-голямо зло от ДПС?Вместо да ликуваме, че няма турски министерства, ние се захващаме със сухи формалности.
Трябва да бъдем повече реалисти.
Приемете, че е далеч по-безобидно и в графа "бял кахър" да коментираме наличието на Божидар Димитров пред кошмара, който изживяхме, когато имаше министерства и управление на ДПС.
Иначе не ми допада тази персона Димитров.Хайде и аз малко да се изкажа негативно, за да прозвуча справедливо.Но ще се изкажа за личността (както правят повечето профани):
1.Чудя се откъде излезе това негово звание "професор", след като той не е и никога не е бил професор.Справка във ВАК сочи, че е ст.н.с. ІІ ст, т.е защитил е докторантура само.Чудно как пък се е отплеснал, че не си е издействал и професура, служейки на ДС.
2.Втори интересен парадокс е как този човек, вече бивш активен деец на БСП ще гласува закон за политическото номадство.Смях.
3.Трета интересна сцена в съзнанието ми е как този човек пък няма достойнство и усет, каквото имаше младият и с потенциал младеж с прякор Маниака.След като е ябълката на раздора, защо просто не се отегли и не напише спокойно още няколко книги...
Тези три мои критики щяха да прозвучат сериозно, ако през последните 20 години ни управляваха самаряни.Е, прощавайте, обаче България никога не е била утопичният остров на Томас Мор, за да се захващаме с дреболии.Искренно емпатизирам на Бойко Борисов - защото всячески се чуди как да угоди на тъпите спекулации.Скочихте срещу Маниака, оттегли се.После започнаха неоснователни спекулации и за Десислава Танева - оттегли се.Какво искате още?Изводът е, че на този народ не може да се угоди.Но евала за аскетизма на всички експерти, които са се схванали да чистят бакиите на тази държава.Понякога си мисля, че черногледият ни народ не заслужава тези амбицирани и можещи хора.Явно.Явно ни е било по добре царя да си играе на conquiztador, сокола да върти шарено обръчи от фирми, а станишев да плува просто по течението.
Хора, осъзнайте се.Дайте шанс на новото, абстрахирайте се от глупостите, с които се опитва да манипулира Костов.
Но, пак подчертавам - това са безвредни проблеми, които не касаят политика, а просто морал.В крайна сметка Димитров не оглавява някакво важно звено, за да има толкова задълбочени дебати и сензации едва ли не.
Да уточня още нещо "ябълката на раздора" всъщност не е Божидар Димитров, а Иван Костов.Той е и като Нерон.Обича да пали, а после да гледа.

adidas SLVR A/W 2009



Това е новото видео на adidas SLVR за колекцията Есен/Зима 2009.

Adidas SLVR е чист, опростен и изчистен от всякакви излишъци.Осигурява неангажиращо обличане за онези, които високо ценят дизайна.Може да се чувствате комфотно и денем, и нощем.Ципчетата, качулките и джобовете създават енергичност в този минимал стил. Строга простота.Мек и изчистен стил.Пълна гъвкавост.Финоста е създадена благодарение на чисти форми и плавни линии.
Точно и това пресъздават перфектно в клипа си.Режисурата е на Тео Стенли /Mountain View/, а музиката е на Сам Уогстър (Sam Wagster) арт-директор е Pietsch Lim!

Впечатли ме това червено пуловерче, навяващо на скандинавска мода.Лично аз бих го комбинирала със сиви панталони тип "skinny":





Точно такава концепция за есента ми се въртеше в главата.Адидас ме изненада приятно, явно е, че споделяме един нюх.Не игра на сянка, наистина цветовете на сивото са много меки, отлична комбинация просто!

Jeremih




Според мен Jeremih Felton с псевдоним Jeremih е една бъдеща звезда.В момента парчето Birthday Sex набира голяма скорост и популярност.Със сигурност е бъдещ хит(ако все още не е).Случайно попаднах на тази песен в един музикален канал.Първо ме грабна перфектният клип, после - музиката, но и не на последно място необикновеният припев, в който се пееше Birthday Sex.Но клипът е наистина с невероятен замисъл, за което допринася и красивият бразилски модел Alessandra Cardoso.
Клипът е дело на Paul Hunter - веднага се познава, просто този режисьор е може би любимият ми в тази област.Има уникална запазена марка в режисирането на клипове.Мисля си, че трябва да посветя една страница от блога си специално за Hunter, но думите за неговите клипове са неизчерпаеми, това е наистина един много, ама много талантлив режисьор!!!
Няколко думи за текста на песента - признавам си, Джеръмай малко се е поувлякъл, но пък не мога да кажа, че е прекалено пошло.Мисля, че е все пак е усетил границата м/у еротика и порнография.В текста няма намеци, всичко е директно, но някак поднесено по фин начин.
Парчето не е от комерсиалните, точно затова се учудвам как така стана хит.
А сега и малко от биографията на Джеръмай:



Най-новата звезда на лейбъла Def Jam е роден с пулсиращите ритми на музиката във вените си, защото е роден в семейство на музиканти.Расте и живее в Чикаго, Илиной.22 годишният певец на тоталния хит Birthday Sex e бил шумен още от малък:"Когато бях на три години нашите ми подариха барабани на играчка.Оттогава започнах да долавям ритъма.Още от много малък чувствах любовта от правенето на музика" споделя Джеръмай.
Като ученик в Chicago’s Morgan Park high school Джеръмай се присъединява към маршовия оркестър, където се научава да свири на няколко инструмента - саксофон, барабани, цимбал и пиано.По този случай певецът казва: "Слушах радио се учех да свиря по слух.Опитах се да вземам уроци, но учителите винаги ми се развикваха, че не мога да разчитам нотите.Затварях очите си и чувствах музиката, така се научих".
Заради отличието си, Джеръмай пропуска един клас и така завършва средното си образование, когато е само на 16.С подкрепата на родителите си постъпва в Университета на Илиной по специалност инженерство.
"Бях там само за един семестър и нямах никакви проблеми.Бях напълно съсредоточен, но се присъединих тогава към групата на извънкурсните програми за талантили студенти.Точно в този момент музиката започна да ме контролира и надделя.Влизах на лекции, но пишех музика.Споделих на майка ми, че искам да кандидатствам в Columbia College, защото това беше колеж за изкуства, а точно това беше за мен".
Бива приет в колежа и от 2007 започва да се готви за голямата сцена, стремейки се да се разграничи от масата амбицирани рапъри.След като получава репутацията на добър изпълнител на бавни песни, Джеръмай започва да си сътрудничи с друг музикант от колежа на име Мик."Той учеше инженерство и знаеше как да работи с музикалната апаратура и софтуер" разказва Джеръмай.
Скоро Мик и Джеръмай започват да прекарват цялото си свободно време, записвайки музика в домашно студио на Мик.Записват демо през 2008 и имат идея да го предложат на Power 92(радио станция в Чикаго).Техният първи хит е "My Ride”, което за първи път е било пуснато по вълните на това радио.Но парчето, което записват след това е техният сигурен златен билет - "“Birthday Sex".Музикалният директор на радиото се влюбва в страстното парче и го включва в редовен период на въртене.
"На следваща седмица, 30 октомври 2008 бях в колата и слушах радиото и пуснаха 'Birthday Sex".Въртяха го, сякаш е голяма сензация, сякаш е последната песен на R.Kelly" спомня си Джеръмай.
Февруари на 2009 година Джеръмай лети до Ню Йорк, за да се срещне с президента на Def Jam .Веднага подписва с тях.
Сега младият изпълнител е готов да издаде своя дебютен албум, който описва като "ърбан поп".
Изцяло продуциран от Мик размива традиоционните граници на музикалните жанрове.
А за многото, коите се чудят как е хрумнала идеята за чудноватия Birthday Sex, Джеръмай откровеничи:
"Това е истински лаф, за нещо, което направих, когато бях на 12.Точно тогава реших да пея нещо за Birthday Sex"

Peace V



Днес е от онези скучни дни, в които цял ден преглеждам пресата.Нещото, което ме провокира да пиша е
www.dnes.bg/reportaj/2009/07/09/topla-e-vodata-dusha.74097
Това е един репортаж на разхлаждащи се край фонтан цигани.
Материалът не ме впечатли, но коментарите ме разочароваха.Повечето полета от коментара бяха заляни от негативизъм, агресия, злоба.Wertyusa остави като коментар следните редове:
"Много издребняваме ние хората, много...
Какво ви пука за фонтана, животът е толкова преходен.След катаклизми на нашата планета можем и да нямаме фонтани, а да пълзим из пустините...
Imagine all the people, living life in peace... "

Призивът за доброто беше оценен отрицателно.Стана ми тъжно.Как по дяволите следните редове "Imagine all the people living life in peace" могат да бъдат оценени отрицателно, и то може би от млади хора, защото Интернет се използва главно от младото поколение.
Интересен факт е, че от няколко седмици насам размишлявам защо в нас, хората, присъства и тази черта - негативизмът.Установих, че е въпрос на възпитание и концептура.Явно не всеки като мен се е замислял за доброто, лошото, мира, света...
Не всеки се е вниквал в думите на Imagine от Джон Ленън.Мисля си, вечното оправдание с материалните недостици е невярно.Не може парите и добрата икономика да всеят хармония в душата ти.Недостигът им пък не може да те направи свиреп хейтър.Не е талант да бъдеш добър човек, обичащ мира и добротата, воля е.Но преди волята са серия размисли, уроци, поуки, въз основа на изкуството, на книги и филми.Иначе без тяхното присъствие в духовния ни свят - ние инволютивно се връщамае към първичния начин на живот, наситен с агресия и жажда за оцеляване.
Imagine...тази песен винаги предизвиква сълзи в очите ми.Плаче ми се, защото тази песен звучи като план за утопичен остров.Ние, хората всеки ден с постъпките си подриваме надеждата за това островче.Не напразно песента се казва Imagine.Можем само да си представяме.Този блян на мен ми се струва толкова сладък и положителен.А на вас?
Не искам да съм тъмен песимист, но не мога да бъда и безпредметен оптимист.Преди време спонтанно създадох нов афоризъм "Е, животът не винаги е такъв, какъвто Ленън иска да бъде".