Българската Коледа - милосърдие в банкноти

Из интервюто на Георги Първанов по повод търга на Ьtv за децата от "Българската Коледа"

Ани Салич: Вероятно нашите зрители си задават въпроса "защо през цялата година не помагаме, защо отново по Коледа, защо отново чрез SMS-и и дарения"?Каква е ролята на държавата?

Георги Първанов:Този въпрос не е към мен.Аз не отговарям за здравната политика в ДЪРЖАВАТА.Винаги съм казвал, че ДЪРЖАВАТА е длъжник към здравеопазването.Винаги съм казвал, че не е достатъчно това, което се прави.ДЪРЖАВАТА не може да бяга от своята отговорност.И очакванията към ДЪРЖАВАТА ще нарастват.



Ани Салич: Българите вероятно помнят и са чели истории за това, че след Балканските войни, въпреки многото сираци, не е имало изоставени деца на улицата.Все се е намирало някой, който да ги подслони, да ги обгрижи.А сега всеки месец има изоставени деца.Дали бихте застанли зад една инициатива на ЬТV и на Unicef за това домовете за малки деца да бъдат затворени, да не съществуват повече?

Георги Първанов:Значи вижте, затварянето трябва да се предшества от една много мощна кампания, възпитателна кампания, защото Вие сте права, че ние имаме едно голямо бяло петно в това отношение, което се създаде в продължение на десетилетия.Това, което за мен е много важно, е да създадем едно друго отношение вътре в семейството, каквото и да е то.Аз съм готов да участваме в една такава кампания, да я направим и с лостовете и механизмите на ДЪРЖАВАТА.Но преди да мислим за затварянето на домовете трябва да сме създали наистина наистина максимално благоприятни условия в семейството.



Георги Първанов:Пълното удовлетворение ще го имаме тогава, когато всяко дете получи помощ, не само от кампанията, но и от ДЪРЖАВАТА.



От интервюто, което даде президентът Георги Първанов пред Ьtv, стана ясно, че той не е държавата, дори май не участва в сложния апарат на държавата.Той е един добър чичко, който идва от Лапландия и на чийто плещи тежи торбата, пълна със здраве за болните деца и милосърдие.А децата трябва да чакат Коледа, за да им се изпълнят желанията.Мечтите на тези болни деца обаче не са инфантилни, те са зрели и единственото, което искат е изцеление.Всъщност по традиция Коледа е празникът на чакането.Всички чакаме и очакваме.Децата от "Българската Коледа" чакат всички онези персони от парада на суетата да задоволят тщеславието си като развържат кесиите.Защо казвам суета...най-ярък пример е горното интервю, в което за съжаление дребнавият манталитет на вездесъщия ни президент отново взема превес.И тук не пропусна да се възползва от случая и да хвърли камъни в градината на "държавата", разбирайте правителството.Като се замисля, този човек е много грешен, ама много.Винаги, когато има морални казуси или трагедии, той ги използва - било за имиджа си, било за да манкира дейности.
На Коледа мръсните съвести желаят да се изкъпят...и успяват.След акта на състрадателност и милосърдие, вече залците от натрупаната коледна трапеза преминават с лекота.В това отношение подобни кампании са отлични за пречистване на души.Покажеш си образа, който подкрепя кампанията, дариш средства - индулгенцията ти е подсигурена.През годината пак може да си гадняр, но споко, ще чакаш Коледа и нещастните съдби.
Bis dat qui cito dat...

Друг интересен въпрос привлече вниманието ми, а именно целта да се закрият домовете за изоставени деца.Каква малоумщина може да роди стремежът към прогрес и адаптиране спрямо ЕС!Колко точно са смели утопичните им мисли, чудя се!Колкото и грозно да звучи, винаги ще има нежелани деца, ще има родители, които ще преценят, че не могат да осигурят среда за детето си, ще има и млади родители, които ще бъдат посъветвани да изоставят детето си с увреждане.И при липсата на домове, ще живеем в утопичния иначе остров, където деца ще бъдат изоставяни пред църкви, в контейнери за отпадъци и в родилни отделения.Защо да няма домове, или може би е за предпочитане децата да газят боси и гладни в калните локви.Нито едно дете не заслужава лишения, в този смисъл домовете осигуряват(или поне се стремят) да осигурят оптимални грижи.Да, ще подчертая баналния израз, че са лишени от родителска любов, но да ти имам родителската любов, когато не можеш да осигуриш на детето си храна!
А всички онези хора, които искат да осиновят дете и да му дарят наистина добър живот...те ще бъдат лишени от тези си намерения и желания, ако няма домове.

8-ми декември, национален ден на напиването

Каква е разликата от това да се събереш с хора в петък и събота, и това да се събереш на 8-ми декември? Мразя това робуване на определени дати.
Каква е тази необяснима суматоха около някакъв си ден, който е определен като по закон "ден за напиване и оливане на студенти". Съвсем като по канон, днес е простимо на всеки, който е студент, да завърти тавана. Простено е и една седмица след това да ходи стил "гипс".
По тази логика в Студентски град всеки ден отбелязват 8-ми декември.
"На 8-ми декември студентите се събират, веселят и забравят за сесиите". Иначе 24/7 тези студенти мислят за сесии, добре, че е този декемврийски ден, милите да изпуснат напрежението...
Друго интересно обаче е как студентите отбелязват този си професионален празник.За съжаление масово се забиват по някакви незнайни и знайни кътчета, решени с твърда пиячка. Организира се нещо като необявен конкурс по надпиване и излагане. И какъв кеф доставя това да се разкарваш с коли/автобуси напред-назад по пътища, да се суетиш, накрая да се напиеш и да се събудиш размазан?! Всичко е една безсмислена суета, дори досадна. Досадна е, защото насила се правят някакви празници. И е досадна, особено ако е във вторник.
Но съвсем по друг начин протича този празник при интелигентни студенти. Един интелигентен студент ще си прекара празника със стил, в стилно заведение и обстановка. Другото е просто мизерен хаос, достоен за презрение/от моя гледна точка/.



Празникът на една студентка от далЙеко

Събудих се рано, днес е ГОЛЕМИЯТ ден. Трябва да се барнем подобаващо. Гадост, съквартирантката точи бойлера, кога ли ще дойде моят ред? Толкова се вълнувам, тази вечер ще полеем 8-ми декември, баси готиното ще е. Добре, всичко е налице - заредени са провизиите, ще се отчета с домашната на дядо, дано другите донесат туршии, защото миналата година 2 буркана влачих от 300км, стига бе, защо ще се прецаквам пак. Оф, трябва да си оправя косата, не успях цяла нощ да реша как ще съм...оо, не, забравих си пресата вкъщи. Ужас, самоубивам се. Край, свършено е. Трябва да намеря из шибаното общежитие от някого пресичка, но да е керамична...
Супер, всичко върви по план. Ще обера впечатлените погледи с роклята от бала, а тези модни луузърчета от курса ще са с дънки и някакви кофти неглижирани дрехи сигурно, беги, аз ще съм върЪха. Всичко е завършено, малко брукатче, още малко брукат, даа. Си Труто ми свършва, но нищо, ще добавя към него и от Перголезетууу. Аз съм богиня.
Какво направих сега, до събирането ни има още 6 чАса. Я да спретна едно турче из цйентъра, тази моя прелест трябва да се види и на дневна светлина...
Кобният час приближава, стоим пред уни-то аз и още три мои колйеги. Викнахме такси. Ще се набутаме някакси в таксито четири, но пък няма да се набутаме да плащаме на шофьори-тарикати...
Много яка механа, кефи ме задушевната атмосфера, ще си прекараме екстра.В менюто ракията не струва. Изваждам си скритото козче, домашното нема грешка. К'во си мислят бе, че ще поръчвам бутилки. Ам'чи ний сме свободна консумация, майната им и обирджии...
Искам да пуснат за трети път Тупалка, размазвам се от кеф.Сега нещо не мога да разказвам, минах на виното на Пепи, хм, шльокавица, но к'во ми пука, важното е да си напия, градус да има, нали така.
Събудих се в чужда стая, класика в жанра - сред много бутилки и...още нещо. Цепи ме главата, горчи ми. Сега май сме сряда или четвъртък...колоквиум?! Не ме интересува, аз съм студент, който е празнувал.
След седмица с колйегите направихме реминисценция. Оказа се, че след механичката сме отишли на дискотека. Разправяха ми, че много съм се кефила на Андреа и Кости. Минала съм от водка на шотове. После некъф ме свалял и така...загубили са се дирите ми.
Добре, че съм студентка, догодина на 8-ми пак така искам, яко е било.

Що е то майка-студентка




Майка-студент, едно понятие, което звучи абсурдно, несъвместимо, несериозно.За някои обаче е приемливо и именно тези две "професии", взети заедно определят жертвоготовността и страдалчеството на една жена...едва ли не.
Дискусиите относно помощите за въпросните майки ме провокираха да се замисля върху тази тема.В никакъв случай обаче не ме вълнуват демографската политика, парите, добавките, като цяло финансирането е доста далече от мисълта ми.
Това, на което се чудя е съвсем семпло - животът на една студентка, която е майка.И първото, което ми хрумва е - що за мазохист трябва да си, за да си усложниш така живота.Второ, що за пич трябва да си, за да направиш от една студентка майка.Да, защото по мое мнение студентство и майчинство са две много различни житейски категории.И когато някой реши да носи тези две категории под една мишница, обикновено от тежестта им пада.Нито обучението е качествено, нито майчинския дълг е изпълнен напълно добре.
Щом един човек постъпи във ВУЗ, с постъпването си той поема пътя на обучението.Очаква се да се съсредоточи върху учебния материал, да присъства на лекциите, защото следва да вземе диплома и вероятно да е качествен кадър след време.И когато този бъдещ висшист по някакви си причини забременее, това не е ли ясен знак, че е объркал ВУЗ със "Семейна Академия"?Отговорът за мое учудване клони към отрицателен, защото по писанията на масовите форумни никове възрастта на студентството съвпада с детеродния период на една жена, и скапаното правителство трябва да насочи усилията си към стимулиране на младите майки....
Чакайте малко, това правителство кое да стимулира по-напред, образованието или демографския прираст, за който сигурно могат да допринесат само младите студентки?!И какво е качеството на обучение при жена, която има голяма отговорност на главата си, каквото е детето.За щастие, изпити се вземат и със среден 3.
Въпросите са принципни, защото се основават на баналните, неусложнени принципи в живота.А именно животът е потепаен.В един етап от време сме ученици, после ако решим вземаме билет за студентство(но това разбира се, не е задължително).Когато човек се чувства достатъчно образован и отговорен, може да пропусне този влак и направо да хваща по-сериозния, а именно - семейния.Времето се посвещава концентрирано.Има моменти, в които го отдаваш на образованието и развититео си, след това го посвещаваш на съпруг, дете, семейство.
Също не мога да си обясня, защо в училище се гледа лошо на бременните ученички, а във университета всички са снизходителни към същите, само че студентки?Дори 50% от занятията им се съкращават, това е един вид "евала ти бием за смелостта, момиче".На мен лично няма да ми е приятно да си ходя акуратно на лекциите, а в същото време бременна или родила моя състудентка да е на индивидуален план.И аз искам едновременно да си скъся отговорностите в живота.Колко е прекрасно - да си имам дете, да ми дадат висше, и всичко това накуп.В интервал от 4-5 годинки, колко му е.
А как успява да учи една студентка, която до себе си има бебе, което реве 24/7 с и без причина?Разгръща лекциите в празния интервал м/у коликите и прането.Забравих обаче месииите - бабите и дядовците.Оптимална среда - да си има човек там едно детенце, пък бабите ще го гледат, докато мама си вземе висшето, пък и после, защото мама всъщност не си знае приоритетите и възможностите.
Амбиция и безотговорност.Образът на една такава студентка сякаш е изваден от стар филм, в който зрителите се възхищават на жертвоготовността на тази амбицирана, прогресираща, непознаваща пречки млада жена.Бравос!

VIP Dance


Alright, хубаво е да спретна едно мнение за VIP Dаnce, уповавайки се на впечатленията си от тазвечершната премиера.
В 19:30 се събудих неспокойно, с гадната мисъл, че съм пропуснала риалитито по Нова, защото рекламата беше обещаваща.Не се изложих, събудих се навреме.Добре, че стана така, наистина, щях да пропусна нещо интересно.
Признавам си, като повечето хора в България бях скептично настроена и се приготвих да търся недостатъците(негативизмът е зараза).Критичният ми поглед плъзна по облеклото на водещите, нещо не ме изкефи в цветовете черно, бяло, червено.Търпение...трябваше да видя звездните двойки.А като започна представянето на VIP-овете ми стана приятно.Повечето са готини хора, които не са се натрапвали.Подборът е интригуващ, шоуто е добро премислено.
Радвам се, че най-после българският зрител, че и ефир може да се докосне до такъв вид формат в целия му блясък и чар.Не обичам да правя сравнения, но в "Денсинг старс" сякаш можехме да недоволстваме от лансирането на изтъркани муцуни.Във "Вип Денс" кръвта е свежа.
Точно това обичам да гледам лично аз, cool things.Радостен е и фактът, че ставаме свидетели на изкуство, танцовото изкуство.И ако трябва да избирам между изкуството на танца(VIP Dance) и изкуството на интригата (Big Brother), то аз вдигам две ръце в полза на първото.
Въпреки, че Тупарев е обещал и пикантерии.Затова ми хрумна и въпросът "Сценарий или манталитет".Става дума за сблъсък между жури и водещ.Все пак говорим за риалити, а какво е едно риалити без искрици на живо?Като протагонист в мини-скандала се изяви участничката Сашка Васева.Подразнена от изражението на Нешка Робева дупнишката Мадона взе решение да я съди и се закани уверено и нахъсано, че в петък ще танцува бродуей!Oh yeah, baby!
Истински ми е интересна сцената в съда обаче.Васева носи като доказателствен материал изражението на строгата Робева.Със сигурност от този случай ще последват внасяния и на нови закони.Всеки, чиито поглед се измества малко по остро от 45 градуса, значи е потенциален хейтър, злонамереник и килър!На съд!
Замислям се, дали това е по сценарий?Възможно ли е някой да се излага по този кифладжийски начин, било то и една Сашка Васева?А може и да си прави PR...
Но беше забавно, тъничка интрига - на границата между хумора и сериозността.
Конфискувах си нов лаф обаче...всеки, който ми се опълчи занапред, ще бъде заплашен с фразата "Ще танцувам бродуей, да знаеш"!
Четох из форумите наблюдателни хора, които открили, че всъщност хореографията на представените танци са били масово копирани от американския танцувален формат "So you think you can dance".Какво престъпно има в това да се копира?Никак не е лесно да изкопираш капацитетите от "So you think you can dance".
Лично на мен в пъти повече интересно ми е да сравнявам един танц, изпълнен от различни хора.Защото винаги има един тънък момент, който аз ще нарека "индивидуално надграждане".Всеки внася в един танц нещо от себе си, ново движение, това надграждане, за което аз пиша.А така се ражда една нова хореография.Какво лошо, ако ни вдъхновява американският формат?
Като за начало беше нормално хореографията да по-обрана, защото ако сега дадат максималното от себе си, с какво ще ни впечатлят по-нататъка?
Това е и като вид школа.Всички випове, на които лепнахме етикет "дърво" са влезли в школата с цел да се усъвършенстват.Не знам обаче как това ще се случи с Милен Цветков и Нед.Изгледите не са много положителни...
Лично мен тази вечер ми допаднаха Ники Сотиров и Анелия Раленкова, които нарекох олд скуул-а.Като цяло техният отбор е много силен.Раленкова е от "Златните момичета", Анета Авакян е тренирала художествена гимнастика.Ники Сотиров естествено притежава пластичността, характерна за мимовете.Атанас Месечков...има ли нужда от коментар.Влагат много финес, внимание и умереност в движенията си.Но и няма как да е иначе, и четиримата имат онези заложби, предполагащи финес в движенията.
Разбира се , рано е да съм впечатлена още от първите представления, а и не бива.Тепърва участниците ще се отпуснат, ще разкършат сковаността, ще захвърлят притесненията и наистина накрая на зрителите ще им е трудно да определят на кого да симпатизират.
Да кажем, в процес на търсене на моите фаворити съм.
Но от професионалните танцьори имам една фаворитка и това е Петя Димитрова.В кръвта й пулсират сякаш хип-хоп ритмите.Човек като я гледа, лесно се отказва от танците, недостижимо добра е!
Форматът има и възпитаваща цел, сега ми хрумва.Нека повече деца да се запалят по танците.Защото презрение и съжаление ме изпълва, когато гледам в заведенията девойки, които не могат да се отърват от ориенталските чупки.И не говорим за ориенталски танц, а за едно кършене, кършене от безпомощност.Танцовата култура е също толкова важна, колкото и спортната.Важно уточнение.
Шоуто идва да ни докаже и, че всеки може да танцува.Всичко е въпрос на воля, амбицираност и тренировки.
Just dance, gonna be okay...ни съветва и лейди ГаГа.

Защо не вярваме в нещастията?

Защо не вярваме в нещастията?

Денят 7-ми септември беше причислен към онези, в които обществото се предполагаше да е в траур.В черни дни съпричастността се изразява с мълчание, вглъбяване.Когато трябваше да помълчим ние започнахме сякаш да ставаме активни следователи, заровихме се нагло в раните на хората, а и сякаш нямаме намерение да оставим в покой душите на загиналите.
Трагедия, виновници, версии (това са част от ключовите думи за случилото се нещастие във водите на Охридското езеро).
Няма да спра да питам защо избираме думата трагедия?Трагедия е дума, достойна за сцената.Трагедиите са вид развлечение за удобно разположилия се в ложата си зрител.За съжаление влязохме перфектно в ролята си на зрители от момента, в който започнахме да разнищваме, в който вкарахме конспирации, онзи момент, в който намерихме виновниците и на секундата крещяхме за оставки.
Захапали хляба, добре се вживяхте в зрелището всички вие, които на гърба на нещастната съдба на невинни хора, изтъкнахте бистрите си умове и опита си, натрупан от четене на Шерлок Холмс.
Защо обществото ни не приема, че съществува случайността, форсмажорността, дори карма го наречете?Мисля си, защото сме първични.Правя аналог с всички онези първични племена, които винаги са търсили причина в нещастията.Тогава са си го обяснявали с неземни сили.По-късно бай Ганьо откри липсващи гвоздеи.
В XXI век обаче нещата са различни.Поколението, чиито девиз е "всичко си има причина".Днес този девиз беше перефразиран като "всяка причина си има виновници и под всеки вол трябва да има теле!"
Нещастия са се случвали, случват се, ще се случват.Не можем да избягаме от създало се обстоятелство.Но не е трудно да го приемем.Чудя се отново, защо не можем?Смъртта за нас, хората винаги ще бъде нелепа случка.
В някои инциденти, действително има виновници, дезорганизации, но по-голяма роля винаги играе малшансът, клетата съдба.
Не искам, вярвайте, не искам да сондирам темата, но имам отговори на всички абсурдни въпроси, които се завъртяха из медиите.Отговорите ми са под формата на реторични въпроси с онзи тъжен съюз "ако", който ясно обяснява, че има начини, но случайността винаги е решила по друг начин.
1.Относно лицензите, бумащинита и туроператорите, които сложихме в категория "неуредица"...Ако не бяха пуснали сънародниците ни в Македонска територия, заради лиценз, тогава в събота на "Илинден" нямаше ли да има туристи все пак?
2.Относно обвиненията, че капитанът е 23 годишен "хлапак"...Ако този 23 годишен млад мъж, всъщност беше онзи 61 годишен шофьор на "Чавдар", нямаше ли да се възмущаваме как така пък възрастен пенсионер управлява машина?
3.Относно преобръщането на кораба...Ако хората умееха да плуват, дали щяха да се предадат на охридските води?
Не се изненадах, когато разбрах, че филипинският кораб, който потъна с 1000 души даде само 5 жертви.И всичко това не се дължи на организация, а на онази случайност, благодарение на която филипинците умеят да плуват.Слушах в медиите една от оцелелите жени от "Илинден", която не умее да плува, но по стечение на обстоятелствата е поемала въздух и е успяла да се спаси.Отново случайност.
За съжаление невинните хора не останаха само като жертва на нелепата случайност.Станаха жертва на медиите, на надпреварвания, доказвания.Жалко за съвестите на всички онези, които в такива нещастия намират повод за новини, анализи, теми, бръщолевения, възмущения.
Мир на праха на 15-те души, сила на семействата и близките им!

Благодаря ти, ATB


АТB трябва да е второто ми аз.
Няма по-въздействаща от неговата музика.Същото важи и за клиповете.
Имам чувството, че по-голяма част от траковете са много подходящи за слушане през есента.Когато навън онзи топъл вятър нарочно вее, за да ти напомни за заминаващото лято или по-скоро да те заблуди замалко.От няколко дни насам си мисля за клипа на Hold you.Какво е усещането да направиш ретроспекция на лятото, просто да посетиш един курорт малко след като емоцията го е напуснала.Да погледнеш онемелите и пусти хотели, които допреди няколко седмици са били украсени с шарените и летни настроения на хората.Да видиш празните басейни, които са били пълни с детска глъч.После една малка разходка и до най-тъжния пункт - брега.Не търсете романтика тук, просто поредната тъжна гледка.Не мога да преценя точно настроението на морето.Настроението му е бурно.Но може да си бурен, когато ликуваш, може да си бурен и когато се бунтуваш.Има два варианта - или се радва на осамотението си, или пък тъгува и клето се бори със сезоните...
В името на истината не искам да съм банална с изчерпаната тема за морето, но струва ми се, че мроето има чувства, точно както нас, хората.Дори може би е по-чувствително и от нас.Есента морето започва да изхвърля всичко от себе си, това е видимо на брега.Изчиства се, пълен катарзис.Изхвърля емоциите си...поне се опитва.Затова на повечето хора морето изглежда тъжно през есента.
Всеки курортист е оставил нещо от себе си, но и напускайки е взел голям багаж със себе си.Дали повече са взели или оставили?Сърцето ни оставя ли там, където наистина се чувстваме добре?Оставяме ли най-голямото нещо, което ни принадлежи, именно там, в слънчевите дни, солената вода, топлия пясък?
Веднъж баща ми ми каза "погледни хората тук, никога няма да се разминем с тези хора за втори път, няма да е същото, никога".Може би съм откачена, но ми е мъчно за всички хора, с които съм се разминала тогава, когато съм се чувствала наистина щастлива.В слънчевите и красиви места хората чувстваме едно и също, като едно голямо семейство.
Вечерната есенна разходка с нищо не отстъпва на деня, що се касае за меланхолия.Няма ги светлините, музиката, оживените разкази.Единствено се чува морето.А когато погледнеш себе си, усещаш, че някакси не ти е комфортно.Самата идея да си на това местенце с пуловер е абсурдна.Мрак, а след този мрак не настъпва ден, просто настъпва по-светла меланхолия.
Ранната пролет също носи заряда на пустотата, но съвсем не е същото.Тогава настроението е приповдигнато, в атмосферата се усеща едно сладко очакване, обещаващо приятни мигове.Трудно може да се опише, но ще пиша и за пролетта тогава, когато тя настъпи.Искам всичко да е както го оставям, точно сега, в този момент.Цикличността е хубаво нещо, наскоро го открих това.Не е за презиране, това е щастието.Щастие е да знаеш, че нещо предстои и ще се повтори.Трябва да знаеш какво ще ти донесе всеки един сезон, ако не знаеш - догадките ще те побъркат.
Започват дните, в които ще въртя дискографията на Танебергер...till I come.
И така, курортът ме изпраща с думите: "See you next year"
А аз отвръщам: "I'll see you again on the other side."

Сблъсъкът



Отчайващо, отчайващо зле е, когато искаш да изразиш себе си, а да нямаш таланта за това.Касае са за онази експресия, пред която думите са просто бледи символи на фон, музиката е дрънчащ цимбал без достатъчно ноти, пейзажът е прекалено банален за обектива, а четката и палитрата не са достойни за твоите ръце.
Имам в съзнанието си картини, които никога няма да успея да нарисувам.Установих, че искам и само чрез рисуването мога да изразя себе си и емоциите си.По-добре щеше да е, ако не бях открила, че това е начинът...
Някои хора са щастливци, защото откриват съвсем рано и спонтанно таланта си, други са обречени на нещастието да търсят.Процесът трае с години, а успехът не е гарантиран.
Беше ми трудно да открия, че съм луузър...май съм това.
Иска ми се да намеря смисъла, да видя красивото, да творя, но нямам необходимия арсенал за това.Искаше ми се да имам талант, в който да намеря пристан и утеха.Но аз нямам талант, нямам хобита, нещата, които обичам са доста малко.
Като отчаяно дете не ми остава нищо друго, освен да се отдам на емоциите и да ги покажа чрез кристалните реки по страните си.Да, толкова съм безсилна пред горчивата истина.
Колко жалки са били периодите, в които съм си мислила, че има нещо, което спи в мен и че е само въпрос на време да се събуди.Вярвала съм, че ще открия себе си и своето призвание.Нещата, които обичах ми се изплъзнаха като скъсан гердан - перличка след перличка.Герданче, което е красяло и фалшиво е залъгвало личността ми.В един момент се къса, а грижливо нанизаните надежди изпадат на пода.Нямах сили да ги събера.Продължих по пътя без излишни накити.До този момент, в който ясно осъзнавам, че аз съм един обикновен човек.Човекът от ежедневието, който за миг е повярвал или може би сънувал, че яде амброзия.
Не съм живяла в илюзия, не съм имала мечти, аз просто съм се самозаблудила.Мечтите са за слабите и фрустрират - това е моята философия откакто се помня.Не съм доближавала слънцето с криле, слепени от восък.Но пък паднах.
Грешно съм преценила себе си, надценила съм се един вид.Трябваше да изтрая този студен душ.Сега ми е трудно да продължа така, не мога...аз не съм себе си...кой съм аз?
Трябва да съм реалист, досега аз нищо не постигнах.Всичко е било вятър.Ежедневията ми са толкова безсмислени, аз се чувствам като безполезен паразит.Единственото, с което съм полезна е сигурно да радвам родителите ми със самото си присъствие, само с това, че ме има.Много е жалко за мен.Мъчно ми е, много ми е мъчно...
Всички ще кажат, че аз съм млад човек, че животът те първа предстои и прочие.Но аз не знам как да продължа.Аз не знам пътя.Всички пътища ми изглеждат безперспективни, банални, тесни за моята "сложна личност".Зарязвам гордостта.Истината е, че нямам достатъчно таланти, за да вървя, да се издигам и т.н.
Човек откривал пътя си вървейки.Щастливци са онези, които си имат своя път, по който да вървят.
Най-трудното е, когато си сам в "интелектуалната" си дупка.Никой не знае, че в теб има потенциал, обаче ти го вярваш.Започваш да презираш другите, ти си онзи сам философ, дистанцирал се в бъчвата.Обаче когато ти остане достатъчно дълго усамотение в бъчвата, започваш да се вникваш в себе си.Правиш ретроспекции, тогава установяваш, че всъщност си никой.

My gift of self is raped
My privacy is raked
And yet I find
And yet I find
Repeating in my head
If I can't be my own
I'd feel better dead

Сюрреалистични мисли


Живея в сюрреалистичен свят без капка хероин.Фалшивият метадон заблуждава кръвта във вените.Фалшивата утопия те тласка към живота.Фалшивите ти стъпки по брега всъщност са тежки и сиви стъпки по прашни улици.Фалшивото ти потапяне в морето не е нищо, освен едно гмуркане в стремежа за смисъл.Всичко около теб е псевдо - хората, сградите, сигурно и ти.
Твоето презрение не може да се дефинира, чудиш се дали случайно не е мирова скръб.Не, ти изпитваш мирова скръб когато замалко излезеш от аскетизма си.Тогава състраданието те обзема, зацикляш и отново лабиринтът те отвежда към презрението.Онази сутрин, която беше просто безплоден резултат от серия безсънни нощи, точно в онази сутрин, седейки на скамейката и гледайки отсреща, ти съзря в сивия бетон сред простор с пране жена.Въпреки че ти тежеше твоето тяло ти искаше да се приземиш към презирания от теб битовизъм.Усети необходимост да изтичаш дотам, да влезеш в сивия вход да изкачиш стълбите, вдишвайки аромата на стара кооперация.И най-вече искаше да изкрещиш в лицето на жената "А ти щастлива ли си".Защото аз не съм, седейки, гледайки те, размишлявайки...
Сигурно положителният й отговор щеше да те огорчи.За сетен път щеше да се убедиш, че знанието е печал, а животът в коловоз е прекрасен.
Отрицателният й отговор щеше да те срине, просто ти щеше да задълбаеш казусите за "смисъла".Не знам, сигурно щеше да се сдобиеш с идея повече откаченост.
Всъщност добре стори, че си остана на пейката.Сгреши, когато реши да се правиш на философ.По дяволите,отклони жалкото си внимание - гледай дърветата, гледай птичките, пчеличките, и в тях ли откриваш тъга и тема за безсмислено мелахнолично философстване?Страхувам се, че позна.
Нищо, виж, погледни сега към хоризонта, колко е прекрасно, колко равно, колко безгрижно, искам да се доближа дотам, сигурно още няколко загребвания.Спри,няма смисъл, видях това слънце как лениво и трудно си проправя път сред антените и сградите.Фрустрира ли се?Знам, че боли.
Идва ред на есента, но вече не те интересуват сезоните, календарът е низ от бумаги.Всъщност тези бумаги са нещо много тъжно, доближават те към мъката, към страданието, към края.Да, живея с миналото, настоящето е халюцинация, която създава болката, бъдещето е болката, която си спомняш.Пак се вкара във филма, който има хиляди дубъли, спасявай се.
Ще дойде познатата ти есен.При блясъка на слънцето ще посрещаш имагинерно изгреви, при вятъра ще усещаш бриз.Но когато се обърнеш, когато спреш да гледаш от прозореца, ти ще откриеш онези, които толкова много презираш.Приказката ти ще се развали, ще се събудиш като болен алигатор, когото дърпат за опашката.Ще искаш да крещиш, но чувството ти за бягство ще е по-голямо.Е, ще избягаш, изчакай си порцията уникално психотропно.
Още усещам миналата есен, примесена със сладникав аромат на скъпи дрехи.Кажи честно, тогава искаше да постигнеш хармония, нали?Колко абсурдно, та ти си създаде гаден спомен без да разбереш.Сега правиш същото.Отново в клопка.
Всъщност спомням си зимата преди 2-3 години, тя беше студена, със студени ритми транс музика.Съвършено бял сняг, съвършено объркан човек.Тогава искаше ли да повърнеш цялата емоция върху това платно?Тогава би го направила, ако беше изчистила напълно оптимизма си.Но тогава ти не беше развила добре трактата си.Изчакай си реда тази зима.
Добре, ясно е, не знаеш какво искаш, като децата....Чакай, та децата знаят какво искат, винаги знаят какво искат.А аз искам да съм дете.Да, май това ми липсва, моето детство.Върни ме ТАМ, на терасата, с барбитата, червеното столче, с онези маратончици.И не ми казвай, че съществува бъдеще.Върни детската простота и детското незнание.Искам да се опаря в копривата без да знам, че тя пари.Колко просто желание имам.Всъщност това са хиляди желания, но те са обвити в опаковата с надпис "детство".
Не плачи, един ден като четеш написаното ще плачеш за днешния ден.Ще си даваш сметка що за нещастница си била, за да недоволстваш.Ами знам, мамка му, но тъжа именно за бъдещето - мамка му...или тъжа по миналото?
Опитваш се да обичаш, да мразиш, да убиеш, да спасиш душата си.Кое от всичко това надделява?Стига, ще прозвучи сектантско.
Живея в сюрреалистичен свят без капка...сън.Защо хората спят?След седмица безсъние установих, че трябва за няколко часа да се отделим от реалността, иначе светът се изтърква, всичко губи смисъл, насищаш се от живот.Докато не дойде онзи миг, за който споделя "Малкият принц" възрастните се будят рано, за да удължат дните си...онези дни, които ги доближават към края.А в младостта си сигурно са били опиянени, и вече като зрели правят грешката да изтрезнеят.Не знам.
Рискуваш да напишеш роман, за това спри.Не си мисли, че скромните ти години са достойни за томове.Всичко се побира в страничка, успокой се и се наслаждавай на творбите ти в сюрреалистичен дух...

Червен конец



Винаги са ми били чудни хората, носещи на ръката си червен конец.Според поверието червеният конец предпазва от уроки.Червените нишки имали защитна сила.Само не ми става ясно дали е от нишките или от самия цвят?Както и да е - звучи глупаво, изглежда анахронично.Интерересна ми е психиката на човек, решил да си завърже червено конче.Аз го тълкувам с това, че въпросната персона има доста високо самочувствие са себе си.Ами да, значи си вярва достатъчно, за да реши, че може да го "уручасат".Много селско ми звучи тази дума, обаче не се досещам за друга, която се асоциира с червения конец.Супер противно ми става да видя зрели хора, че и в последно време мъже с тънък червен конец на ръката.
И сега идва решението.В сайта на Dogeared вниманието ми беше привлечено от мега симпатичнитe им гривни "make a wish".С такава всички суеверни ръце могат да заменят баналните "нишки".В същото време тези гривни изглеждат много нежни, с една дума - грабват окото, въпреки семплия си вид, пък са и гривни.
Името им говори само по себе си.Този аксесоар е и магически според описанието.Когато слагате гривната, вие трябва да си пожелаете нещо.След време, когато гривната се износи, пожеланието ви ще се сбъдне.Идеята ми напомня на friendship гривните.
Толкова са готини, че от няколко дни си мисля за уникалността им.Въпреки, негативното ми отношение към суеверията и червените конци.А и точно заради това бих си купила в друг цвят (предлагат се в различни цветове, в сайта има толкова интересни аксесоари).
Страхотни са също и за подарък, просто един мил жест към близките ни хора.А и опаковките, с които се предлагат са много сладурски.Най точно казано на английски: cute!
Като се сдобия с такава гривна не ми остава нищо друго, освен да следвам указанията - да си пожелая, да вярвам и след време да си получа пожеланото:)
Украшенията, влезли в ролята на амулети са под най-различни форми, като аз ще покажа само няколко от многото:





Тази готинийка е под формата на сърце.С такава е била забелязана и Никол Ричи, за доказателство имаме и снимка:






Това пък е с формата на пепруда, която е натоварена с толкова много символика, че може смело да твърдя, че символизира всичко, познато на човека.



































И на последно място тази кост, която американците наричат wishbone, а аз съм зле с анатомията и не знам на български как е.Но досещате се, задължително в деня на благодарността във всяко америкаснко семейство идва онази част, в която трябва да се счупи въпросната пилешка кост и т.н. да не се отклонявам от контекста.

Obsessed



Бионсе е една от малкото певици, която е несравнимо добра в различни области - от музика до филми.Но не и във всякакъв тип филми.
От участието й в трилъра "Obsessed", в стил "Фатално привличане", критиците са готови да заключат, че поп дивата е по-уместно да се снима в биографични филми и мюзикъли.
Лентата е съсредоточена върху бизнесмена Дерек (Idris Elba), преуспял еднакво добре и в професионален, и в личен аспект.Но една временна секретарка на име Лиса(Ali Larter) в службата започва да му създава проблеми като започва да го дебне и ухажва.Само вметвам, че това типче Дерек е от онези, които не изневеряват.А добрите момчета се забъркват в неприятности.Следват недоразумения със съпругата му Шарън(Beyonce Knowles).
Въпреки скучната продукция, която не би привлякла небивал интерес, "Obsessed" сега е в устата на всеки дребен или велик критик, само защото там е замесено името Бионсе.
Има разлика между "Фатално привличане" и "Obsessed".Първият живее в съзнанието на хората вече две десетилетия, а вторият - едва ли ще просъществува там и две седмици.Причините са комплексни.Една от причините е неясната жанрова гранца.До средата филмът ми лъхаше на размита комедия-драма.Особено като чух и песента Black and Gold, някак не съвпадна с концепцията за трилър.Апропо, като говоря за тази моя любима песен ми идва и друга асоциация.Този филм се основава на интелекта и внушението на зрителите.Сякаш ни загатват за еротична връзка м/у чернокожия Дерек и блондинката Лиса, но само загатват, на практика не виждаме подобно нещо.Трябва добре да задействаме фантазията си.
И понеже бях прочела в описанието, че е трилър, продължих да гледам.След онова "странно хапче в питието" на Дерек всичко ми се стори изтъркано и добре вместено в рамките на баналността.Признавам си - превъртях няколко кадъра напред, защото исках на всяка цена да видя кулминационния момент - а именно сблъсъка на двете разярени лъвици - Лиса и Шарън.Толкова ми дотегна, че се запитах на какво залага този филм, след като сюжетът е добре познат и добре изтъркан, че и протъркан вече от други режисьори.Отговорих си - залагат на бляскавост, на английски звучи много по-добре (glamorous).Това лустро сигурно се дължи на добрия интериор в офиса на дерек и добрия стилист в дрехите.
Уместна е думата "експеримент" - това е първият опит за пълнометражен филм на режисьора Steve Shill,който има зад себе си около 30 сериала, сред които и известния Dexter.За съжаление проличава си адаптирането на режисьора към по-различния тип филми.Добре, ще бъда справедлива...само в някои моменти се усеща.
Събрал скромните 34% в imdb "Obsessed" изглежда е бил лош избор не само за Бионсе, но и за другите участници във филма. С очебийния опит да се копират доказали се филми от "Obsessed" едвам успяват да се издигнат малко над "приемливото" ниво...за съжаление.
Мислех тази статийка да е в друг вид, от типа "Открийте седемте разлики между Fatal Attraction и Obsessed".Но разликите шяха да са само 3 - откъм бляскавост, година и режисура.Признавам си, Obsessed има в пъти повече преднина, която е продиктувана от второто качество - годините.
Може би е ужасно да сравнят продукцията ти с другата, но рисковите за това са големи, когато екстраполираш стари ленти на плазмени екрани.

(Без)Спорният Божидар Димитров

...или как под вол се търси теле

От няколко дни по медиите ставаме свидетели на нетактични игри на нервички.Голям проблем стана защо на Божидар Димитров са му дали едно бюро."Големите моралисти" от Синята коалиция няма как да не изпълнят дълга си на педантични блюстители.Затова решиха да изоставят за кратко политиката, а да се отдадат на уроци по етика и право.Обаче най-малкият проблем е Божидар Димитров.Всъщност Синята коалиция е инфантилна партия.Да, защото се държи като дете, което трябва да върне играчката обратно в рафта на магазина.Името на Божидар Димитров просто е повод двамата съпредседатели на СДС отново медийно да изразят фрустрацията си.Опитват се да го правят индиректно.А сега идва ред и на най-важното, причината.Ами причината дойде с въпросния меморандум.Тъкмо "сините" се доближиха до министерски кресла, и изведнъж - wrong way.Целият им привидно "примиренчески" маскарад изгуби смисъл.
Но какво ми прави впечатление - немалка част от народа по виртуални и социални беседи се кефи на сеира.Защо сме такива?Защо от деня на обявяването на резултатите от изборите народът е нагласен сеирджийски от сорта на "ха да видим сега к'во пък ще се олеят тези"?Чудя се, дори възхищавам на американците.Как си приеха президента радушно, а ние все сме недоволни, някак черногледи.Политика се гради с доверие и подкрепа.Народът е фундамент на политиката.Е как да се задвижат всички малки механизъмчета, при условие, че най-важното колело липсва, а именно оптимизмът и вярата на народа.Аз лично смятам, че не е коректно да се напада една съвършено нова партия, с нови концепции и експерти.Грехота е.
Все пак тези хора са проявили надежда да оправят бакиите в държавата ни.Защо не давате шанс?
Нима Божидар Димитров е по-голямо зло от ДПС?Вместо да ликуваме, че няма турски министерства, ние се захващаме със сухи формалности.
Трябва да бъдем повече реалисти.
Приемете, че е далеч по-безобидно и в графа "бял кахър" да коментираме наличието на Божидар Димитров пред кошмара, който изживяхме, когато имаше министерства и управление на ДПС.
Иначе не ми допада тази персона Димитров.Хайде и аз малко да се изкажа негативно, за да прозвуча справедливо.Но ще се изкажа за личността (както правят повечето профани):
1.Чудя се откъде излезе това негово звание "професор", след като той не е и никога не е бил професор.Справка във ВАК сочи, че е ст.н.с. ІІ ст, т.е защитил е докторантура само.Чудно как пък се е отплеснал, че не си е издействал и професура, служейки на ДС.
2.Втори интересен парадокс е как този човек, вече бивш активен деец на БСП ще гласува закон за политическото номадство.Смях.
3.Трета интересна сцена в съзнанието ми е как този човек пък няма достойнство и усет, каквото имаше младият и с потенциал младеж с прякор Маниака.След като е ябълката на раздора, защо просто не се отегли и не напише спокойно още няколко книги...
Тези три мои критики щяха да прозвучат сериозно, ако през последните 20 години ни управляваха самаряни.Е, прощавайте, обаче България никога не е била утопичният остров на Томас Мор, за да се захващаме с дреболии.Искренно емпатизирам на Бойко Борисов - защото всячески се чуди как да угоди на тъпите спекулации.Скочихте срещу Маниака, оттегли се.После започнаха неоснователни спекулации и за Десислава Танева - оттегли се.Какво искате още?Изводът е, че на този народ не може да се угоди.Но евала за аскетизма на всички експерти, които са се схванали да чистят бакиите на тази държава.Понякога си мисля, че черногледият ни народ не заслужава тези амбицирани и можещи хора.Явно.Явно ни е било по добре царя да си играе на conquiztador, сокола да върти шарено обръчи от фирми, а станишев да плува просто по течението.
Хора, осъзнайте се.Дайте шанс на новото, абстрахирайте се от глупостите, с които се опитва да манипулира Костов.
Но, пак подчертавам - това са безвредни проблеми, които не касаят политика, а просто морал.В крайна сметка Димитров не оглавява някакво важно звено, за да има толкова задълбочени дебати и сензации едва ли не.
Да уточня още нещо "ябълката на раздора" всъщност не е Божидар Димитров, а Иван Костов.Той е и като Нерон.Обича да пали, а после да гледа.

adidas SLVR A/W 2009



Това е новото видео на adidas SLVR за колекцията Есен/Зима 2009.

Adidas SLVR е чист, опростен и изчистен от всякакви излишъци.Осигурява неангажиращо обличане за онези, които високо ценят дизайна.Може да се чувствате комфотно и денем, и нощем.Ципчетата, качулките и джобовете създават енергичност в този минимал стил. Строга простота.Мек и изчистен стил.Пълна гъвкавост.Финоста е създадена благодарение на чисти форми и плавни линии.
Точно и това пресъздават перфектно в клипа си.Режисурата е на Тео Стенли /Mountain View/, а музиката е на Сам Уогстър (Sam Wagster) арт-директор е Pietsch Lim!

Впечатли ме това червено пуловерче, навяващо на скандинавска мода.Лично аз бих го комбинирала със сиви панталони тип "skinny":





Точно такава концепция за есента ми се въртеше в главата.Адидас ме изненада приятно, явно е, че споделяме един нюх.Не игра на сянка, наистина цветовете на сивото са много меки, отлична комбинация просто!

Jeremih




Според мен Jeremih Felton с псевдоним Jeremih е една бъдеща звезда.В момента парчето Birthday Sex набира голяма скорост и популярност.Със сигурност е бъдещ хит(ако все още не е).Случайно попаднах на тази песен в един музикален канал.Първо ме грабна перфектният клип, после - музиката, но и не на последно място необикновеният припев, в който се пееше Birthday Sex.Но клипът е наистина с невероятен замисъл, за което допринася и красивият бразилски модел Alessandra Cardoso.
Клипът е дело на Paul Hunter - веднага се познава, просто този режисьор е може би любимият ми в тази област.Има уникална запазена марка в режисирането на клипове.Мисля си, че трябва да посветя една страница от блога си специално за Hunter, но думите за неговите клипове са неизчерпаеми, това е наистина един много, ама много талантлив режисьор!!!
Няколко думи за текста на песента - признавам си, Джеръмай малко се е поувлякъл, но пък не мога да кажа, че е прекалено пошло.Мисля, че е все пак е усетил границата м/у еротика и порнография.В текста няма намеци, всичко е директно, но някак поднесено по фин начин.
Парчето не е от комерсиалните, точно затова се учудвам как така стана хит.
А сега и малко от биографията на Джеръмай:



Най-новата звезда на лейбъла Def Jam е роден с пулсиращите ритми на музиката във вените си, защото е роден в семейство на музиканти.Расте и живее в Чикаго, Илиной.22 годишният певец на тоталния хит Birthday Sex e бил шумен още от малък:"Когато бях на три години нашите ми подариха барабани на играчка.Оттогава започнах да долавям ритъма.Още от много малък чувствах любовта от правенето на музика" споделя Джеръмай.
Като ученик в Chicago’s Morgan Park high school Джеръмай се присъединява към маршовия оркестър, където се научава да свири на няколко инструмента - саксофон, барабани, цимбал и пиано.По този случай певецът казва: "Слушах радио се учех да свиря по слух.Опитах се да вземам уроци, но учителите винаги ми се развикваха, че не мога да разчитам нотите.Затварях очите си и чувствах музиката, така се научих".
Заради отличието си, Джеръмай пропуска един клас и така завършва средното си образование, когато е само на 16.С подкрепата на родителите си постъпва в Университета на Илиной по специалност инженерство.
"Бях там само за един семестър и нямах никакви проблеми.Бях напълно съсредоточен, но се присъединих тогава към групата на извънкурсните програми за талантили студенти.Точно в този момент музиката започна да ме контролира и надделя.Влизах на лекции, но пишех музика.Споделих на майка ми, че искам да кандидатствам в Columbia College, защото това беше колеж за изкуства, а точно това беше за мен".
Бива приет в колежа и от 2007 започва да се готви за голямата сцена, стремейки се да се разграничи от масата амбицирани рапъри.След като получава репутацията на добър изпълнител на бавни песни, Джеръмай започва да си сътрудничи с друг музикант от колежа на име Мик."Той учеше инженерство и знаеше как да работи с музикалната апаратура и софтуер" разказва Джеръмай.
Скоро Мик и Джеръмай започват да прекарват цялото си свободно време, записвайки музика в домашно студио на Мик.Записват демо през 2008 и имат идея да го предложат на Power 92(радио станция в Чикаго).Техният първи хит е "My Ride”, което за първи път е било пуснато по вълните на това радио.Но парчето, което записват след това е техният сигурен златен билет - "“Birthday Sex".Музикалният директор на радиото се влюбва в страстното парче и го включва в редовен период на въртене.
"На следваща седмица, 30 октомври 2008 бях в колата и слушах радиото и пуснаха 'Birthday Sex".Въртяха го, сякаш е голяма сензация, сякаш е последната песен на R.Kelly" спомня си Джеръмай.
Февруари на 2009 година Джеръмай лети до Ню Йорк, за да се срещне с президента на Def Jam .Веднага подписва с тях.
Сега младият изпълнител е готов да издаде своя дебютен албум, който описва като "ърбан поп".
Изцяло продуциран от Мик размива традиоционните граници на музикалните жанрове.
А за многото, коите се чудят как е хрумнала идеята за чудноватия Birthday Sex, Джеръмай откровеничи:
"Това е истински лаф, за нещо, което направих, когато бях на 12.Точно тогава реших да пея нещо за Birthday Sex"

Peace V



Днес е от онези скучни дни, в които цял ден преглеждам пресата.Нещото, което ме провокира да пиша е
www.dnes.bg/reportaj/2009/07/09/topla-e-vodata-dusha.74097
Това е един репортаж на разхлаждащи се край фонтан цигани.
Материалът не ме впечатли, но коментарите ме разочароваха.Повечето полета от коментара бяха заляни от негативизъм, агресия, злоба.Wertyusa остави като коментар следните редове:
"Много издребняваме ние хората, много...
Какво ви пука за фонтана, животът е толкова преходен.След катаклизми на нашата планета можем и да нямаме фонтани, а да пълзим из пустините...
Imagine all the people, living life in peace... "

Призивът за доброто беше оценен отрицателно.Стана ми тъжно.Как по дяволите следните редове "Imagine all the people living life in peace" могат да бъдат оценени отрицателно, и то може би от млади хора, защото Интернет се използва главно от младото поколение.
Интересен факт е, че от няколко седмици насам размишлявам защо в нас, хората, присъства и тази черта - негативизмът.Установих, че е въпрос на възпитание и концептура.Явно не всеки като мен се е замислял за доброто, лошото, мира, света...
Не всеки се е вниквал в думите на Imagine от Джон Ленън.Мисля си, вечното оправдание с материалните недостици е невярно.Не може парите и добрата икономика да всеят хармония в душата ти.Недостигът им пък не може да те направи свиреп хейтър.Не е талант да бъдеш добър човек, обичащ мира и добротата, воля е.Но преди волята са серия размисли, уроци, поуки, въз основа на изкуството, на книги и филми.Иначе без тяхното присъствие в духовния ни свят - ние инволютивно се връщамае към първичния начин на живот, наситен с агресия и жажда за оцеляване.
Imagine...тази песен винаги предизвиква сълзи в очите ми.Плаче ми се, защото тази песен звучи като план за утопичен остров.Ние, хората всеки ден с постъпките си подриваме надеждата за това островче.Не напразно песента се казва Imagine.Можем само да си представяме.Този блян на мен ми се струва толкова сладък и положителен.А на вас?
Не искам да съм тъмен песимист, но не мога да бъда и безпредметен оптимист.Преди време спонтанно създадох нов афоризъм "Е, животът не винаги е такъв, какъвто Ленън иска да бъде".

Почина Майкъл Джексън

Светът изгуби краля на поп музиката...
Трудно е да приемеш смъртта на една легенда.Не мога да повярвам, че Майкъл Джексън почина.Толкова мисли напират в главата ми, а в същото време не мога да се съсредоточа, в главата ми звучи Beat it.Не знам, може би по ирония на съдбата, обаче 2 дни въртях Liberian Girl, непрекъснато, пак и пак и си давах сметка колко велик е Майкъл Джексън.
По-голямата част от света в момента сме завладени от еднакво чувство.Защото по-голямата част от света сме му фенове.Превъртаме клиповете, опитваме се да осъзнаем какво изгуби света.Спомняме си по години емоциите, които Джако ни е създавал с песните си.
Няма да забравя кога за първи път чух Майкъл Джексън.Бях на 5-6 години, когато навсякъде звучеше They Don't Care About Us.Оттогава ме грабна излъчването и стила на този човек.Започнах да гледам всеки негов клип и движения с възхищение.И сега се възхищавам.Винаги ще се възхищавам, винаги ще се радвам, че е живял такъв човек!
Тъжно понасям това обстоятелство, защото Джексън е една от малкото личности, за която съм имала винаги положително мнение.Това име винаги присъства в мп3 плеъра ми.Няма ден, в който да не съм го слушала.Да, това е идол.
Майкъл Джексън е от онези хора, които са се родили, за да бъдат полезни на света (от онези редките в човешкия род).Дори няма да хиперболизирам, ако го нарека месия.Момчето от Индиана промени света.Първо с музиката си.Даде толкова много за музиката, че думите ми бледнеят.В интерес на истината той създаде друга, собствена музика,цял един стил - просто Майкъл Джексън.Второ, опита се да направи света по-добър с хилядите си каузи.
По видеоклиповете виждаме фигурата на един харизматичен, изтъкан от вибрациите на музиката човек, но там се таеше и душата на финия, крехък и лесно раним Майкъл.Това велико сърце, което днес се предаде, е претърпяло доста емоции, трепети, вълнения, но и унижения.На талантливите хора никога не им е лесно в този свят на завист, меркантилност и подлярство.Не го подминаха лицемерите и гнусни скандали.Всичко това, защото беше просто преакелно добър, прекалено щедър и може би все пак вярваше в доброто у хората.Когато беше унил и меланхоличен, медиите по най-грозен начин пишеха комерсиални слова.Това го прекърши доста.
След всички тежки перпипетии и премеждия той реши да се завърне на сцената.Точно в този момент ми става много тъжно.Той не успя да се завърне и да твори отново, но завеща на човечеството голямо богатсво.Завеща ни името Майкъл Джексън.Когато гледам негови участия усещам неговото удовлетворение от публиката.Живял е за нас, искаше да продължи за нас - феновете.
Знам, че е тривиално, но той остава жив вечно.Не само в нашите сърца, остава жив завинаги, до края на света.
Казват, че когато си заминават такива велики хора не бива да униваме и да тъжим, защото ще са винаги с нас.Но аз тъгувам и за твореца, и за човека.Гледах по CNN транспортирането на тялото му...в този момент той беше толкова сам, нямаше я тълпата от фенове, просто той си замина, застинал във времето.Дори не знае сега, че в момента навсякъде звучи той с песните си.
Няма да се роди втори такъв човек, просто не мога да го обясня в това си емоционално състояние.
"Music has been my outlet, my gift to all of the lovers in this world. Through it — my music, I know I will live forever".
"Музиката е моето изразно средство, моя подарък за всички привърженици на света.Чрез нея - моята музика, знам, ще живея вечно".
"I always wanted to do music that influences and inspires each generation. Lets face it, who wants mortality?"
"Винаги съм искал да правя музика, която да въздейства и вдъхновява всяко поколение.Нека бъдем откровени - кой иска смъртта?"


Ebony Magazine December 2007

Thank you, Michael, for your music and the countless happy hours of music and memories that you gave so many people.
RIP!

King of Sorrow



Коктейлът от Шаде и леки ритми на транс е уникален балсам за душата.
Съжалявам, толкова много съжалявам.Знам за какво говоря, нека е написано енигматично.Един ден ще си прочитам писанията, надявам се да гледам с усмивка тогава.Но сега загубих целта и смисъла си.Не мога да се хвана за нито една философия, не мога да се утеша.
Знаех си, че мечтите са за слабите и фрустрират.Затова никога не съм имала мечта.Моето беше не мечта, не цел, а смисъл, който ме крепеше.А този смисъл просто си замина.Изплъзна се за втори път, което е достатъчно да ме обезкуражи...може би.Не трябваше да падна, защото това ще коства време, за да се изправя.Да, има много други лоши неща, но да изгубиш целта си е като да загубиш част от теб.Стремежът ми съжителстваше в мен и с мен,като симбиоза(надеждата хранеше мен, а аз обогатявах надеждата), бяхме станали приятели.А от утре трябва да продължа без тази мисъл.Няма какво да ме мотивира, няма какво да ми даде тласък.Ето, дойде този момент на меланхолия и буквална криза.Не мога да пиша, дори не мога да анализирам.Как да анализирам нещо, което ми се струва толкова нереално, че граничещо и с абсурда?Да, изминалия ден открих ново чувство.Чувството да изгубиш.Олекнах с една положителна мисъл по-малко.Не знам, май точната дума е надежда.Моето е повече от стремеж, повече от надежда.Няма как да се опише.Чудно ми е как може да се чувствам толкова пусто, как може да липсва дадена мисъл.
Труден период, знам какво трябва..."I have so much to do, I have to carry on".
King of sorrow...тази песен е написана за мен.Всеки ред, всяка дума отговаря на моето настроение.
Може би всичко това внесе цвят в живота ми.Сигурно е, че така е трябвало да преживея това.Евентуално ставам по-добър творец.Но не мисля, че се нуждаех от уроци по мъдрост и чувства.Веднага мога да превключа на оптимистична вълна, но к'во ми пука, когато отвътре ме дълбае нещо като пустинен вятър.
Ще чакам слънцето на дъждовната си улица.Вярна е баналната сентенция "Всичко, което не ни убива ни прави по-силни".Моля се, да не ме убива...
Почти никой не знае за опита на Вайсенхалтер.Аз обаче защо ли го знам - птицата блъсва главата си в прозореца.Дори и след като се съвземе, тя инстинктивно се въздържа от всякакви действия, по този начин си дава време, за да приспособи нервните си центрове.Състояние на умствена парализа.
Вярвам в "сигналните лампички".Някъде сгреших, за да заслужа тази дупка в душата си.Не знам къде сбърках.Или не сбърках, а трябва да проверя дали максимата "всяко зло за добро" важи.На всички въпроси ще ми отговори времето.Сломена съм от една страна, а от друга страна ме плаши времето, което нищо не ми обещава.
Вчера се роди един песимист, който не спази правилото, че добрият писател пише, когато премине емоционалната му болка и е в спокойно състояние на духа...

23.VI.2009г.
гр.Плевен

Совето




Наситен с история за борбата срещу Апартейда и суетата на града на златото, Совето трябва да бъде посетен от туристи, които очакват нещо повече от слънце, вълни и лукс.
Защото малко места на света могат да разкажат толкова много за историята на Южна Африка така, както го прави Совето.

Совето може и да звучи като африканско наименование, но е акроним от "SOuth WEstern TOwnships"(бел.пр.Югозападни гета), защото е разположен югозападно от Йоханесбург.
Името Совето е измислено през 1963, като по-рано, през 1959 година, Уилиям Кар е предложил гетата в югозиточната част на Йоханесбург да бъдат обединени под едно общо име.
Совето се изгражда малко след 1900 година като селище за работници и миньори.Минната индустрия привлича африканците от всяка точка на континента и така хората се установяват в Совето. Освен подлсон на работниците, Совето дава и подслон на анти- расовата сегрегация, защото една от идеите за създаването на Совето са пъклените планове, които кроят сегрегационистите.
Крайният облик на Совето сякаш се оформя през 1950 по времето на Апартейда, когато белите колонизатори изместват чернокожото население извън Йоханесбург. Совето е известен като център на Aпартейда.
Совето от своя страна е съставен от 34 по-малки райони, което го прави най-голямата община в Южна Африка. През 2002 се присъединява към Йоханесбург. Най-голямо съсредоточение на чернокожо население - 3,5милиона души. Местното население са потомци на негри, които са били роби. Совето се е разраствал феноменално, но непланувано.
Така тази немалка площ се превръща в дом на политическите философи и изгражда едни от най-добрите лидери на Африка.

Совето ражда много политически, спортни и обществени светила, сред които Нелсън Мандела и Десмонд Туту - и двамата носители на Нобелова награда за мир. Ето защо си струва да минете по Vilikazi street. Тази улица е уникална, защото там са живяли двама нобелови лауреати.
На няколко километра от Diepkloof е квартал Орландо, където се намира къщата на Нелсън Мандела. Там е живеел с тогавашната си съпруга Уини, преди да бъде хвърлен в затвора през 1976 година и заточен за 27 години.
Сега къщата е музей и я поддържа Уини Мадикизела-Мандела и включва спомени от времето, когато са живеели там. В момента Нелсън Мандела живее в Хаутън на няколко километра в Йоханесбург с третата си съпруга Граса Машел (вдовица на първия мозамбикски президент (Самора Машел).
Други изтъкнати фигури от Совето са легендата в бокса Бейби Джейк, дивата Ивон Чака Чака и майсторът на сокър Джомо Соно.
Селището също е дало и най-много професионални сокър тиймове в държавата - Orlando Pirates, Kaizer Chiefs Moroka Swallows. Те остават все още едни от най-големите сокър клубове в Premier Soccer League.
Проблемите на Совето винаги са били същите - бедност, немотия, безработица, ужасна инфраструктура. Това е пейзажът в района.
Както е една субединица на Йоханесбург, така това гето създава и своя субкултура. Афро-американският стил бива пречупен през призмата на Совето и добива съвсем нов облик. Със своя говор, наичн на обличане, дори с походката си, советовчани излъчват чувство на космополитност.
Совето е място на контрасти - ламаринени коптори в съседство до луксозни блокове; купчини от отпадъци и ужасни улици на фона на зелени площи.
Въпреки безработицата тук има жива енергия, пъргавина. Нелегални търговци обменят стоки от всяко ъгълче.
От моста към болницата Chris Hani Baragwanath Hospital може да се насладите на панорамна гледка.
По-нататъка безплодието, което обхваща повечето от стария Совето се превръща в гледка - малки, кафяви къщички на Old Diepkloof и Orlando са в ярък контраст със шарените улици на по-новите части като Diepkloof Extension.
В Diepkloof сивите, четиристайни къщи биват наричани "кибритени кутийки" от местните. Това са домове, конструирани за настаняването на първите черни емигранти от града. Въпреки това обаче местните се гордеят с къщите си и влагат услия, за да ги направят по-уютни и обитаеми.


















В контраст с тези символи на мизерия има различни "пристройки", установени за средната класа. Например Primville Extension. Това предградие може да се похвали с хубави къщи, улиците, площадките и училищата са в добро състояние.
Има незаконни биваци, които евфемистично се наричат "неофициални лагери". Именно тук мизерията е ясно осезаема. Тези биваци са лагер на много безработни, които използват листове ламарина, за да си построят дом. Въпреки мизерията, тези "строители" построяват по цели общности.
За тези, които се интересуват от нощния живот в Совето...ами има някои известни заведенийца. Има места, които могат да предложат успокояваща атмосфера, удовлетворяваща музика и весело време. Може би най-популярно е "Wandie's Place" в район Dube. Това е уютен лаундж бар с добро обслужване. Други заведения са Pallazo Distella пак в Dube, Club 707 и Ubuntu Kraal - и двете в Orlando West.
По-вълнуващо е да се посетят някои незаконни механички, които не са паднали под натиска на пълномощните и църквата. Всичко това, за да се превърнат в едни неофициални социални центрове, управлявани от местни общности.
Най-известни такива са:Tyson's в Primville, Vardos в Mapelta, The Rock в Rockville, Boyce в Diepkloof и Cornish в White City.

Църквата Реджина Мунди става дом на многочислените анти-апартейд организации Представлява най-голямата католическа църква в ЮАР.
В Совето се намира и единствения по рода си музей на Апартейда. Това е самата история на човешкия дух, въпреки нещастията. Илюстрира възхода и паденито на Апартейда. Музеят е бил основан от ентусиазирани музейни дейци, филмови продуценти, историци и дизайнери. Простира се на 7 хектара. Входът има интересен замисъл - вход за "бели" и вход за "не бели", но пътеката води към едно място, към историята. Експонатите са киноленти, пана и артефакти, от които лъха човешката история станала част от жестоката сага, по-известна като Апартейд. Серия от 22 индивидуални изложения прекарват посетителите през емоционално пътешествие, което е наситено със зов за свобода, с много драматизъм и жестокостта на расовата дискриминация.



























На 16 юни в ЮАР се чества "Денят на младежите".Празникът е в памет на учащите, които в лятото на 16 юни 1976 година подемат протест-въстание в Совето. Борбата е против въведеното от правителството задължително обучение на Английски и Африканс.
По време на спречкванията между полиция и бунтуващи се, полицията открива огън, като отнемат живота на 23 души и деца. Първата жертва, която пада е 12-годишният Хектор Пиетерсон. Снимката, на която бива убит малкият Хектор обикаля и всцепенява цял свят.
Хектор се превръща в икона за онзи страшен ден. За това заслуга има може би и фотографът Сам Нзима(по онова време фотограф в йоханесбургския вестник "The World"). Именно този човек заснема ужасния момента на смъртта на Хектор Пиетерсон. На снимката Пиетерсон бива носен от свой съученик, а до тях е сестра му. Тази снимка ясно показва как едно невинно дете става жертва на властолюбието на белите.
От самото си създаване, паметникът е бил немалко пъти вандализиран. Вероятно от деца, които не разбират важността на събитието и човешката драма.
Момчето остава завинаги в историята на човечеството. В Совето се намира негов паметник, този паметник е известна забележителност, но не е от онези забележителности, които създават приятни емоции. Тук човек изпитва омраза към всички онези, заради чиито интереси е загинал Хектор.Тези интереси убиват още 20 деца.
Интересен факт е, че фамилията на Хектор е Питсо, но семейството му се е прекръстило още по време на Апартейда на Пиетерсон.



Совето притежава още едно богатство.Тук се намира един от най-добрите зоопаркове в ЮАР. Заема 50 хектара, наситени с над 600 млекопитаещи, птици и други животни.

Атракционен парк "Град на златната нишка" Gold Reef City". На това място се пресъздава атмосфера от епохата на златната треска в края ба 19 век. Паркът е създаден на мястото на най-богатата златоносна мина по онова време. Може да се спуснете в мината на дълбочина 220 метра и да видите как се преработва златото. Паркът предлага много забавления и нощувки.

Тази картина на бедност, порутени къщи, немотия, безработица...всичко това изглежда някак сюрреалистично. Совето не е райско място, не е дестинация за удоволствия. Това е екскурзия, която би накарала човек да се замисли. Преди да се ориентирате към Совето не забравяйте, че хората там са били жадни за свобода. Извоювали са я. Но бедността не е победена, затова хората са доста първични, чести са убийствата (50 убийства на ден само в Совето). Всичко е обяснимо, не се раждаме лоши, просто средата е виновна за тези реакции.
Но ароматът на свободата е ясно уловим, не напразно част от праха на свободолюбивия 2pac е разпръсната из Совето.











Non ti muovere

Non ti muovere
Хирургът Тимотео(Серджо Кастелито), потънал в болка чака да разбере дали неговата 15-годишна дъщеря ще оцелее след претърпян инцидент.Отчаяно поглежда към прозореца, за да види жена, която седи под дъжда отвън.Това го отвежда към спомените му за едно знойно лято...преди доста години.За една буйна афера, в която е замесена бедната Италия (Пенелопе Круз).Тя застава между него и неговата елегантна съпруга Елза(Клаудиa Герини).Тогава Тимотео е бил пред сложна задача, защото и двете жени забременяват по едно и също време.
Докато дъщеря му е в кома, Тимотео сякаш разказва на зрителя за брака си без любов, за загубата на любимата си Италия, както и плода от тази любов.


"Не мърдай" е режисиран от самия Серджо Кастелито.Филмът всъщност е адаптация по книгата на съпругата му - Маргарет Мацантини.Книгата носи същото име и е мрачна приказка за възрастни, пропита с дълбок сън, изгубена обувка, и един вълшебен край.
Зад евтиния грим, изхабеното лице и тяло на Италия Тимотео открива жената на живота си.Този успял лекар на пръв поглед има всичко, дори предостатъчно.Жена му е красива и умна, къщата им е от онези луксозните крайбрежни, за които всички мечтаем.Но му липсва нещо.Това нещо му го дава бедната Италия.Единственото, което тя притежава е страст.Тази жена е изтъкана от страст, болка и неволи.Сякаш само Тимотео й липсва, за да бъде завършена, даже довършена.
Има няколко сцени, които се запечатаха в съзнанието ми.Едната е, когато Тимотео вижда бременната Италия да танцува.Казва й, че танцуването е вредно в това й положение.Тя танцувайки му разкрива, че е абортирала.После идва една сладка драма...обяснява му, че е минавала покрай къщата им.Видяла го е с жена му.Жена му често докосвала корема си.Италия веднага е разбрала, че тя е бременна.Абортирала е, не е намерила място в тази идилия.Почувствала се излишна.
Месеци след аборта Италия умира в ръцете на Тимотео.В ръцете му остава и червената й обувка.Той я пази 15 години, дори в този момент, когато е застанал на прозореца и чака операцията на дъщеря си.
Става чудо, момичето е спасено.Тогава тук се преплита приказното с реалното.Сякаш Италия тогава е трябвало да умре, за да се превърне в ангел-закрилник на Тимотео...

Кастелито е уникален актьор, от онези, които са способни да изиграят ролята си само с поглед.С този филм обаче доказва, че филмът във всички аспекти е неговото призвание, защото режисурата му е също толкова уникална, както и актьорската му игра.


Изцепка в "Стани богат"

Гледам и не вярвам на ушите си...
Тази вечер случайно в телевизионната въртележка се спрях на "Стани богат" с участието на премиера Станишев и министъра на външните работи Калфин.
В един момент се зададе много интересен въпрос.Поне за човек, обичащ литературата като мен.
Питаше се кой автор е забранил издаването и преиздаването на негови произведения в България.Верният отговор беше Габриел Гарсия Маркес.Човекът е подушил някакво шулерство.Но не това ме възмути.
В отговорите фигурираше и името на един уважаван от мен автор - Ромен Гари.Кое е интересното.Ами интересното е, че нито Станишев, нито Калфин бяха чували за него.После и Ники Кънчев си призна, че не е чувал за него...no comment направо.
Тези хора дали си имат представа, че Гари е печелил Гонкур!И то два пъти е лауреат на тази награда.Защо ли?Ами защото истинското му име е Роман Кацев.Обаче Кацев си е енигматична личност, и се подписва с два псевдонима - Емил Ажар и Ромен Гари.Е, и Ажар, и Гари се оказват достойни за Гонкур!
Това е един от най-популярните писатели във Франция.Известен е с любовта си към мистификацията.Всъщност две имена асоциирам с мистификацията - Емил Ажар и нашия Пенчо Славейков.Но, да не се задълбочавам.
На всичкото отгоре, Гари е бил и генерален консул на Франция.И още куп неща е бил.Защото е от онези личности, които вечно блестят ярко.
Добре, не знае Кънчев за Гари.Явно не знае и за Кацев, не знае и за Ажар.
Ами от предаванто пояснете бе, братчета.Разкажете тези неща.Да се осведомят незнаещите.Нали това предаване има такъв формат, научен, културен.Подминахте Гари като селска гара.Бива ли такова нещо.
Много ми е тъпо, че стана така с Гари.Но нищо, до някаква степен се и кефя.Явно Гари пише за малък кръг от читатели.

Наръчник за режисьори

Златните правила на Джим Джармуш за успешния режисьор



Правило #1: Няма правила.Има толкова начини за правене на филм, колкото кинодейци има.Това е отворена форма.Както и да е, на мен лично никога не ми е минавало през ума да казвам на някого какво да прави или да не прави.Това е все едно да кажеш на някого в каква религия да вярва.Майната му на това.Това е отново моята лична философия, по-скоро код, отколкото "правила".Следователно не обръщайте внимание на правилата, които четете сега, а ги обмислете.Човек гепи правилата на другите, защото самият той няма такива.Ако някой ви каже, че има само един начин,а именно неговият - бягайте от този човек(физически и философски).

Правило #2:Не позволявай глупаците да те владеят.Те могат дори да ти помогнат или не, но не могат да те спрат.Хората, които финансират филми, промотират филми и показват филми не са кинодейци.Те нямат интерес да оставят кинодейците да определят и диктуват своята работа, така че, кинодейците нямаме интерес да им позволим да властват.За всеки случай, носете си пистолет.
Също така, избягвайте подмазвачите на всяка цена.Винаги има наоколо хора, които искат да бъдат замесени в киното, да станат богати, известни.Обикновено са в час с правенето на филми, колкото и Буш с hand to hand combat битките.


Правило #3: Продукцията служи на филма.Не филмът на продукцията.За нещастие в света на киноиндустрията това е обратно.Филмът не е направен, за да служи на бюджета, плана.Кинодейците, които не разбират това, трябва да бъдат хванати за краката и да ги попитате защо небето е наопаки.

Правило #4:Правенето на филм е колаборативен процес.Имате възможност д аработите с хора, чийто умове и идеи са по-стабилни от вашите например.Убедете се,че те са съсредоточени в собствената си функция, а не в работата на някого друг, защото може да се създаде голяма бъркотия.Но отнасяйте се с всичките като равни и с респект.Асистентът, който се грижи за тълпата е не по-млков ажен от актьорите на сцената.Йерархията е за онези, чието его е надуто или е извън контрол, или за хора в казармата.Ако направите добър избор относно екипа, ще свършите добра работа, над представите ви.Ако не искате и не можете да работите с други хора, ходете рисувайте, или пишете книга.(А ако искате да сте видиотен диктатор, предполагам в тези дни е нужно само да влезете в политиката...).

Правило #5: Нищо не е оригинално.Крадете отвсякъде, където е заложено вдъхновение, гориво или въображение.Гълтайте стари филми, нови филми, музика, книги, картини, фотографии, поеми, драми, случайни разговори, архитектури, мостове, улични знаци, дървета, облаци, частици вода, светлина и сенки.Изберете само нещата, които ще откраденете за вашата душа.Ако го правите, то вашата работа(и кражба), ще бъдат автентични.Автемтичността е безценна;оригиналността е несъществуваща.И не се притеснявайте да скривате вашата кражба - празнувайте, ако се чувствате така.И във всеки случай винаги помнете какво е казал Жан-Люк Годар:
"Не е важно откъде вземате нещата, важно е къде ги слагате."

Дизайн "спортни съоражения"

Les Bains des Docks (Франция)

Les Bains des Docks е аквацентър в Ле Хавре, Франция.Дизайнът е дело на френския архитект Jean Nouvel.Архитектът Jean Nouvel е намерил вдъхновения в идеята на римските бани.
Комплексът, който е 5000 кв.м. обхваща 12 плувни басейна, 1 открит басейн(50 x 21м), няколко джакузита, сауна, баня, спа и фитнес центрове.
Интериорът е покрит с бели плочи, ярко оцветени меки(дунапренови) блокчета, които формират детското кътче.
Центътрът е открит юли месец на 2008 година.








































































The sports club/LA

Знам, че изглежда като нощен клуб, но това всъщност е спортен клуб в Лос Анджелис.
Този клуб може да задоволи всички ваши нужди.
Предлага повече от 50 фитнес възможности, луксозен СПА, вкусна френска кухня, лаундж бар, магазин за спортни стоки и още, и още...
Няма как да не се обърне внимание на басейните, Баскетболно игрище с размери, приети от NBA, сауните.Да не говорим, че във всяка съблекалня има дори епилиращи средства.Представете си!Всичко е предвидено за комфорта на посетителите.


















































Illoiha
Алпинистите могат да преоткрият детето в себе си в Illoiha.Зала, която се намира в Токио.Тук стената за катерене съдържа картинени рамки и части от барокови мебели.Този интересен дизайн заменя обикновените дупки.Всичко е в бяло, затова не се учудвайте, ако имате усещането, че преминавате през стъкло.Японците винаги са знаели тайните на релаксирането.




Третото измерение
Това е залата, която не бихте напуснали.С маса за тенис върху стъклен под, който всъщност е таванът на басейна.Басейнът е със съдържание на озон.