За писането

Mr. Writer, why don't you tell it like it really is?
Why don't you tell it like it always is?
Before you go on home


Добрият човек според мен има достатъчно доверие на живота, за да се предаде на думите му. Нямаше да го напиша това, ако нямах примери.
И думите се разбиват и събират. Не като хората. Може да прочетеш цял живот в едно изречение и да се потопиш в илюзията на изречението. Дори ще е излишно да прочетеш следващото изречение. Достатъчно си прочел. И все пак ти е любопитно. Добрият писател кара читателите да са любопитни за миналите и следващите изречения. Добрият писател изтрива личността си с изреченията. Добрият писател е актьор, но без дрехи. Без его.
Текстът е дишаща материя. С ритъм. Предизвикателството е да дишаш като друг. Миналите дихания избират следващите думи. Те пристигат хитро ухилени. Като джин от бутилка. Текстът е лош, когато непринудеността се крие. Симулираните дихания задушават текста. Получават се клишета... Идеята е да си като другите, съвсем малко различен обаче. Чудото е обикновеността. Обикновеността на пишещия.
Не е нужно да обиколиш един голям свят, за да напишеш перфектни изречения. Обаче е задължително да си се мотал дълго на една и съща улица. И най-вече на улица, създадена от теб. Човекът без дрехи и его разказва добре като отива и се връща по улиците си. Обаче трябва да се връща, иначе пътешествията се пълнят с блян. Розова мъгла.
Всеки писател си има своя откровеност. Създава откровеност, която може да загуби. Най-вълнуващото е в края на създаденото да си върнеш началната откровеност. Като дете, получило желаната си играчка. Като Чехов...