Обломовщина

"Не може ли да усетите какво се случва в мен? Знаете, не мога да говоря спокойно. Подайте си ръката - ето, тук има нещо, което ме спира. Сякаш нещо тежко, много тежък камък стои там. Сякаш преживявам много дълбока тъга. Трудно е за обяснение. Това може да е и от тъга, и от радост. Някои не могат да дишат, страдат, а някои искат да плачат. Сякаш съм излязъл от много голямо нещастие и ако заплача, ще ми олекне."                                                                           
Иван Гончаров, "Обломов





Един от големите руски писатели Иван Александрович Гончаров (1812-1891) е роден в град Симбирск, днес - град Уляновск. Баща му е бил богат търговец. Завършва Московския университет и след това 30 години работи като чиновник. През 1859 публикува романа "Обломов", който в 20 век се нарежда сред най-добрите литературни произведения.
От този роман се ражда и изразът "обломовщина", който понякога използваме, за да опишем мързел или липса на воля. И оттук идва моето несъгласие. За да се разбере какво точно преживява Обломов, трябва да се задълбае в тази душа. Затова днес реших да пиша за Обломов.
Обломов е наследник на семейство дворяни. И той, както автора си, след завършването на университета, работил като чиновник, обаче нещо не е вървяло както трябва. След смъртта на родителите си, не иска да поеме управлението на земите си, оставя тази задача на иконома там и се оттегля в своя свят. В своя си свят бавничко сигурността на бездействието се превръща в първи принцип. Скъсва с външния свят, през целия ден прави планове и мечтае със своя халат, който никога не сваля. Но не прави нищо за плановете си. В своята същност Обломов не е мързелив, но изглежда такъв, защото изпитва страх и недоверие към външния свят и неговите хора. Започва да намира за безсмислено ставането от леглото и живее, защото до себе си има един прислужник на име Захар. Икономът, който се грижи за земите му, измисля различни причини, за да изпраща на господаря си все по-малко пари месечно. Обломов осъзнава измамата, обаче не предприема нищо, защото той вече е създал твърдо своя свят.
Този, който идва като антитеза на Обломов е приятелят му Столц. Столц е спретнат, енергичен и работлив човек. Ако погледнем метафорично, Обломов представлява Изтока, а Столц Запада; Обломов е инертност, Столц е действие. Живеещата сякаш винаги в Русия умора е Обломов, а Столц е идеалът за модернизация. Столц постоянно предлага възможности, с които да спаси своя приятел, но винаги се блъска в стените на обломовщината.
По-скоро Обломов е завладян от пасивната интелигентност на нихилизма. В последните години на Руската империя много ценности дегенерират и през 19 век нихилизмът е широко разпространено чувство сред младите в Русия, което засяга и Гончаров. Младите не са доволни от ситуацията в страната си и приемат нихилизма за верую, което от своя страна е eдин пасивен анархизъм, така личен и съкровен, че може да се каже, че е едновременно индивидуален и масов анархизъм. Така че, героят Обломов не е завладян от мързел, а от безценност и понятието обломовщина трябва да се използва с уважение за осъзнатото безсмислие, осъзнатата с мисъл безнадеждност. Да, Обломов е инертен, но причината за това не е в мързела, а прозряното безсмислие.
Дори искам да пиша малко по-смело и да си позволя да разгледам Обломов като един ранен предвестник на постмодернизма. Днес външния свят също е способен да ни разочарова, кара ни да се съмняваме и от една страна като роботи се опитваме да се задържим, но от друга имаме своите невидими халати на Обломов, които си обличаме, когато осъзнаваме за малко безсмислието и пускаме новини, биг брадър, пием бутилки, антидепресанти и прочие, и прочие... Спирам. Винаги е трудно да опишеш точно безнадеждността и умората между Изтока и Запада, а и може би е безсмислено...