Почина Майкъл Джексън

Светът изгуби краля на поп музиката...
Трудно е да приемеш смъртта на една легенда.Не мога да повярвам, че Майкъл Джексън почина.Толкова мисли напират в главата ми, а в същото време не мога да се съсредоточа, в главата ми звучи Beat it.Не знам, може би по ирония на съдбата, обаче 2 дни въртях Liberian Girl, непрекъснато, пак и пак и си давах сметка колко велик е Майкъл Джексън.
По-голямата част от света в момента сме завладени от еднакво чувство.Защото по-голямата част от света сме му фенове.Превъртаме клиповете, опитваме се да осъзнаем какво изгуби света.Спомняме си по години емоциите, които Джако ни е създавал с песните си.
Няма да забравя кога за първи път чух Майкъл Джексън.Бях на 5-6 години, когато навсякъде звучеше They Don't Care About Us.Оттогава ме грабна излъчването и стила на този човек.Започнах да гледам всеки негов клип и движения с възхищение.И сега се възхищавам.Винаги ще се възхищавам, винаги ще се радвам, че е живял такъв човек!
Тъжно понасям това обстоятелство, защото Джексън е една от малкото личности, за която съм имала винаги положително мнение.Това име винаги присъства в мп3 плеъра ми.Няма ден, в който да не съм го слушала.Да, това е идол.
Майкъл Джексън е от онези хора, които са се родили, за да бъдат полезни на света (от онези редките в човешкия род).Дори няма да хиперболизирам, ако го нарека месия.Момчето от Индиана промени света.Първо с музиката си.Даде толкова много за музиката, че думите ми бледнеят.В интерес на истината той създаде друга, собствена музика,цял един стил - просто Майкъл Джексън.Второ, опита се да направи света по-добър с хилядите си каузи.
По видеоклиповете виждаме фигурата на един харизматичен, изтъкан от вибрациите на музиката човек, но там се таеше и душата на финия, крехък и лесно раним Майкъл.Това велико сърце, което днес се предаде, е претърпяло доста емоции, трепети, вълнения, но и унижения.На талантливите хора никога не им е лесно в този свят на завист, меркантилност и подлярство.Не го подминаха лицемерите и гнусни скандали.Всичко това, защото беше просто преакелно добър, прекалено щедър и може би все пак вярваше в доброто у хората.Когато беше унил и меланхоличен, медиите по най-грозен начин пишеха комерсиални слова.Това го прекърши доста.
След всички тежки перпипетии и премеждия той реши да се завърне на сцената.Точно в този момент ми става много тъжно.Той не успя да се завърне и да твори отново, но завеща на човечеството голямо богатсво.Завеща ни името Майкъл Джексън.Когато гледам негови участия усещам неговото удовлетворение от публиката.Живял е за нас, искаше да продължи за нас - феновете.
Знам, че е тривиално, но той остава жив вечно.Не само в нашите сърца, остава жив завинаги, до края на света.
Казват, че когато си заминават такива велики хора не бива да униваме и да тъжим, защото ще са винаги с нас.Но аз тъгувам и за твореца, и за човека.Гледах по CNN транспортирането на тялото му...в този момент той беше толкова сам, нямаше я тълпата от фенове, просто той си замина, застинал във времето.Дори не знае сега, че в момента навсякъде звучи той с песните си.
Няма да се роди втори такъв човек, просто не мога да го обясня в това си емоционално състояние.
"Music has been my outlet, my gift to all of the lovers in this world. Through it — my music, I know I will live forever".
"Музиката е моето изразно средство, моя подарък за всички привърженици на света.Чрез нея - моята музика, знам, ще живея вечно".
"I always wanted to do music that influences and inspires each generation. Lets face it, who wants mortality?"
"Винаги съм искал да правя музика, която да въздейства и вдъхновява всяко поколение.Нека бъдем откровени - кой иска смъртта?"


Ebony Magazine December 2007

Thank you, Michael, for your music and the countless happy hours of music and memories that you gave so many people.
RIP!

King of Sorrow



Коктейлът от Шаде и леки ритми на транс е уникален балсам за душата.
Съжалявам, толкова много съжалявам.Знам за какво говоря, нека е написано енигматично.Един ден ще си прочитам писанията, надявам се да гледам с усмивка тогава.Но сега загубих целта и смисъла си.Не мога да се хвана за нито една философия, не мога да се утеша.
Знаех си, че мечтите са за слабите и фрустрират.Затова никога не съм имала мечта.Моето беше не мечта, не цел, а смисъл, който ме крепеше.А този смисъл просто си замина.Изплъзна се за втори път, което е достатъчно да ме обезкуражи...може би.Не трябваше да падна, защото това ще коства време, за да се изправя.Да, има много други лоши неща, но да изгубиш целта си е като да загубиш част от теб.Стремежът ми съжителстваше в мен и с мен,като симбиоза(надеждата хранеше мен, а аз обогатявах надеждата), бяхме станали приятели.А от утре трябва да продължа без тази мисъл.Няма какво да ме мотивира, няма какво да ми даде тласък.Ето, дойде този момент на меланхолия и буквална криза.Не мога да пиша, дори не мога да анализирам.Как да анализирам нещо, което ми се струва толкова нереално, че граничещо и с абсурда?Да, изминалия ден открих ново чувство.Чувството да изгубиш.Олекнах с една положителна мисъл по-малко.Не знам, май точната дума е надежда.Моето е повече от стремеж, повече от надежда.Няма как да се опише.Чудно ми е как може да се чувствам толкова пусто, как може да липсва дадена мисъл.
Труден период, знам какво трябва..."I have so much to do, I have to carry on".
King of sorrow...тази песен е написана за мен.Всеки ред, всяка дума отговаря на моето настроение.
Може би всичко това внесе цвят в живота ми.Сигурно е, че така е трябвало да преживея това.Евентуално ставам по-добър творец.Но не мисля, че се нуждаех от уроци по мъдрост и чувства.Веднага мога да превключа на оптимистична вълна, но к'во ми пука, когато отвътре ме дълбае нещо като пустинен вятър.
Ще чакам слънцето на дъждовната си улица.Вярна е баналната сентенция "Всичко, което не ни убива ни прави по-силни".Моля се, да не ме убива...
Почти никой не знае за опита на Вайсенхалтер.Аз обаче защо ли го знам - птицата блъсва главата си в прозореца.Дори и след като се съвземе, тя инстинктивно се въздържа от всякакви действия, по този начин си дава време, за да приспособи нервните си центрове.Състояние на умствена парализа.
Вярвам в "сигналните лампички".Някъде сгреших, за да заслужа тази дупка в душата си.Не знам къде сбърках.Или не сбърках, а трябва да проверя дали максимата "всяко зло за добро" важи.На всички въпроси ще ми отговори времето.Сломена съм от една страна, а от друга страна ме плаши времето, което нищо не ми обещава.
Вчера се роди един песимист, който не спази правилото, че добрият писател пише, когато премине емоционалната му болка и е в спокойно състояние на духа...

23.VI.2009г.
гр.Плевен

Совето




Наситен с история за борбата срещу Апартейда и суетата на града на златото, Совето трябва да бъде посетен от туристи, които очакват нещо повече от слънце, вълни и лукс.
Защото малко места на света могат да разкажат толкова много за историята на Южна Африка така, както го прави Совето.

Совето може и да звучи като африканско наименование, но е акроним от "SOuth WEstern TOwnships"(бел.пр.Югозападни гета), защото е разположен югозападно от Йоханесбург.
Името Совето е измислено през 1963, като по-рано, през 1959 година, Уилиям Кар е предложил гетата в югозиточната част на Йоханесбург да бъдат обединени под едно общо име.
Совето се изгражда малко след 1900 година като селище за работници и миньори.Минната индустрия привлича африканците от всяка точка на континента и така хората се установяват в Совето. Освен подлсон на работниците, Совето дава и подслон на анти- расовата сегрегация, защото една от идеите за създаването на Совето са пъклените планове, които кроят сегрегационистите.
Крайният облик на Совето сякаш се оформя през 1950 по времето на Апартейда, когато белите колонизатори изместват чернокожото население извън Йоханесбург. Совето е известен като център на Aпартейда.
Совето от своя страна е съставен от 34 по-малки райони, което го прави най-голямата община в Южна Африка. През 2002 се присъединява към Йоханесбург. Най-голямо съсредоточение на чернокожо население - 3,5милиона души. Местното население са потомци на негри, които са били роби. Совето се е разраствал феноменално, но непланувано.
Така тази немалка площ се превръща в дом на политическите философи и изгражда едни от най-добрите лидери на Африка.

Совето ражда много политически, спортни и обществени светила, сред които Нелсън Мандела и Десмонд Туту - и двамата носители на Нобелова награда за мир. Ето защо си струва да минете по Vilikazi street. Тази улица е уникална, защото там са живяли двама нобелови лауреати.
На няколко километра от Diepkloof е квартал Орландо, където се намира къщата на Нелсън Мандела. Там е живеел с тогавашната си съпруга Уини, преди да бъде хвърлен в затвора през 1976 година и заточен за 27 години.
Сега къщата е музей и я поддържа Уини Мадикизела-Мандела и включва спомени от времето, когато са живеели там. В момента Нелсън Мандела живее в Хаутън на няколко километра в Йоханесбург с третата си съпруга Граса Машел (вдовица на първия мозамбикски президент (Самора Машел).
Други изтъкнати фигури от Совето са легендата в бокса Бейби Джейк, дивата Ивон Чака Чака и майсторът на сокър Джомо Соно.
Селището също е дало и най-много професионални сокър тиймове в държавата - Orlando Pirates, Kaizer Chiefs Moroka Swallows. Те остават все още едни от най-големите сокър клубове в Premier Soccer League.
Проблемите на Совето винаги са били същите - бедност, немотия, безработица, ужасна инфраструктура. Това е пейзажът в района.
Както е една субединица на Йоханесбург, така това гето създава и своя субкултура. Афро-американският стил бива пречупен през призмата на Совето и добива съвсем нов облик. Със своя говор, наичн на обличане, дори с походката си, советовчани излъчват чувство на космополитност.
Совето е място на контрасти - ламаринени коптори в съседство до луксозни блокове; купчини от отпадъци и ужасни улици на фона на зелени площи.
Въпреки безработицата тук има жива енергия, пъргавина. Нелегални търговци обменят стоки от всяко ъгълче.
От моста към болницата Chris Hani Baragwanath Hospital може да се насладите на панорамна гледка.
По-нататъка безплодието, което обхваща повечето от стария Совето се превръща в гледка - малки, кафяви къщички на Old Diepkloof и Orlando са в ярък контраст със шарените улици на по-новите части като Diepkloof Extension.
В Diepkloof сивите, четиристайни къщи биват наричани "кибритени кутийки" от местните. Това са домове, конструирани за настаняването на първите черни емигранти от града. Въпреки това обаче местните се гордеят с къщите си и влагат услия, за да ги направят по-уютни и обитаеми.


















В контраст с тези символи на мизерия има различни "пристройки", установени за средната класа. Например Primville Extension. Това предградие може да се похвали с хубави къщи, улиците, площадките и училищата са в добро състояние.
Има незаконни биваци, които евфемистично се наричат "неофициални лагери". Именно тук мизерията е ясно осезаема. Тези биваци са лагер на много безработни, които използват листове ламарина, за да си построят дом. Въпреки мизерията, тези "строители" построяват по цели общности.
За тези, които се интересуват от нощния живот в Совето...ами има някои известни заведенийца. Има места, които могат да предложат успокояваща атмосфера, удовлетворяваща музика и весело време. Може би най-популярно е "Wandie's Place" в район Dube. Това е уютен лаундж бар с добро обслужване. Други заведения са Pallazo Distella пак в Dube, Club 707 и Ubuntu Kraal - и двете в Orlando West.
По-вълнуващо е да се посетят някои незаконни механички, които не са паднали под натиска на пълномощните и църквата. Всичко това, за да се превърнат в едни неофициални социални центрове, управлявани от местни общности.
Най-известни такива са:Tyson's в Primville, Vardos в Mapelta, The Rock в Rockville, Boyce в Diepkloof и Cornish в White City.

Църквата Реджина Мунди става дом на многочислените анти-апартейд организации Представлява най-голямата католическа църква в ЮАР.
В Совето се намира и единствения по рода си музей на Апартейда. Това е самата история на човешкия дух, въпреки нещастията. Илюстрира възхода и паденито на Апартейда. Музеят е бил основан от ентусиазирани музейни дейци, филмови продуценти, историци и дизайнери. Простира се на 7 хектара. Входът има интересен замисъл - вход за "бели" и вход за "не бели", но пътеката води към едно място, към историята. Експонатите са киноленти, пана и артефакти, от които лъха човешката история станала част от жестоката сага, по-известна като Апартейд. Серия от 22 индивидуални изложения прекарват посетителите през емоционално пътешествие, което е наситено със зов за свобода, с много драматизъм и жестокостта на расовата дискриминация.



























На 16 юни в ЮАР се чества "Денят на младежите".Празникът е в памет на учащите, които в лятото на 16 юни 1976 година подемат протест-въстание в Совето. Борбата е против въведеното от правителството задължително обучение на Английски и Африканс.
По време на спречкванията между полиция и бунтуващи се, полицията открива огън, като отнемат живота на 23 души и деца. Първата жертва, която пада е 12-годишният Хектор Пиетерсон. Снимката, на която бива убит малкият Хектор обикаля и всцепенява цял свят.
Хектор се превръща в икона за онзи страшен ден. За това заслуга има може би и фотографът Сам Нзима(по онова време фотограф в йоханесбургския вестник "The World"). Именно този човек заснема ужасния момента на смъртта на Хектор Пиетерсон. На снимката Пиетерсон бива носен от свой съученик, а до тях е сестра му. Тази снимка ясно показва как едно невинно дете става жертва на властолюбието на белите.
От самото си създаване, паметникът е бил немалко пъти вандализиран. Вероятно от деца, които не разбират важността на събитието и човешката драма.
Момчето остава завинаги в историята на човечеството. В Совето се намира негов паметник, този паметник е известна забележителност, но не е от онези забележителности, които създават приятни емоции. Тук човек изпитва омраза към всички онези, заради чиито интереси е загинал Хектор.Тези интереси убиват още 20 деца.
Интересен факт е, че фамилията на Хектор е Питсо, но семейството му се е прекръстило още по време на Апартейда на Пиетерсон.



Совето притежава още едно богатство.Тук се намира един от най-добрите зоопаркове в ЮАР. Заема 50 хектара, наситени с над 600 млекопитаещи, птици и други животни.

Атракционен парк "Град на златната нишка" Gold Reef City". На това място се пресъздава атмосфера от епохата на златната треска в края ба 19 век. Паркът е създаден на мястото на най-богатата златоносна мина по онова време. Може да се спуснете в мината на дълбочина 220 метра и да видите как се преработва златото. Паркът предлага много забавления и нощувки.

Тази картина на бедност, порутени къщи, немотия, безработица...всичко това изглежда някак сюрреалистично. Совето не е райско място, не е дестинация за удоволствия. Това е екскурзия, която би накарала човек да се замисли. Преди да се ориентирате към Совето не забравяйте, че хората там са били жадни за свобода. Извоювали са я. Но бедността не е победена, затова хората са доста първични, чести са убийствата (50 убийства на ден само в Совето). Всичко е обяснимо, не се раждаме лоши, просто средата е виновна за тези реакции.
Но ароматът на свободата е ясно уловим, не напразно част от праха на свободолюбивия 2pac е разпръсната из Совето.











Non ti muovere

Non ti muovere
Хирургът Тимотео(Серджо Кастелито), потънал в болка чака да разбере дали неговата 15-годишна дъщеря ще оцелее след претърпян инцидент.Отчаяно поглежда към прозореца, за да види жена, която седи под дъжда отвън.Това го отвежда към спомените му за едно знойно лято...преди доста години.За една буйна афера, в която е замесена бедната Италия (Пенелопе Круз).Тя застава между него и неговата елегантна съпруга Елза(Клаудиa Герини).Тогава Тимотео е бил пред сложна задача, защото и двете жени забременяват по едно и също време.
Докато дъщеря му е в кома, Тимотео сякаш разказва на зрителя за брака си без любов, за загубата на любимата си Италия, както и плода от тази любов.


"Не мърдай" е режисиран от самия Серджо Кастелито.Филмът всъщност е адаптация по книгата на съпругата му - Маргарет Мацантини.Книгата носи същото име и е мрачна приказка за възрастни, пропита с дълбок сън, изгубена обувка, и един вълшебен край.
Зад евтиния грим, изхабеното лице и тяло на Италия Тимотео открива жената на живота си.Този успял лекар на пръв поглед има всичко, дори предостатъчно.Жена му е красива и умна, къщата им е от онези луксозните крайбрежни, за които всички мечтаем.Но му липсва нещо.Това нещо му го дава бедната Италия.Единственото, което тя притежава е страст.Тази жена е изтъкана от страст, болка и неволи.Сякаш само Тимотео й липсва, за да бъде завършена, даже довършена.
Има няколко сцени, които се запечатаха в съзнанието ми.Едната е, когато Тимотео вижда бременната Италия да танцува.Казва й, че танцуването е вредно в това й положение.Тя танцувайки му разкрива, че е абортирала.После идва една сладка драма...обяснява му, че е минавала покрай къщата им.Видяла го е с жена му.Жена му често докосвала корема си.Италия веднага е разбрала, че тя е бременна.Абортирала е, не е намерила място в тази идилия.Почувствала се излишна.
Месеци след аборта Италия умира в ръцете на Тимотео.В ръцете му остава и червената й обувка.Той я пази 15 години, дори в този момент, когато е застанал на прозореца и чака операцията на дъщеря си.
Става чудо, момичето е спасено.Тогава тук се преплита приказното с реалното.Сякаш Италия тогава е трябвало да умре, за да се превърне в ангел-закрилник на Тимотео...

Кастелито е уникален актьор, от онези, които са способни да изиграят ролята си само с поглед.С този филм обаче доказва, че филмът във всички аспекти е неговото призвание, защото режисурата му е също толкова уникална, както и актьорската му игра.


Изцепка в "Стани богат"

Гледам и не вярвам на ушите си...
Тази вечер случайно в телевизионната въртележка се спрях на "Стани богат" с участието на премиера Станишев и министъра на външните работи Калфин.
В един момент се зададе много интересен въпрос.Поне за човек, обичащ литературата като мен.
Питаше се кой автор е забранил издаването и преиздаването на негови произведения в България.Верният отговор беше Габриел Гарсия Маркес.Човекът е подушил някакво шулерство.Но не това ме възмути.
В отговорите фигурираше и името на един уважаван от мен автор - Ромен Гари.Кое е интересното.Ами интересното е, че нито Станишев, нито Калфин бяха чували за него.После и Ники Кънчев си призна, че не е чувал за него...no comment направо.
Тези хора дали си имат представа, че Гари е печелил Гонкур!И то два пъти е лауреат на тази награда.Защо ли?Ами защото истинското му име е Роман Кацев.Обаче Кацев си е енигматична личност, и се подписва с два псевдонима - Емил Ажар и Ромен Гари.Е, и Ажар, и Гари се оказват достойни за Гонкур!
Това е един от най-популярните писатели във Франция.Известен е с любовта си към мистификацията.Всъщност две имена асоциирам с мистификацията - Емил Ажар и нашия Пенчо Славейков.Но, да не се задълбочавам.
На всичкото отгоре, Гари е бил и генерален консул на Франция.И още куп неща е бил.Защото е от онези личности, които вечно блестят ярко.
Добре, не знае Кънчев за Гари.Явно не знае и за Кацев, не знае и за Ажар.
Ами от предаванто пояснете бе, братчета.Разкажете тези неща.Да се осведомят незнаещите.Нали това предаване има такъв формат, научен, културен.Подминахте Гари като селска гара.Бива ли такова нещо.
Много ми е тъпо, че стана така с Гари.Но нищо, до някаква степен се и кефя.Явно Гари пише за малък кръг от читатели.

Наръчник за режисьори

Златните правила на Джим Джармуш за успешния режисьор



Правило #1: Няма правила.Има толкова начини за правене на филм, колкото кинодейци има.Това е отворена форма.Както и да е, на мен лично никога не ми е минавало през ума да казвам на някого какво да прави или да не прави.Това е все едно да кажеш на някого в каква религия да вярва.Майната му на това.Това е отново моята лична философия, по-скоро код, отколкото "правила".Следователно не обръщайте внимание на правилата, които четете сега, а ги обмислете.Човек гепи правилата на другите, защото самият той няма такива.Ако някой ви каже, че има само един начин,а именно неговият - бягайте от този човек(физически и философски).

Правило #2:Не позволявай глупаците да те владеят.Те могат дори да ти помогнат или не, но не могат да те спрат.Хората, които финансират филми, промотират филми и показват филми не са кинодейци.Те нямат интерес да оставят кинодейците да определят и диктуват своята работа, така че, кинодейците нямаме интерес да им позволим да властват.За всеки случай, носете си пистолет.
Също така, избягвайте подмазвачите на всяка цена.Винаги има наоколо хора, които искат да бъдат замесени в киното, да станат богати, известни.Обикновено са в час с правенето на филми, колкото и Буш с hand to hand combat битките.


Правило #3: Продукцията служи на филма.Не филмът на продукцията.За нещастие в света на киноиндустрията това е обратно.Филмът не е направен, за да служи на бюджета, плана.Кинодейците, които не разбират това, трябва да бъдат хванати за краката и да ги попитате защо небето е наопаки.

Правило #4:Правенето на филм е колаборативен процес.Имате възможност д аработите с хора, чийто умове и идеи са по-стабилни от вашите например.Убедете се,че те са съсредоточени в собствената си функция, а не в работата на някого друг, защото може да се създаде голяма бъркотия.Но отнасяйте се с всичките като равни и с респект.Асистентът, който се грижи за тълпата е не по-млков ажен от актьорите на сцената.Йерархията е за онези, чието его е надуто или е извън контрол, или за хора в казармата.Ако направите добър избор относно екипа, ще свършите добра работа, над представите ви.Ако не искате и не можете да работите с други хора, ходете рисувайте, или пишете книга.(А ако искате да сте видиотен диктатор, предполагам в тези дни е нужно само да влезете в политиката...).

Правило #5: Нищо не е оригинално.Крадете отвсякъде, където е заложено вдъхновение, гориво или въображение.Гълтайте стари филми, нови филми, музика, книги, картини, фотографии, поеми, драми, случайни разговори, архитектури, мостове, улични знаци, дървета, облаци, частици вода, светлина и сенки.Изберете само нещата, които ще откраденете за вашата душа.Ако го правите, то вашата работа(и кражба), ще бъдат автентични.Автемтичността е безценна;оригиналността е несъществуваща.И не се притеснявайте да скривате вашата кражба - празнувайте, ако се чувствате така.И във всеки случай винаги помнете какво е казал Жан-Люк Годар:
"Не е важно откъде вземате нещата, важно е къде ги слагате."